Бали - чарът на югоизточна Азия

Когато човек пристига и напуска Бали – плаща! Просто да не се забравя особено на тръгване, защото може да се окажеш без пари.

В Бали се чувства различно ниво на духовност и религия, и е просто уникално. Имаш чувството, че всяка къща е като храм. Докато бяхме в Бали имаше религиозен празник и на няколко пъти както вървиш и влизаш в двор, за да видиш различен храм, бяхме помолени да излезем от двора, защото то било къща.

В същото време туристите са си като навсякъде. В тази част на Бали, където бяхме беше пълно с Австралийци, повечето студенти и сърфисти – накратко интересна паплач. Също така доста руснаци се мотаят там, защото и доста от менютата са и на руски(!).

От цялото пътуване мисля, че хората на Бали бяха най приветливите и милите, които някога съм срещала. Помагат, пазарите се, усмихват ти се през цялото време, учтиви – просто са невероятни. И ако си бяла жена и с къдрава коса, може и да искат да те пипнат, защото си като екзотично животно.

Един от дните наехме кола с шофьор и обиколихме малко Бали – от едно градче, известно със занаятите си основно (нещо което не видях реално но не заради градчето, а част от компанията), до едни храмове, които бяха като от друг свят. Мястото се нарича Майка Храм, но според мен са много храмове и врамчета в подобен стил и на едно място. Беяе интересно и заради всичките им изисквания – всеки и задълвително трябваше да носи саронг (дето е като дълга кърпа и си го вързваш на кръста), след това в едната част трябвало да си придружен от някой религиозен, защото било религиозно/спирутуално изискване (или туристическо, защото плащаш след договорка на момчето което те превежда през тази част на храмовете). Видяхме невероятни носии и жени (основно носещи всичко на главата си, докато мъжете им вървяха до тях с празни ръце.

Пo пътя също така шофьорът ни спря на едно място, където имаше борба с петли (което се оказа напълно незаконно, но имаше десетки ако не стотици хора и някои като пазачи, ако се появи полиция). Та на нещо като арена (което трудно виждаш защото е пълно с мъже, които искат да гледат и крещят и насъскват петлите и треньорите им (но като си едва ли не единствената жена, та и бяла ти показват от къде мовеш да гледаш). Но колкото и да е си е жестоко, а петлите бяха невероятно красиви (видях няколко защото собствениците им ги дърваха и подготвяха за борбата).

Естествено храната е добра, гледки има всякакви, но най магичното е обстановката и уникалността на архитектура и култура.

И така – следващия път в Бали - повече.

Куала Лумпур – някъде между световете

Пристигането на летището в Куала Лумпур е особено интересно... Първо те следят табели, че ще минаваш през място където има термален скан заради свинския грип, дават ти листовки и прочие. После част от тоалетните стават клечащи. И за да е още по-екзотично, мюсюлманките са доста добре покрити и виждаш само очички.

По пътя до летището усещаш, че Куала Лумпур е по-богата и по-организирана от Бангкок и Тайланд (все пак си е известно, че Сингапур и Куала Лумпур са най-напредналите градове в региона, та дори и Азия). Обаче докато в Сингапур се чувстваш като вкъщи, в Куала Лумпур с всички фереджета, не е точно така. Хотелът ни беше 4 звезди, та и отгоре и беше първият лукс от напускане на Европа.

За наш късмет, от прозореца ни се виждаха дори и прословутите кули на Куала Лумпур. Естествено първата ни стъпка беше да отидем до кулите... след това последва разходка до кулата на Куала Лумпур (много бледо в сравнение с всички кули, които досега съм виждала) и из града. Е, в този момент се гмурнахме из не толкова цивилизираните райони на града – това малкия Китай, Индия, арабска част, тн. Оказа се, че и примерно в някои двамии (като националната) не допускат не-мюсюлмани да влизат.
Отидохме и до пещера-храм извън града, където вътре се разховдат и маймуни (като едната почти скочи върху Милена, за да си похапне от цветята на герданите, които бяхме купили).

Качихме се няколко стотин стъпала до тая пещера в една непоносима жега, после обратно и направо се опичаш отвсякъде (а и ти предлагат да те осветят или както и там се казва).
В Куала Лумпур съвсем свикнахме със събуването на сандалки и обувки преди влизането в хиндуиските и будистките храмове.

Т.нар. триъгълник (финансовата и развита част на града) си е като западна Европа/Северна Америка – никакви различия! Нека обаче да спомена основна характеристика на Куала Лумпур – скъп алкохол.. ама скъп! В Хард Рок питиетата бяха по-скъпи отколкото тук, а сигурно и отколкото в Швеция – потресаващо!

Нямаше достатъчно време за още разходки, защото последната и дългоочаквана спирка Бали беше пред нас.

Чанг Маи – природа, преживявания и готварство

Чанг Май не е малък, както може да си мислите – има население от повече от 1.5млн но не се усеща като толкова голям град. Определено е една от основните планински туристически дестинации в Тайланд и по-специално северен Тайланд. Хотелът, в който се настанихме ни беше препоръчан от администраторката в хотела в Бангкок и се оказа прекрасно местнце, сигурно най-чаровното място от цялото ми пътуване.
Разхождайки се из Чанг Маи, човек може да види различни храмове и дори и женски затвор – но градът не е популярен заради града като такъв, а заради планините реките и други туристически атракции. На около 20 мин извън града има занаятчийско градче, в което може да се види и как се прави коприна, и бижута и какво ли още не. В един от магазините за бижута (за които те твърдят че е един от най-големите поне в Тайланд), от входа те посрещат няколко човека и 1 те придружава или по-скоро следи непрекъснато без да ти досажда и в момента, в който искаш нещо да видиш ти се дава. Определено интересно преживяване, съпроводено с пръскане на малко пари за сребра и подобни неща (естествено).

Друга атракция на града е нощният пазар – след пазарене, граничещо с циганене, можеш да си купиш почти всичко. Също така има голям мол с място за ядене, което си е като обикновен мол с местата за ядене, но има и доста туристи , а и вечерта, когато бяхме там и фолклорни танци (които мога да се закълна, че едва ли имат много общо с истинските).

Следвайки призивите и препоръките на книги и хора, естествено се спуснахме и в еднодневна екскурзия, която беше преживяване... Рано сутринта ни взеха един по един и стигнахме до група от 8 в един ван и местен гид, който ни забавляваше през цялото пътуване. Първата ни спирка беше градина с орхидеи и си беше интересно. След това последва селото на дългите вратове, както го наричат. Жените от детска възраст започват да носят метални спирали на вратовете си, за да станат дълги (доста си тежат тези „украшения”). И тези железни спирали на врата им ги махат веднъж годишно за 3 дни... идеята е, че така жените нямало да бъдат привлекателни за мъже от други племена и ще си останат в тяхното племе – без думи! А също така, това племе не е дори Тайландско, а от Бирма, и са бежанци, на които Тайланд е дал убежище (и сега експлоатира бих казала).

Следващият етап беше да се качим на слонове. Колкото и екзотично да звучи – не е така. Реално върху слона има нещо като пейка, на която сядаш и трябва да се държиш здраво, защото много друса като се движи слона. И за да е още по-екзотично, слонът подхвърля мръсотийка като пръст отгоре ти от време на време... А и качването е интересно, защото се качваш на високичко и слонът идва (така си на височината на гърба му) и се качваш на пейката.

Типичният обяд с ориз ни беше сервиран близо до резервата със слонове след което трябваше да се качим на открит камион (като от филмите) и да потеглим към планините и разходката до един водопад. Беше приятно и интересно да се разхождаш из планините и различната растителност, а водопадът беше приятен, но нищо изключително – просто хубава комбинация на тропическа гора и водопад. Тук може би му е реда да спомена как гидът ни беше облечен даже с якенце, защото било едва ли не зима при температура 26-30градуса (хаха).

И както споменах, денят беше добре организиран, та следващото преживяване беше рафтихг из реката (където хубаво прогизнахме с мътната вода на реката) и след то се возихме или по-скоро носихме по бамбуков сал, който си беше добре потопен във водата – но опит така да се каже. Определено групата, която бяхме беше много интересна и забавна от къде ли не, та купонът беше много добър. Като цяло мисля, че това беше един от най-интересните дни ор пътуването.

На следващия ден се отправихме за следващото пуътуване – което не знам как се казва на български – между дървета в джунглата има опънати стоманени въжета, на теб ти слагат всякакви екипировки, след което един те закача с дървач или както и там да се казва (леко като алпинистка екипировка) за въжето и политаш до следващото дърво или те спускат надолу. Може би най-интересния момент беше края, когато се разхождахме до един водопад (имахме половин час почивка) и един от групата го ухапа змия.. те реално бяха преди нас и точно като се върнахме в подножието се появиха тримата герои като казаха, че единия го е ухапала някаква змия, както той невино се облекнал на дърво едно. Един от другите беше канадец, който служи в момента в Афганистан, та той го беше вързал някак си след което го заведоха до болницата и по-късно го прибрахме на път към града. Дано всичко да е все така добре.. и по ирония на съдбата, той имигрираше към Австралия за да е с приятелката си, и по пътя спрели в Тайланд и така – като че да знае какво го чака в долната страна на света.

И за интересен край на деня беше урок по готвене на тайландска храна – бяхме само двете с преподавателката, някъде в преградията на Чанг Маи – и готвихме едно след друга прословути ястия и накрая вкл. Получихме сертификати за мастори готвачи и по 1 готварска книжка – просто какво да кажа, още един сертификат!

Изпробвахме и обществените таксита, които са като пикапи, а също и ресторант на брега на реката с прекрасна гледка към града и жива музика.

Сутринта, когато тръгвахме от Чанг Маи видяхме за първи път дъжд да се лее през този дъждовен сезон и така приключи престоят в Тайланд - с полета към Куала Лумпур, Малайзия.

снимки:  И снимки от ChiangMai

Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 2)

Следващият ден в Бангкок беше посветен на Кралския палат (в който не живее кралското семейство). На входа след като те обсипват с предложения различни гидове, се договорихме с един, който ни поведе из златните и магични структури на палата. Определено палатът е пълна противоположност на беднотата която може да се види из града, но хората обичам много кралското семейство. При това, тъй като Тайланд няма златни мини, купува злато редовно, за да подновява златните покрития на сградите из палата. Реално палатите се ползват за официални гостувания, слова, има и кралски храм, който се използва малко, но това е. Но не може да се отрече, че сградите са невероятни, изкуство, архитектура, будизъм – просто се замайваш.

След като прекарахме няколко часа в палата посетихме и храма Wat Pho, видяхме и полегналия буда – огромна статуя от злато!
Тъй като Тайланд (и Бангкок по-специално) са известни като места с доста секс туризъм, естествено трябваше да посетим и тази част на града... но беше съвсем нормален район.

Що се отнася до всички пазари и пазарчета, следва да спомена, че си е атракция и се изисква много – както си вървиш нон стоп те спират и ти предлагат какво ли не за купуване, тръгват все да се пазарят, досаждат и в един момент си преуморен от всякъде!

И сега обратно към града – на около час от Бангкок е Аютая, кадето е била една от древните столици на Тайланд и решихме да посетим с екскурзия за един ден. След преговори и търсене (и хиляди въпроси, повечето от които безсмислени бих казала от някои от групата ни), избрахме една фирма. Вземат те сутрин и тръгваш да разглеждаш стари полуразрушени храмове – екскурзията не беше добре организирана и в един момент цялата голяма група си говорихме и почивахме на сянка.

Една от вечерите имахме интересно преживяване докато търсихме някакво място за масаж, което било и училище. След като не знаехме къде е точно и какво е точно , се лутахме и питахме като гламави като доста от хората и не говорихма английски, та в крайна сметка с кракоръчната система се обясняваше масаж, отворено/ затворено и тн.. И накрая, когато един помощник на монажи ни заведе до мястото , то се оказа затворено!

Тхайландксите масажи по принцип са известни с това, че те разтягат и не са като истински релаксиращи масажи, като също така си облечен в нещо като пижама... та така.

Като цяло Бангкок си е замърсен (но с почиестени улици), реката е като блато на свят, хората (независимо от това какво се говори) не са толкова мили и усмихнати и храната е добре. И както в Бангкок, така и навсякъде денят ти почва с крем за защита от слънцето и препарат срещу ухапвания от комари.. мечта отвсякъде!

И след Бангкок последва полет към Чанк Май и следващите преживявания.

Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 1)

С пристигането в Бангкок усещаш, че си в Азия и не в т.нар. развити страни.

Взехме такси до хотела. Вече бяхме попривикнали с движението в лявата страна, но колите определено бяха по-различни, както и хората, сградите и природата (доколкото я има от летището до града). Първото впечатление беше огромного замърсяване и смок, както и че движението по пътищата е някакво безумие.

Кралят и кралицата на Тайланд ти се усмихват от огромни постери и подобни на сгради, улици и прочие (малко както беше навремето в бг). Имахме възможност да видим и бедност. Върха на сладоледа беше когато таксиметровия шофьор стигна района където ни беше хотела и трябваше да го намери – мисля, че това отне толкова време колкото беше пътя от летището. То не беше чудене то не беяе питане и върха беше като почна да ни пита: „И знаете ли къде е хотела ви? Не? Хахаха И аз не знам. Хахахаха”. Най- накрая го намерихме като трябваше да повървим 10метра.

Хотелът беше много приятен, с прекрасна тераса на покрива, чисти стаи и много приветлив персонал. Е, до него не можеше да стигне кола и трябваше да се върви 10метра и беше до нещо като река, което беше като блато на цвят, но все пак да не забравяме че сме в Бангкок.

След като се настанихме тръгнахме да търсим къде да обядваме и чуденето продължи сигурно около час, но това е като сте група и има претенции. След това се отправихме към цветния пазар и кралския дворец. След като повървяхме решихме да вземем лодка – корабче с което да се придвижим. Тези лодки са изключително шумни, бълват облаци дим и газови аромати, изключително евтини са за нас и се носят по реката Nam Mae Chao Phrayaта чак летят. Но все пак нека спомена първо за реката. Когато я видях за първи път останах безмълвна. Ясно е , че чистотата и прозрачността на швейцарските реки и езера трудно може да се види другаде, но и нивото за блатност и замърсеност на реката на Бангкок съще е трудно постижимо (поне в т.нар. развити страни). В същото време из реката плуваха клони, листа и дървета и се чудиш дали това е река или резултат от някакво наводнение.

Докато пътувахме с корабчето или лодката градски транспорт се любувахме на бедни и пропадащи къщи редом до богати и позлатени храмове и къщи – и всичко това съпроводено с дим и шум на мотор.

След като слязохме някъде около цветния пазар, но цветя не видяхме, а плодове, зеленчуци, кални улички като бяхме почти единствените туристи.

Пристигнахме до храма Wat Pha и след това до кралския дворец след 5ч. и те естествено бяха затворени. Почти незабравим момент беше, когато едно улично куче ни се лепна и ни следеше прилежно, от което тотално се изнервих и стресирах, та взехме тук-тук за да стигнем до палата.

Сега може би се чудите какво е това тук-тук – това е просто символ на Бангкок, а и Тайланд. Това е нещо като превозно средство, което е просто уникално. Нещо като мотор е (поне шофьорите го управляват какато се кара мотор мисля), след това има задна седалка като на кола, където сядаш. Няма врати и прозорци, но е покрито с найлон или нещо от сорта. Като се качиш се носиш из улиците като облак просто, и цялата мръсотия от движението се събира по теб и я дишаш. Преди да се качиш обаче се договаряш с шофьора за цената – не че е скъпо, но за туристи цените са по-високи и те искат да не паправят на дойна крава и да плащаш повече, ти не искаш да те правят на идиот и понеже и те се забавляват се почва един пазарлък... Те ти казват цена, ти им казваш че е скъпо и им казвач 50% от тяхната цена и така се продължава докато се стугне споразумение и ти се понасяш шеметно из улиците на нещо като хибрид между кола и мотор и се молиш да оцелееш в трафика на Бангкок.

Друга характерна черта на всеки разговор в Тайланд е началото му – винаги първо те питат откъде си. И ако/като кажеш България, повтаряш няколко пъти, за да разберат ако знаят.

И накрая на този ден и обиколките из улиците се порадвахме на масаж на краката – просто полягаш и се релаксираш. И така се почна и масажния туризъм.

Пътуване до югоизточна Азия - Сингапур

След като билетите за полета до Сингапур и обратно бяха купени по някое време пролетта, дойде октомври и пътуването започна.

Групата бяхме трима – 2 българки и 1 немец – тръгнали с раници, но доста цивилизовани, спящи в почти скъпи хотели за бакпакъри (тоест туристи с раници), а на места и в 4-5 звездни хотели.

На базелското летище се оказа, че раницата ми е 8.1кг (!!! За 2 седмици), а малката ми раница беше около 4 кг което включваше дебелия пътеводител и апарата ми с новия обектив (близо1кг двете). Дадоха ни големи найлонови чували, в които да си сложим раниците и тръгнахме.

Първо летяхме до Амстердам, там с влак до града отидохме, поразходихме се из дъждовен Амстердам и обратно с влака към летището и полета към Амстердам. Така и се среянахме и с нашия съпътник. Е тук му е мястото да спомена един много впечаляващ факт. Това че багажът му бил 11-12 кила ок, но като каза, че си носил и сушоар просто ме срина! Аз като човек дето я се вчеши веднъж дневно, я не, просто ме потресе (а и с тая къса коса не знам и 5 пъти дали съм ползвала гребен докато пътувах – не че е за хвалба, но като косата ми стои много добре без и не се и разбира че не си сресан, защо да се хабя).

След като кацнахме в Сингапур естествено ни удари жегата с висока влажност. Една позната от Сингапур ми беше казала, че октомври няма убииствени жеги и било хладно. Е за нас си беше почти убийствено (малко ми напомни Монтреал влажно горещо лято!)

Хотелът беше добре, много основен. Вечерта като почнахм да си вземаме душ бяхме неприятно изненадани, че няма топла вода. Е, на сутринта видяхме табелка до врата на банята, кято ни казва, че трябвало да включим бойлера или каквото и да е там поне 15 мин преди да си вземем душ. Да бяха сложили все пак по-голяма бележка и на самата врата (щото е доста хладно да не кажа студено да си вземаш последен душ).

Сингапур е като европейски или северно американски град – сгради, атмосфера, хора и не усещаш че си реално в Азия.

Хората от индийски произход и които са хинду имаха фестивал на светлината или нещо подобно, та посетихме храма, където имаха празненство, събухме се за да влезем в препълнения храм и да се потопим в хинду атмосфера (е, бяхме малцинството не облечено със сарита, но то и да бяхме с тея бели кожи пак щяхме да сме различни).

Повозихме се и на лодка из реката след което чакахме над 15 мин за такси. Мдам..

На следващата сутрин след закуска се отправихме към летището и първия ни полет с нискобюджетните асиатски авиолинии към по-различния Бангкок и Таиланд.

3 дни в Стокхолм

Пътуването ми до Стокхолм (Швеция) беяе планирано в рамките на 1 седмица, когато реших, че искам да се измъкна и да посетя милата ми дружка , която живее там.

Накратко, Стокхолм ми се стори, че е в много живи цветове, че има много вода и никакви цветя по сградите.

Сградите са боядисани в много живи и свежи тонове, сигурно, за да отразяват добре светлината или да изглевдат светли, но определено това е нещото, което ми направи огромно впечатление. Също така всичко е опростено - сгради, архитектура, житот. След няколко часа из града и в някое и друго заведение имах чувството, че мога да кажа кой е швед и кой не. Мисля, че всеки говори английски което е разбираемо като се знае какъв им е езика (и думичка не рабирах като говорят и евентуално някоя можех да схвана ако чета).

Градът е на море и езеро, има много мостове, яхти, всякакви лодки и е просто прекрасно (особено като си свикнал да има вода в града и се окажеш в градче, в което единствената вода е Рейн)

Хората не са особено мили и вежливи (моите местни са направо на светлинни години пред тях). И шведите не обичат, да не кажа, че мразят датчаните и това се показва и в истории които чуваш и четеш.

След акто се преместих в Швейцария определено свикнах на всеки балкон и балконче и фазада да има цветя. Е, в Стокхолм няма никакви!

Алкохолът, както знаем е скъп. Чаша вино струва колкото коктейл тук а коктеилите са си определено по-скъпи от виното

Не знам как е там зимата, но това ще разберем някой друг път :)

Седмица с пътувания из Швейцария и наоколо

Всеизвестно е, че Швейцария е красива, добре организирана и чиста страна. И това се усеща драстично, когато прекосиш границата с Франция или Италия.

След като пътувахме с влак до Колмар, веднага почувствахме различната атмосфера - подобно, но не същото като чистота и поддръжка и романтика хаха

След това отидохме до Локарно и Милано и разликите дори се увеличиха. Красиво, мръсничко, не се спазват правила, не ти спират на пешеходни пътеки и хародът е мнооого шумен.Винаги съм твърдяла, че колкото по-звучен става езика и времето по-топло и храната по-вкусна, чистота и подредбата се скапват. Дори замъците са различно поддържани и тревата е различно зелена :) (Шафхаузен, Швейцария и Милано, Италия). Но както знаем, не може да имаш всичко :)Да не споменавам разликите в църквите (в архитектурен и религиозен смисъл) - католическа и протестанска :)

Милано, Италия

Престоят ми в Милано беше изпълнено с какво ли не. След като пристигнахме и се настанихме в хотела, поемехме на разходка из града. След Швейцария, Италия, вкл северна Италия, изглевда позанемарена :)
Насладихме се на приятната и чаровна уличка Bounaparte и се прибрахме с метро. Е, метрото на Милано е по-зле от повечето метра, в които съм била, но това сигурно компенсира по-релаксиращия живот :)

Следващият ден, след като изпратих сестра ми към летището поех изтощителна обиколка на града. Успях и да се кача навърха на катедралата под вешкото слънце на 30градуса по обед (качват те сам за 8 евро). Естествено, някои музеи бяха затворени - средиземноморски стил град хаха


Трамваите на Милано са стари, но сладки като атракция.

Може би върха на пътуването беше тирамисуто за 14 евро в едно кафене в Galleria Vitorrio Emanuele II. Това е към момента най-скъпото тирамису, което съм яла!

Влакът обратно към Базел (първият от 3-те) беше чудо на техниката и организацията и гледките към езера и прочие просто умопомрачителни .

Накратко - Милано да се посещава не при 30 :)

Колмар, Франция

Столицата на френската провинция Елзас е абсолютно прекрасно и сладко романтично местенце и трябва да бъде посетено ако чошек е в околността.

вкл и малката Венеция на Колмар :)
дори и обиколката на Франция (tour de France) минава от там :)

Rheinfall & Stein am Rhein

Най-големия водопад в Европа (Рейнфал) няма нищо общо и не се доближава, ама никак до Ниагара :)











Щтайн на Рейн е изключително сладко и красиво немско Швейцарско градче (с акцент на немско швейцарско)

След 5 месеца

След като съм вече 5 месеца в Базел мога да кажа, че имам чувството, че са минали доста повече :)

Националният ден на Швейцария и празнуването му бяха разочароващи (реално не мисля че нещо може да бие 1 Юли в Отава или 4 юли във Вашингтон :) ) . Фойерверки и храна :)

Всичко в Швейцария изисква време и е бавно. Чакаш и чакаш, като например си харесваш диван, плащам го юли и ти го доставят ноември.

Интересно мероприятие е "im Fluss" - сцена в реката, където групи свирят и народът пие на брега. И в същото време хора си плуват в реката.

Най-голямото предимство на Базел е, че мовеш лесно и бързо да пътуваш навсякъде.

Магизините продълвават да си затварят рано, но аз някак си почнах да свиквам (вкл и с местата, които затварят късно :) )

След 5 месеца, успях да намеря евтино колело, така че карането на колело до работа си стана ежедневие.

Следващата стъпка е пазаруване с колело във Франция :)

Люцерн - не ходете, когато вали :)

Бях чувала много неща за Люцерн и колко прекрасен е... Е, не ходете когато вали :)






Когато времето е хубаво и слънчево, човек може да се наславдава на красотите на градчето и пътуването с корабче е изключително приятно :)

обратно на новата земя (за 10-на дни)

Идвайки обратно в Северна Америка (Бостон и Монреал), имайки гледка ор висок етаж, усещайки пространството, любезността в магазините и тн , те кара да усещаш повече липсата на тези неща като не си наоколо, а в красивата стара Европа. НО за съжаление, човек не може да има всичко. И цените на такситата - ох мечтата е реалност тук....

Швейцарският стил...

Без коментар... заснето на 23.5.2009 в ЛозанаLausanne

Lausanne and the Leman region

On Sat morning, after a "friendly" talk at the hotel, we took the train to Lausanne, went to the hotel (yes! for Nash Carlton), and then headed to the wine region of Leman.

The walk was really charming... only tiny tiny town or let's use the proper word - villages where you can die starving because no groceries stores exist or are open :) well, I probably overexagerate it to a given extend but we were in one village looking for food and the local people told us that we have to go to one of the 2 "bigger" villages... we walked then for additional 1/2 hour , didn't find a restaurant which serves anything but a cake (1place) and the grocery store was closed... Employees were still inside so we tried our best to convince them to let us in, but we were told that the cashiers are closed so hungry and with hope, we headed to Vevey where the task was still a challenge and we found a place where we had a sandwitch - it tasted really good esp when we were starving.

So, being already fed, we decided to continue the exploration and visit the well advertised and talked about village of Chardonne... a charming small village... bought a bottle of wine... saw a few houses (that were marked as must see) and decided to get back to Lausanne and check out the life there :)

The city of Lausanne lives and you can feel it! Again, people speak French. I haven't used as much French in Montreal as I have been using in Switzerland I think!

Let me say, that you can find also a cute place where you can have creps and if you find a hair in your crepe you should talk with the boss in order to get a discount and remuneration for the bed experience... man, this will hardly happen in Canada or the US....

whatever... the City of Lausanne is a nice spot with beautiful cathedral, places here and there, first subway in Switzerland and an olimpic spirit.

Rochers-de-Naye

The public transport system in Switzerland is so great that you can go to 2000m in the mountain by train :)

The view from the top of Rochers de Naye is quite stunning... You have it all there and people from all ages are visiting and walking around. Although, i have to mention our trip back. We took the Golden Pass train to somewhere between the top and Montreux. We were sitting in the train - old and small one, quite unique - and across from the aile, 3 kids were sitting and behind them were their mothers (4 kids, 2 moms). So... we were eating toblerone (each of us took like a piece) and then one of the kids smiled to me and asked me in French: hey, can I have a piece too? So yes, I gave them chocolate but what surprised me is that the moms didn't react at all and didn't even say thanks or so neither the kids - probably the one who asked but ... nothing in particular. not that I was expecting anything but I find it a lack of proper behavior. whatever - different people, different approaches :)

Montreux-Vevey

In the French speaking part of Switzerland, people speak French... and French...

Now, back to the travel...The trip to Montreux began early in the morning on May 21; we took the train and arrived in Montreux. As the day was before us, we had a coffee with a nice view to the lake and the mountains.After that we hit the road, walking to the town of Vevey... a small cute town, where Charles Chaplis had lived for a while and where you can see a statue of him.

The area is really attractive and rich, although it is not as touristy as the canton of Ticino.Although, the gordgeous poppies compensated all - soooo perfect and deliteful that you can forget the rest (or at least I could have). After Vevey came the boat and a short trip to the caste of Chillon.

We spent some refreshing time in this ancient castle... great... then walk along the river, saw Freddy Mercury's statue and the time for dinner came....

Eating and going out in Montreux looks like a challenge... Although, there is an oriental restaurant that is unbelievably good!

Местене в апартамента

Няколко неща, за които е добре да помислиш преди да се местиш, защото спокойно могат да ти се случат....
- фирмата дето те мести идва по-рано
- някои от нещата, които местиш от далеч може или да липсват или да са повредени и леглото ти да стои разглобено седмица
- Хората на Ikea team идват, доставят ти нещата, сглобявар основната част на гардеробите и ти казват, че ти можеш и сам да сложиш нещата вътре и така щяло да ти е по-евтино
- Като си имаш твоите си неща и имаш място в апартамента си се чувстваш като прероден!

Наблюдения на швейцарците по време на пътуването из Тичино

1. Швейцарци от всякакви възрасти ходят из планините - млади, стари, с бастуни или без
2. В италианска Швейцария се говори основно италиански . Тук таме може и друго. Ако искате да си поръчате сладолед и вода и се чудите 100 часа на бг какво да е, сервитиорката може да ви проговори на сръбски на накрая вие си говорите на бг.
3. В ресторанта в Локарно на съседната маса стоеше възрастна двойка, сигурно над 90. Просто бяха излезли на вечеря и да се наслаждават на гледката и живота.
4. Когато някой стои срещу теб във влака и спи през цялото време, като тръгне да слиза е много вероятно да те поздрави!
5. Може във влака да се запознае човек с всякакви хора, вкл такива, които са искали да работят по проект за фирмата ти и да не са спечелили проекта и да се занимват също така с чай и да ти дадат проба от чай!
6. Много швейцарци си говорят и немски и френски и италиански и английски. В единиа влак имаше възрастна дама, която си говореше с едни младежи на италиански през цялото време. Те като слязота, тя си превключи на швейцарски немски със съпруга си.
7. Ако видите девойки с каубойски шапки и ги мислите за американки, може да се окажете в голяма заблуда и те да са си швейцарки.

Локарно и Аскона

Събота на 2 май взехме нещо, което е между влак и трамвай към Локарно ор Лугано. След като пристигнахме минахме да си оставим багажа в хотела и след това поехме към Аскона пеш (малко се чудихме и маехме дали да е с колело или пеш де, но тръгнахме пеш).
По пътя имаше доста интересни места като например едно място, където езерото беше превзело част от парка и дървета и пейки бяха направо в езерото. След око час вървене вкл по черен път пристигнахме в Аскона. Първо впечатление - къщите и колите по улицата просто викаха: "Пари". Май бяхме единствените пешеходки, но какво от това.
След обяд край езерото, се поразходихме, но беше такава жега, че решихме да седнем някъде и изборът ни беше 7 easy - нещо като бар до езерото, под чадърчета или под моста. Излегнали се на едни ми ти диванчета си изпихме едни прекрасни освежителни сокчета. Като цяло мястото беше страхотно! За тоалетната пък съвсем не ми се говори, защото като отидея, направо не ти се излиза!
Заключението за Аскона е, че това е просто страхорно място и може би идеалното за пенсиониране (ако успее човек да се сдобие с място за живеене). Приказка отвсякъде!
И след тази релаксация, отново на корабче към Локарно, където се настинихме в хотелската ни стая. Сега, следва да се отбележи, че ни бяха дали по-добра стая с гледка към езерото. И ако това не е достатъчно - оказа се, че имаме не просто тераса, но терасата май беше по-голяма от стаята (не че стаята беше малка, даже никак!). Просто си беше Новартис стандарт с допълнение от невероятна гледка!
Когато се посещава Локарно, непременно трябва да се види и манастира Madonna del Sasso. Гледката отгоре е отново страхотна (то колко страхотни и невероятни гледки бяха - брой нямат май, но какво да се прави като думите са неспособни да опишат видяното, а то май и снимките не могат всичко да покажат)
След това естествено трябваше да се намери място за вечеря. Отидохме до центъра на градчето (понеже малко бяхме вървели, има няма 10км). Не намерихме ресторанче, но пък видяхме група с национални швейцарски алпииски рогове, който свириха (пред ресторант, в който имаяе сватба). Не знам как се свири на това, явно е много трудно , но звукът е много особен и красив.

В крайна сметка се отзовахме на терасата на едно ресторанче - Di Vino - където храната беше прекрасна и яшно сме били гладни, защото озадачихме май сервитиора със салата, основни ястия, че и десерт (естествено с вино). Но всичко беше много вкусно!
И сега, отново за хотела. Верно е, че гледката беяе фантастична, стаята също, но посреднощ като отидох до тоалетната имаше огромно животно хлебарка или нещо такова, което беше пак там, но на друго място сутринта. Както можете да си представите последва оплакване, вкл и писмено в едни форми за мнение на гостите. И да не забравя все пак другото възхитетелно преживяване вечерта. Някакво корабче обикаляше езерото вечерта и се разнасяше оглушителна немска музика от 60-те сигурно - добре, че всичко останало беше добре, че иначе това щеше да е определен неблагоприятен фактор (не че и се наслаждавахме де :) )

Неделя сутрин, отново на корабче поехме към Островчето Брисаго, където има ботаническа градина, която определено не е най-невероятното място, но има приятни гледки, а и се вижда кристално чистата вода на езерото.

След това се отправихме отново към Аскона този път за обяд и се отзовахме отново във веригата 7 easy и средиземноморския и ресторант. То и обслужването, то и храната, то и гледката, то и атмосферата, то и персоналът, който говореше английски - абе всичко беше повече от добро! Просто моето място в Швейцария към този момент!

След като се прибрахме в Локарно с корабче (отново), взехме багажа от хотела и отидохме на гарата, където си взехме влака обратно към Базел, колкото и да ми се искаше...

Имахме един интересен момент във влака от Цюрих към Базел (за който бягахме като гламави). Навън нещо се виждаха тъмни облачета и аз бях повече от оптимистична като твърдях, че е тъмно, щото се свечерява... до момента в който почна да се стича една ми ти вода по прозорците от дъжда, който явно се лееше навън. Но какво да се прави - живот!
И то немай какво да правим във влака си погледнахме обувчиците, купени в Лугано, които след 2 дни вървене и то не малко, вкл и по черни пътища изглеждаха като сега купени. Думите са излишни (за кой ли път).

Първомайска ваканция в Тичино: Лугано

След като дойде дългоочаквания първомайски уикенд, се отправихме съм кантон Тичино. Хванахме ранен влак в петък и след 2 прекачвания вместо очакваното 1, се отзовахме в Лугано малко преди обяд. Знаехме, че ще е красиво, но гледката все пак ни изненада много приятно. В допълнение и за наше щастие температурата беше около 23С. Първоначалната гледка беше възхитителна - планини, езеро, градчето и всичко е като едно цяло! Градчето е малко и привлекателно, естествено е изпълнено със заможни пенсионери според това, което видяхме :)
След като пристигнахме се отправихме с кабелно влакче към Сан Салваторе - хълмче с невероятна гледка към езерото и планините - общо взето след невероятната гледка към града, тази от хълма беше още по-невероятна! Човек се чувства като в рая (да се има пред вид, че дори снимките не предават реалността в пълната и прелест :) )!

Лугано е изпълнено с ресторанчета, тераси и кафенета, но нищо не ни направи кой знае какво впечатление. За ная късмет може би видяхме първомайска демоснтрация или манифестация - малко беше като назад във времето :)

Надвечер направихме кратко пътуване с лодка из езерото. Незнайно защо, или просто защото е така, гледките бяха повече от невероятни. Рибарски селца, местенца, къщички, планини и езерото, един ми ти наситен зелен цвят на дърветата - просто оставая без думи (е, беше и малко хладно та и затова може да сме били без думи, но едва ли :) )
И по своя естествен ред дойде неделя, когато отидохме малко на покупки, купихме си по едни спортни летни обувчици на Geox, както и 2 ябълки за 6 франка (сигруно най-скъпите ябилки, които сме яли) и се отправихме към Локарно.