Локарно и Аскона

Събота на 2 май взехме нещо, което е между влак и трамвай към Локарно ор Лугано. След като пристигнахме минахме да си оставим багажа в хотела и след това поехме към Аскона пеш (малко се чудихме и маехме дали да е с колело или пеш де, но тръгнахме пеш).
По пътя имаше доста интересни места като например едно място, където езерото беше превзело част от парка и дървета и пейки бяха направо в езерото. След око час вървене вкл по черен път пристигнахме в Аскона. Първо впечатление - къщите и колите по улицата просто викаха: "Пари". Май бяхме единствените пешеходки, но какво от това.
След обяд край езерото, се поразходихме, но беше такава жега, че решихме да седнем някъде и изборът ни беше 7 easy - нещо като бар до езерото, под чадърчета или под моста. Излегнали се на едни ми ти диванчета си изпихме едни прекрасни освежителни сокчета. Като цяло мястото беше страхотно! За тоалетната пък съвсем не ми се говори, защото като отидея, направо не ти се излиза!
Заключението за Аскона е, че това е просто страхорно място и може би идеалното за пенсиониране (ако успее човек да се сдобие с място за живеене). Приказка отвсякъде!
И след тази релаксация, отново на корабче към Локарно, където се настинихме в хотелската ни стая. Сега, следва да се отбележи, че ни бяха дали по-добра стая с гледка към езерото. И ако това не е достатъчно - оказа се, че имаме не просто тераса, но терасата май беше по-голяма от стаята (не че стаята беше малка, даже никак!). Просто си беше Новартис стандарт с допълнение от невероятна гледка!
Когато се посещава Локарно, непременно трябва да се види и манастира Madonna del Sasso. Гледката отгоре е отново страхотна (то колко страхотни и невероятни гледки бяха - брой нямат май, но какво да се прави като думите са неспособни да опишат видяното, а то май и снимките не могат всичко да покажат)
След това естествено трябваше да се намери място за вечеря. Отидохме до центъра на градчето (понеже малко бяхме вървели, има няма 10км). Не намерихме ресторанче, но пък видяхме група с национални швейцарски алпииски рогове, който свириха (пред ресторант, в който имаяе сватба). Не знам как се свири на това, явно е много трудно , но звукът е много особен и красив.

В крайна сметка се отзовахме на терасата на едно ресторанче - Di Vino - където храната беше прекрасна и яшно сме били гладни, защото озадачихме май сервитиора със салата, основни ястия, че и десерт (естествено с вино). Но всичко беше много вкусно!
И сега, отново за хотела. Верно е, че гледката беяе фантастична, стаята също, но посреднощ като отидох до тоалетната имаше огромно животно хлебарка или нещо такова, което беше пак там, но на друго място сутринта. Както можете да си представите последва оплакване, вкл и писмено в едни форми за мнение на гостите. И да не забравя все пак другото възхитетелно преживяване вечерта. Някакво корабче обикаляше езерото вечерта и се разнасяше оглушителна немска музика от 60-те сигурно - добре, че всичко останало беше добре, че иначе това щеше да е определен неблагоприятен фактор (не че и се наслаждавахме де :) )

Неделя сутрин, отново на корабче поехме към Островчето Брисаго, където има ботаническа градина, която определено не е най-невероятното място, но има приятни гледки, а и се вижда кристално чистата вода на езерото.

След това се отправихме отново към Аскона този път за обяд и се отзовахме отново във веригата 7 easy и средиземноморския и ресторант. То и обслужването, то и храната, то и гледката, то и атмосферата, то и персоналът, който говореше английски - абе всичко беше повече от добро! Просто моето място в Швейцария към този момент!

След като се прибрахме в Локарно с корабче (отново), взехме багажа от хотела и отидохме на гарата, където си взехме влака обратно към Базел, колкото и да ми се искаше...

Имахме един интересен момент във влака от Цюрих към Базел (за който бягахме като гламави). Навън нещо се виждаха тъмни облачета и аз бях повече от оптимистична като твърдях, че е тъмно, щото се свечерява... до момента в който почна да се стича една ми ти вода по прозорците от дъжда, който явно се лееше навън. Но какво да се прави - живот!
И то немай какво да правим във влака си погледнахме обувчиците, купени в Лугано, които след 2 дни вървене и то не малко, вкл и по черни пътища изглеждаха като сега купени. Думите са излишни (за кой ли път).