Чанг Маи – природа, преживявания и готварство

Чанг Май не е малък, както може да си мислите – има население от повече от 1.5млн но не се усеща като толкова голям град. Определено е една от основните планински туристически дестинации в Тайланд и по-специално северен Тайланд. Хотелът, в който се настанихме ни беше препоръчан от администраторката в хотела в Бангкок и се оказа прекрасно местнце, сигурно най-чаровното място от цялото ми пътуване.
Разхождайки се из Чанг Маи, човек може да види различни храмове и дори и женски затвор – но градът не е популярен заради града като такъв, а заради планините реките и други туристически атракции. На около 20 мин извън града има занаятчийско градче, в което може да се види и как се прави коприна, и бижута и какво ли още не. В един от магазините за бижута (за които те твърдят че е един от най-големите поне в Тайланд), от входа те посрещат няколко човека и 1 те придружава или по-скоро следи непрекъснато без да ти досажда и в момента, в който искаш нещо да видиш ти се дава. Определено интересно преживяване, съпроводено с пръскане на малко пари за сребра и подобни неща (естествено).

Друга атракция на града е нощният пазар – след пазарене, граничещо с циганене, можеш да си купиш почти всичко. Също така има голям мол с място за ядене, което си е като обикновен мол с местата за ядене, но има и доста туристи , а и вечерта, когато бяхме там и фолклорни танци (които мога да се закълна, че едва ли имат много общо с истинските).

Следвайки призивите и препоръките на книги и хора, естествено се спуснахме и в еднодневна екскурзия, която беше преживяване... Рано сутринта ни взеха един по един и стигнахме до група от 8 в един ван и местен гид, който ни забавляваше през цялото пътуване. Първата ни спирка беше градина с орхидеи и си беше интересно. След това последва селото на дългите вратове, както го наричат. Жените от детска възраст започват да носят метални спирали на вратовете си, за да станат дълги (доста си тежат тези „украшения”). И тези железни спирали на врата им ги махат веднъж годишно за 3 дни... идеята е, че така жените нямало да бъдат привлекателни за мъже от други племена и ще си останат в тяхното племе – без думи! А също така, това племе не е дори Тайландско, а от Бирма, и са бежанци, на които Тайланд е дал убежище (и сега експлоатира бих казала).

Следващият етап беше да се качим на слонове. Колкото и екзотично да звучи – не е така. Реално върху слона има нещо като пейка, на която сядаш и трябва да се държиш здраво, защото много друса като се движи слона. И за да е още по-екзотично, слонът подхвърля мръсотийка като пръст отгоре ти от време на време... А и качването е интересно, защото се качваш на високичко и слонът идва (така си на височината на гърба му) и се качваш на пейката.

Типичният обяд с ориз ни беше сервиран близо до резервата със слонове след което трябваше да се качим на открит камион (като от филмите) и да потеглим към планините и разходката до един водопад. Беше приятно и интересно да се разхождаш из планините и различната растителност, а водопадът беше приятен, но нищо изключително – просто хубава комбинация на тропическа гора и водопад. Тук може би му е реда да спомена как гидът ни беше облечен даже с якенце, защото било едва ли не зима при температура 26-30градуса (хаха).

И както споменах, денят беше добре организиран, та следващото преживяване беше рафтихг из реката (където хубаво прогизнахме с мътната вода на реката) и след то се возихме или по-скоро носихме по бамбуков сал, който си беше добре потопен във водата – но опит така да се каже. Определено групата, която бяхме беше много интересна и забавна от къде ли не, та купонът беше много добър. Като цяло мисля, че това беше един от най-интересните дни ор пътуването.

На следващия ден се отправихме за следващото пуътуване – което не знам как се казва на български – между дървета в джунглата има опънати стоманени въжета, на теб ти слагат всякакви екипировки, след което един те закача с дървач или както и там да се казва (леко като алпинистка екипировка) за въжето и политаш до следващото дърво или те спускат надолу. Може би най-интересния момент беше края, когато се разхождахме до един водопад (имахме половин час почивка) и един от групата го ухапа змия.. те реално бяха преди нас и точно като се върнахме в подножието се появиха тримата герои като казаха, че единия го е ухапала някаква змия, както той невино се облекнал на дърво едно. Един от другите беше канадец, който служи в момента в Афганистан, та той го беше вързал някак си след което го заведоха до болницата и по-късно го прибрахме на път към града. Дано всичко да е все така добре.. и по ирония на съдбата, той имигрираше към Австралия за да е с приятелката си, и по пътя спрели в Тайланд и така – като че да знае какво го чака в долната страна на света.

И за интересен край на деня беше урок по готвене на тайландска храна – бяхме само двете с преподавателката, някъде в преградията на Чанг Маи – и готвихме едно след друга прословути ястия и накрая вкл. Получихме сертификати за мастори готвачи и по 1 готварска книжка – просто какво да кажа, още един сертификат!

Изпробвахме и обществените таксита, които са като пикапи, а също и ресторант на брега на реката с прекрасна гледка към града и жива музика.

Сутринта, когато тръгвахме от Чанг Маи видяхме за първи път дъжд да се лее през този дъждовен сезон и така приключи престоят в Тайланд - с полета към Куала Лумпур, Малайзия.

снимки:  И снимки от ChiangMai