Бали - чарът на югоизточна Азия

Когато човек пристига и напуска Бали – плаща! Просто да не се забравя особено на тръгване, защото може да се окажеш без пари.

В Бали се чувства различно ниво на духовност и религия, и е просто уникално. Имаш чувството, че всяка къща е като храм. Докато бяхме в Бали имаше религиозен празник и на няколко пъти както вървиш и влизаш в двор, за да видиш различен храм, бяхме помолени да излезем от двора, защото то било къща.

В същото време туристите са си като навсякъде. В тази част на Бали, където бяхме беше пълно с Австралийци, повечето студенти и сърфисти – накратко интересна паплач. Също така доста руснаци се мотаят там, защото и доста от менютата са и на руски(!).

От цялото пътуване мисля, че хората на Бали бяха най приветливите и милите, които някога съм срещала. Помагат, пазарите се, усмихват ти се през цялото време, учтиви – просто са невероятни. И ако си бяла жена и с къдрава коса, може и да искат да те пипнат, защото си като екзотично животно.

Един от дните наехме кола с шофьор и обиколихме малко Бали – от едно градче, известно със занаятите си основно (нещо което не видях реално но не заради градчето, а част от компанията), до едни храмове, които бяха като от друг свят. Мястото се нарича Майка Храм, но според мен са много храмове и врамчета в подобен стил и на едно място. Беяе интересно и заради всичките им изисквания – всеки и задълвително трябваше да носи саронг (дето е като дълга кърпа и си го вързваш на кръста), след това в едната част трябвало да си придружен от някой религиозен, защото било религиозно/спирутуално изискване (или туристическо, защото плащаш след договорка на момчето което те превежда през тази част на храмовете). Видяхме невероятни носии и жени (основно носещи всичко на главата си, докато мъжете им вървяха до тях с празни ръце.

Пo пътя също така шофьорът ни спря на едно място, където имаше борба с петли (което се оказа напълно незаконно, но имаше десетки ако не стотици хора и някои като пазачи, ако се появи полиция). Та на нещо като арена (което трудно виждаш защото е пълно с мъже, които искат да гледат и крещят и насъскват петлите и треньорите им (но като си едва ли не единствената жена, та и бяла ти показват от къде мовеш да гледаш). Но колкото и да е си е жестоко, а петлите бяха невероятно красиви (видях няколко защото собствениците им ги дърваха и подготвяха за борбата).

Естествено храната е добра, гледки има всякакви, но най магичното е обстановката и уникалността на архитектура и култура.

И така – следващия път в Бали - повече.