Тел Авив

И така дойде най-накрая очакваното пътуване до Израел. Сряда на 17 февруари, след работа с багажа се устремих към летището (след болезнено дълъг и луд ден и на тел до 5 ч когато просто трябваше да изчезна). След познатите процедури по пускане на багажа, бордови карти, чакане, полет до Франкфурт и после насочване към гейта за Тел Авив се отзовах в нова реалност – пълна проверка на багаж и прочие – просто имаше 1 място специално отделено за полета към Тел Авив.

Полетът предвещаваше да бъде нормален, но реалността се оказа различна. Индивидът, който седеше до мен беше така напарфюмиран, че направо алергия развих и едва дишах по едно време.. и това 5 часа!!! Добре, че успях да поспя, но си беше мъка голяма.

След това познатото минаване през паспортен контрол, без никакви въпроси и такси, в което се оправях на руски и шофьора мило ме попита откъде бил тоя руски? Как откъде от преди 20 г от училище... Та в крайна сметка около 4-5 пристигнах и Алма ме чакаше на улицата (а и й се обадих междувременно, за да обясни на шофьора откъде точно да мине).

И тъй като вече беше четвъртък, след 2-3 часа сън се тръгна из града след надлежни насоки от Бетито. Та с автобус отидох до една автогара (където преди да влезеш проверяват автобуса и после и теб и багажа ти проверяват), от там взех друг автобус, за да се срещна със Снежа и да ме разведе насам натам. Е, да но автобуса се развали по пътя, та взех нещо като маршрутка и добре, че видях Снежа на спирката и тя ми извика, че иначе не знам къде щях да се отзова.

Това беше район на пазара Кармел – доста интересно, бедно и леко порутено местенце. От там пак с автобус (чиято врата пък се развали) към друга част на града, където открай време имало много имигранти.

Следващият момент беше да се срещнем с Алма и Илиан и да почне обиколката из старо Яфо – квартал на Тел Авив, на брега на морето, с определено интересни места, къщи за милиони и музеи и подобни. Винаги си е интересно да обикаляш град с местни – само това мога да кажа  Минавахме по улички и места, където едва ли бих се отзовала като редови турист и което ти дава още по-добра представа за града.

От там минахме из града, централната част с високи сгради и се прибрахме, в очакване на следващия ден и пътуване.

Естествено, всяка вечер се връщах в Тел Авив и продължаваше опознаването му. Последниа ден беше специално посветен на Тел Авив – от централните високи сгради и обяд на 49 етаж (доколкото си спомням) с гледка към морето, до малките криволичещи улички с магазинчета в Яфо.

Определено градът има особен чар от всяко време:) Нещо, което ми направи определено впечатление е, че навсякъде е много чисто! Има барове и места, които са определено мнооого добри! Цените не са особено високи според мен (и спрямо това, къде съм), но има неща, чиите цени са просто фантастични (вкл някои имоти - имам чувството, че това е най-скъпата страна от гледна точка на цени на имоти).

Градски транспорт - добре уреден, но не очаквайте такъв от петък следобед до поне събота вечер, заради Шабат!

Цените на градския транспорт са си нормални, такситата - ОК.... междуградсктите автобуси - евтини (Тел Авив - Йерусалим - Тел Авив е около 10$!!!).

Друго нещо, което ме впечатли е факта, че високите (и не само те) сгради вечер не са осветени и в офисите осветлението е изключено, което е много похвално, но за мен беше новост (особено след като не можеш да ги снимаш вечер).

Накратко - хубаво местенце!
снимки

Йерусалим

Неделята, след като животът се беше възвърнал след Шабат, потеглихме с Алма сутринта с автобус към Йерусалим. Първо в програмата беше почти двучасова обиколка с автобус из града като ти разказват какво виждаш наляво и надясно – интересно, но 2 часа е малко множко особено когато си на втория етаж и духа силничък ветрец.

След това тръгнахме из старата част на града и се отправихме към стената на плача, която както и да го погледнем е една от основните забележителности. И след като се слезе под стената, по тунела, който е отворен наскоро, чошек разбира какво огромно творение е стената и колко векове е надграждана.. От 10 века преди новата ера до наши дни. Ирод Велики е започнал стената и храма си пр.н.е., които през вековете и римляни и кой ли не е ручил и надграждал. В момента стената се издига около 19м над земята и общо 32 метра и наистина като се види колко векове е градена, опустошавана, заривана и доизграждана, човек я оценява още повече.

Разходка из пазарите на Йерусалим, няколко кварталчета, божи гроб (няколко мин преди да затворят църквата), малко пазар и фалафели беше останалата част на деня. Е, естествено и модерната част беше отбелязана за кратко J Но един ден не стига, и следващият път там поне 2 дни с преспиване!

Като цяло Йерусалим ми се стори изключително бял и светъл, на хълмове, чистоооо, когато не си в еврейската част веднага усещаш (и то не с положителни усещания), доста религиозно, но и има нещо особено интригуващо в града.

Кесария и Хайфа

Това беше мисля най-красивото еднодневно пътуване!

Средиземно море, тези старинни замъчета и театри, градини и море... не случайно това е една от най-скъпите части на Израел, а и като се споменаха цени, може и в света :)

За Хайфа, не мога да кажа нещо много, но Бахайските градини са определено чаровни, с гледка към морето, нива с цветя.. просто да ти се прииска да си бахаец :)

Но иначе, май не съм впечатлена, а и както каза екскурзовода, преди години се е казвало, че Тел Авив се забавлява, Йерусалим се моли, а Хайфа работи, та може би и това обяснява атмосферата и архитектурата на града.

Назарет и Галилейско море

Събота беше позветена не екскурзия с руснаците (!!!) до Назарет и Галилейско море. То била Християнски Галилей, но аз не очаквах да е такъв преразказ на библия и подобни... ама много... вк,л, река Йордан където Христос кръщавал и от където е историята за това как нахранил хиляди хора с 1 хляб и 1 риба. Просто то не бяха приказки, то не беше чудо и всичко на руски хахаха. Установих колко съм го забравила тоя език.

И като добавим, че това беше точно след като разбрах, че полетът ми с Луфтханса е отменен, заради стачка на пилотите и не можех по никакъв начин да се свържа с тях, съвсем ми беше ден.

Но гледките към езерото, полета и равнини, отново минаването на морското ниво си беяе определено интересно преживяване.

Мъртво море и Мацада

Ден 2 от пътуването до Израел беше еднодневна ексурзия до Мъртво море и древната крепост Масада (или Мацада – и аз не знам кое е правилно на български).

Тръгна се сутринта в ранни зори (почти всяка сутрин на това пътуване съм ставала около 6 ч., което си е просто убийствено за мен) и се оказахме малка група – от Тел Авив 2, и в Йерусалим още 3 се присъединиха. Тримата бяха семейство Американци – баща с 2 деца големички, които навсякъде бяха организирани, под строй и тн.. Е, оказа се, че той преди години бил морски пехотинец и с децата е като в армияата – поне на нас така ни изглевдаше и те не се оплакваха. Също така обикновено като пътували, на ден извървявали по около 20км пеш! Просто какво да кажа...

По пътя слязохме под морското ниво, което на едно място по пътя е специално отбелязано. Видяхме и номадски селища, които мисля са по-зле и от циганските...

Крепостта е на един връх в пустинната планина и се виждаше малко и мъртво море. Реално крепостта е от няколко века преди новата ера и е построена от Херод (което не знам дали е така на български за срамотиите). Та до върха стигнахме с лифт и после там обикаляхме и ни разказваха. Но това си е общо взето пустиня (макар, че екскурзоводката си твърдеше , че Израел е планинска държава, но все пак планините са основно пустинен тип). Може и пеш да се стигне, но трябва да се тръгне най-късно в 10, защото това ми ти слънце като ти грейне... и ако си си забравил шапката (както някои бяхме направили), после те бодли глава. Това слънце грее ли грее и няма къде да се скриеш горе. Крепостта и района са обявени от ЮНЕСКо за наследство особено заради римските лагери наоколо.

След това се устремихме с буса към едно местенце със сграда и магазини и прочие – като на плажа, до мъртво море. Там имахме повече от достатъчно време, за да отидем до морето, да се топнеш и да се приберем. Водата на мъртво море е като мазна, заради минералите и солите, а „плажа” реално е от засъхнала сол. Определено интересно преживяване.

След връщане, което вече беше петък вечер, всичко беше като замряло, без градски транспорт и каквото и да е. Е, могат да се намерят отворени местенца, но не много.
снимки

Културни събития през Февруари

Февруари започна доста добре!

На 6-ти, балетът Кармен с доста модерна хореография в Базелския балет

Carmen (Ballet Basel, choreographer: Richard Wherlock)

На 12-ти рецитал на Ланг Ланг (пиано), на който станах луд фен основно след концерта му в Торонто, когато свири 2 клавирни концерта като да са едно нищо (1-ви на Чайковски и 2 на Шопен) и сега ще отскоча до Берн за концерта там
Lang Lang in Bern (Switzerland)