Куала Лумпур – някъде между световете

Пристигането на летището в Куала Лумпур е особено интересно... Първо те следят табели, че ще минаваш през място където има термален скан заради свинския грип, дават ти листовки и прочие. После част от тоалетните стават клечащи. И за да е още по-екзотично, мюсюлманките са доста добре покрити и виждаш само очички.

По пътя до летището усещаш, че Куала Лумпур е по-богата и по-организирана от Бангкок и Тайланд (все пак си е известно, че Сингапур и Куала Лумпур са най-напредналите градове в региона, та дори и Азия). Обаче докато в Сингапур се чувстваш като вкъщи, в Куала Лумпур с всички фереджета, не е точно така. Хотелът ни беше 4 звезди, та и отгоре и беше първият лукс от напускане на Европа.

За наш късмет, от прозореца ни се виждаха дори и прословутите кули на Куала Лумпур. Естествено първата ни стъпка беше да отидем до кулите... след това последва разходка до кулата на Куала Лумпур (много бледо в сравнение с всички кули, които досега съм виждала) и из града. Е, в този момент се гмурнахме из не толкова цивилизираните райони на града – това малкия Китай, Индия, арабска част, тн. Оказа се, че и примерно в някои двамии (като националната) не допускат не-мюсюлмани да влизат.
Отидохме и до пещера-храм извън града, където вътре се разховдат и маймуни (като едната почти скочи върху Милена, за да си похапне от цветята на герданите, които бяхме купили).

Качихме се няколко стотин стъпала до тая пещера в една непоносима жега, после обратно и направо се опичаш отвсякъде (а и ти предлагат да те осветят или както и там се казва).
В Куала Лумпур съвсем свикнахме със събуването на сандалки и обувки преди влизането в хиндуиските и будистките храмове.

Т.нар. триъгълник (финансовата и развита част на града) си е като западна Европа/Северна Америка – никакви различия! Нека обаче да спомена основна характеристика на Куала Лумпур – скъп алкохол.. ама скъп! В Хард Рок питиетата бяха по-скъпи отколкото тук, а сигурно и отколкото в Швеция – потресаващо!

Нямаше достатъчно време за още разходки, защото последната и дългоочаквана спирка Бали беше пред нас.