Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 1)

С пристигането в Бангкок усещаш, че си в Азия и не в т.нар. развити страни.

Взехме такси до хотела. Вече бяхме попривикнали с движението в лявата страна, но колите определено бяха по-различни, както и хората, сградите и природата (доколкото я има от летището до града). Първото впечатление беше огромного замърсяване и смок, както и че движението по пътищата е някакво безумие.

Кралят и кралицата на Тайланд ти се усмихват от огромни постери и подобни на сгради, улици и прочие (малко както беше навремето в бг). Имахме възможност да видим и бедност. Върха на сладоледа беше когато таксиметровия шофьор стигна района където ни беше хотела и трябваше да го намери – мисля, че това отне толкова време колкото беше пътя от летището. То не беше чудене то не беяе питане и върха беше като почна да ни пита: „И знаете ли къде е хотела ви? Не? Хахаха И аз не знам. Хахахаха”. Най- накрая го намерихме като трябваше да повървим 10метра.

Хотелът беше много приятен, с прекрасна тераса на покрива, чисти стаи и много приветлив персонал. Е, до него не можеше да стигне кола и трябваше да се върви 10метра и беше до нещо като река, което беше като блато на цвят, но все пак да не забравяме че сме в Бангкок.

След като се настанихме тръгнахме да търсим къде да обядваме и чуденето продължи сигурно около час, но това е като сте група и има претенции. След това се отправихме към цветния пазар и кралския дворец. След като повървяхме решихме да вземем лодка – корабче с което да се придвижим. Тези лодки са изключително шумни, бълват облаци дим и газови аромати, изключително евтини са за нас и се носят по реката Nam Mae Chao Phrayaта чак летят. Но все пак нека спомена първо за реката. Когато я видях за първи път останах безмълвна. Ясно е , че чистотата и прозрачността на швейцарските реки и езера трудно може да се види другаде, но и нивото за блатност и замърсеност на реката на Бангкок съще е трудно постижимо (поне в т.нар. развити страни). В същото време из реката плуваха клони, листа и дървета и се чудиш дали това е река или резултат от някакво наводнение.

Докато пътувахме с корабчето или лодката градски транспорт се любувахме на бедни и пропадащи къщи редом до богати и позлатени храмове и къщи – и всичко това съпроводено с дим и шум на мотор.

След като слязохме някъде около цветния пазар, но цветя не видяхме, а плодове, зеленчуци, кални улички като бяхме почти единствените туристи.

Пристигнахме до храма Wat Pha и след това до кралския дворец след 5ч. и те естествено бяха затворени. Почти незабравим момент беше, когато едно улично куче ни се лепна и ни следеше прилежно, от което тотално се изнервих и стресирах, та взехме тук-тук за да стигнем до палата.

Сега може би се чудите какво е това тук-тук – това е просто символ на Бангкок, а и Тайланд. Това е нещо като превозно средство, което е просто уникално. Нещо като мотор е (поне шофьорите го управляват какато се кара мотор мисля), след това има задна седалка като на кола, където сядаш. Няма врати и прозорци, но е покрито с найлон или нещо от сорта. Като се качиш се носиш из улиците като облак просто, и цялата мръсотия от движението се събира по теб и я дишаш. Преди да се качиш обаче се договаряш с шофьора за цената – не че е скъпо, но за туристи цените са по-високи и те искат да не паправят на дойна крава и да плащаш повече, ти не искаш да те правят на идиот и понеже и те се забавляват се почва един пазарлък... Те ти казват цена, ти им казваш че е скъпо и им казвач 50% от тяхната цена и така се продължава докато се стугне споразумение и ти се понасяш шеметно из улиците на нещо като хибрид между кола и мотор и се молиш да оцелееш в трафика на Бангкок.

Друга характерна черта на всеки разговор в Тайланд е началото му – винаги първо те питат откъде си. И ако/като кажеш България, повтаряш няколко пъти, за да разберат ако знаят.

И накрая на този ден и обиколките из улиците се порадвахме на масаж на краката – просто полягаш и се релаксираш. И така се почна и масажния туризъм.