Пътуване до югоизточна Азия - Сингапур

След като билетите за полета до Сингапур и обратно бяха купени по някое време пролетта, дойде октомври и пътуването започна.

Групата бяхме трима – 2 българки и 1 немец – тръгнали с раници, но доста цивилизовани, спящи в почти скъпи хотели за бакпакъри (тоест туристи с раници), а на места и в 4-5 звездни хотели.

На базелското летище се оказа, че раницата ми е 8.1кг (!!! За 2 седмици), а малката ми раница беше около 4 кг което включваше дебелия пътеводител и апарата ми с новия обектив (близо1кг двете). Дадоха ни големи найлонови чували, в които да си сложим раниците и тръгнахме.

Първо летяхме до Амстердам, там с влак до града отидохме, поразходихме се из дъждовен Амстердам и обратно с влака към летището и полета към Амстердам. Така и се среянахме и с нашия съпътник. Е тук му е мястото да спомена един много впечаляващ факт. Това че багажът му бил 11-12 кила ок, но като каза, че си носил и сушоар просто ме срина! Аз като човек дето я се вчеши веднъж дневно, я не, просто ме потресе (а и с тая къса коса не знам и 5 пъти дали съм ползвала гребен докато пътувах – не че е за хвалба, но като косата ми стои много добре без и не се и разбира че не си сресан, защо да се хабя).

След като кацнахме в Сингапур естествено ни удари жегата с висока влажност. Една позната от Сингапур ми беше казала, че октомври няма убииствени жеги и било хладно. Е за нас си беше почти убийствено (малко ми напомни Монтреал влажно горещо лято!)

Хотелът беше добре, много основен. Вечерта като почнахм да си вземаме душ бяхме неприятно изненадани, че няма топла вода. Е, на сутринта видяхме табелка до врата на банята, кято ни казва, че трябвало да включим бойлера или каквото и да е там поне 15 мин преди да си вземем душ. Да бяха сложили все пак по-голяма бележка и на самата врата (щото е доста хладно да не кажа студено да си вземаш последен душ).

Сингапур е като европейски или северно американски град – сгради, атмосфера, хора и не усещаш че си реално в Азия.

Хората от индийски произход и които са хинду имаха фестивал на светлината или нещо подобно, та посетихме храма, където имаха празненство, събухме се за да влезем в препълнения храм и да се потопим в хинду атмосфера (е, бяхме малцинството не облечено със сарита, но то и да бяхме с тея бели кожи пак щяхме да сме различни).

Повозихме се и на лодка из реката след което чакахме над 15 мин за такси. Мдам..

На следващата сутрин след закуска се отправихме към летището и първия ни полет с нискобюджетните асиатски авиолинии към по-различния Бангкок и Таиланд.