Sunday, October 11, 2009

Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 2)

Следващият ден в Бангкок беше посветен на Кралския палат (в който не живее кралското семейство). На входа след като те обсипват с предложения различни гидове, се договорихме с един, който ни поведе из златните и магични структури на палата. Определено палатът е пълна противоположност на беднотата която може да се види из града, но хората обичам много кралското семейство. При това, тъй като Тайланд няма златни мини, купува злато редовно, за да подновява златните покрития на сградите из палата. Реално палатите се ползват за официални гостувания, слова, има и кралски храм, който се използва малко, но това е. Но не може да се отрече, че сградите са невероятни, изкуство, архитектура, будизъм – просто се замайваш.
След като прекарахме няколко часа в палата посетихме и храма Wat Pho, видяхме и полегналия буда – огромна статуя от злато!
Тъй като Тайланд (и Бангкок по-специално) са известни като места с доста секс туризъм, естествено трябваше да посетим и тази част на града... но беше съвсем нормален район.

Що се отнася до всички пазари и пазарчета, следва да спомена, че си е атракция и се изисква много – както си вървиш нон стоп те спират и ти предлагат какво ли не за купуване, тръгват все да се пазарят, досаждат и в един момент си преуморен от всякъде!

И сега обратно към града – на около час от Бангкок е Аютая, кадето е била една от древните столици на Тайланд и решихме да посетим с екскурзия за един ден. След преговори и търсене (и хиляди въпроси, повечето от които безсмислени бих казала от някои от групата ни), избрахме една фирма. Вземат те сутрин и тръгваш да разглеждаш стари полуразрушени храмове – екскурзията не беше добре организирана и в един момент цялата голяма група си говорихме и почивахме на сянка.

Една от вечерите имахме интересно преживяване докато търсихме някакво място за масаж, което било и училище. След като не знаехме къде е точно и какво е точно , се лутахме и питахме като гламави като доста от хората и не говорихма английски, та в крайна сметка с кракоръчната система се обясняваше масаж, отворено/ затворено и тн.. И накрая, когато един помощник на монажи ни заведе до мястото , то се оказа затворено!

Тхайландксите масажи по принцип са известни с това, че те разтягат и не са като истински релаксиращи масажи, като също така си облечен в нещо като пижама... та така.

Като цяло Бангкок си е замърсен (но с почиестени улици), реката е като блато на свят, хората (независимо от това какво се говори) не са толкова мили и усмихнати и храната е добре. И както в Бангкок, така и навсякъде денят ти почва с крем за защита от слънцето и препарат срещу ухапвания от комари.. мечта отвсякъде!

И след Бангкок последва полет към Чанк Май и следващите преживявания.

No comments:

Post a Comment