Tokио – началото на пътешествието в Япония (ден 1)

И така, идеята за пътуването и осъществяването се започна от декмври 2009, когато билетите за Токио бяха купени, основните планове направени и хотелите резервирани. Макар че не беше лесно да се намерят хотели и в някои случаи беше жестоко търсене и пращане на емайли и това 4 месеца преди пътуването, но това е Япония по време на цъфтящите вишни/череши.

След което деня преди полета се оказа, че са ни “повишили“ и ще пътуваме бизнес класа, а не обикновена, което беше великлепен факт предивид, че полетът беше 10-11 часа.

Така че на 31 март се качихме на самолета с полет на Швейцарците, от Цюрих към Токио и пристигнахме в екзотична Япония. Естествено след това трябваше да се мине паспортен контрол и това мисля беше момента когато разбрах, че много ще има да се чака в тая страна. Над половин час, горещо, няма въздух, но това е. После на паспортния контрол служителят беше много учуден че хора от различни страни патували заедно (защото аз с канадския паспорт, Флавия, с бразилски, и двете живеещи в Швейцария).

Следващата стъпка беше да се вземе карта за пътуване по влаковете което става като дадеш ваучър, който си купил извън Япония. Поредната опашка, още 20-на минутки, отново жега и без осзаема циркулация на въздух, и после комуникация със служителя. Тогава и си взехме билетите с резервации за влака от летището до Токио и разбрах, че определено ще бъде интересно пътуването. На билета с резервацията нещата, които разбрах бяха цифрите и те ни ги маркираха с маркер, но трябва да помниш кое кое е, защото все пак номер на влака, номер на вагона, номер на мястото са си все пак е едно. При това повечето неща се пишат на ръка, и дори тая карта за влаковете е написана на ръка с няколко печата за датите.

След като имахме вече заветните билети се устремихме към платформата. Влакът си дойде на време, качихме се и хоп – следващ шок – тежка и неприятна миризма, която не мога да опиша, но е нещо като нечиста тоалетна предполагам би описало добре ситуацията. В последствие се установи, че на доста места има неприятни миризми, които поне за нас са несвойствени.

След пристигането взехме такси и се оказахме в ситуация описвана в пътеводителите, че и таксиметровите шофьори се губят и не знаят адреси J То не беше питане не беше чудо, и накрая успя да се обади на хотела да му обяснят къде да ни закара.

Оставихме багажа и тръгнахме из града. Първо беше разходка с лодка под десетки мостове и с много цъфнали дървета... Ами мостовете не са някакви специални архитектурни забележителности, ама хич и при това ако си на долното ниво на корабчето, трудно виждаш каквото и да е. Нека добавя, че всякакви разкази и приказки и обяснения са на японски, та ти си тотално загубен. Е, поне можеш да дремваш от време на време. За моя изненада, туристите бяха може би 90% японци, което беше и ситуацията в кулата на Токио, кудето местните подрастващи и не само подрастващи се блъскат. Като цяло намирам местното население доста грубо и блъскащо се. Като попиташ нещо са любезни, но иначе не са особено вежливи.

По пътя видяхме и Zojo-ji парк и храм, където имаше десетки, ако не и стотици статуи, които бяха еднакви и бяха с червени плетени шапчици и въртележки – особено приятна гледка, особено като е комбинирана с цъфтящите дървета.

В края да дългия ден, попитахме в хотела за препоръка за ресторант и избрахме едно от местата, което беше близо. И какво ни очакваше там? Машина, на която бутоните са картинки с храна, ти си избираш, плащаш на машината, машината ти дава едно билетче, след което сервитьорката ти взема билетчето и ти носи храната. Няма капризи, няма опции – просто като машина. А и нека добавя, че 90% от посетителите бяха мъже.

Първото ми впечатление, е че хората почти не говорят английски. Дори легендата да спираш млади хора, се оказа не много точна. В едим момент спряхме група от 10-на младежи с костюми и папки и очакваш, че те ще говорят английски, но уви. На въпроса говорите ли английски се почнаха едни усмивки и хилеж и едва се удържах аз да не се захиля. След което се пристъпва към посочване на картата къде искаш да отидеш и изговаряне на мястото с надежда да те разберат. И след това идва момента, когато те почват да ти отговарят на английско-японски и да ти сочат и ти разбираш общо взето знаците накъде да вървиш и това е. И като си помисля, че това е Токио, с особен интерес чакам да видя какво ще става из страната. Просто ще се научи основен японски по книгата и едни мп3 дето имам. Живот ли бе да го опишеш.