Киото (Япония)

Киото е специално място. Населението е около 1,5млн; прекрасен град, хората са любезни и мили, помагат и говорят повече английски отколкото тези в Токио или поне това е моето впечатление.

Черешовите цветове са като приказка. Красиви, подрязани клони, просто божествено. Има улици и алеи където просто вървиш и се наслаждаваш на гледките!

Златния палат (The Golden temple) е брилиантно творение на Японска архитектура и комбинаран с градината, разходката те остава без думи.

В Киото е място за изкуство и отидохме на едно представление от около час, което включваше примери на японско изкуство и беше много интересно. Първо чаена церемония, след това кото музика – 13 струнен инструмент, който не звучеше зле. След това беше представяне на икебана; дворцовата японска музика е също особена, но това не ни учудва все пак. Представянето на кратък епизод от киоген – комедиен театър беше много – направо разбираш като ги гледаш и без да знаеш японски. След това и маико (млади учещи се геиши) потанцуваха, и накрая и малко куклен театър. И така. Особено приятно представление и времето направо излетя, а не като на кабуки представлението.

След това участвахме в чаена церемония като първо ни демонстрираха, а след това и ние трябваше да правим каквото те и да следим.. Ама то много сложно, то лъжичката на 4 часа, контеинерчето на 11 часа, та избършете чашката 3.5 пъти и .. и накрая преди да изпиеш да благодариш за чая на японски – и в заключение, ще си пия чая по варварски!

Вторият ден, беше едно безкрайно вървене докато стигнем до един храм, че бяхме тотално изтощени и след това взехме такси до златния палат и до другата част на града. Златният палат е просто нещо прекрасно особено в комбинация с градината – вървиш и въздишаш!

Третият ден беше посветен на разходката по алеята на философите, която се казвала така щото преди философите вървели по нея и мислели и разсъждавали, но сега тове не знам как би било възможно с всички туристи наоколо. Но наистина това беше една от най-прекрасните алеи с черешови дървета.

Разходихме се и из Гинкакуджи храма (The Ginkakuji temple) и градината; след това и из Ейкандо по чорапки, щото то нали из храмовете все си без обувки и така.

След разходките решихме да се подсилим и обядвахме в един ресторант, където има само тофу (соево сирене и подобни неща) и беше превъзходно!

След това още обиколки килметър след километър, покрай канали и под дървета с цветове. Накрая към 6 пристигнахме в района, където се знае че има гейши и те точно тогава се предполагаше че може да излизат, та всички чакаха по улиците като папараци аматьори с надевда да видят някоя гейша или майко и да я заснемат. Е, ние видяхме няколко и аз успях да направя някоя и друга снимка на някои от тях!

Посетихме и междудругото един парк, който е изпълнен с цъфнали дървета и местните бяха насядали под тях, но никога на трева а или на найлони или под маси и някак си ми се струва, че това убива чара на гледката, но разни хора разни идеали.

В края на деня след дълго лутане намерихме много хубав суши ресторант, където ни правиха храната пред нас и гледахме и нарязаните парчета сурова риба, и така ми се ядеше сурова риба, че това беше като сбъдната мечта. Много вкусно.. ама амного.. изобщо денят с тофуто и суши беше кулинарно празненство!

Третата сутрин трябваше да опаковаме багажа и да потеглим към Осака, защото декември не намерихме хотел за седмица за Киото, та поради това базата ни се измести в Осака. Докато бяхме в Киото посетихме един пазар, който е известен и където видяхме какви ли не храни известни и неизвестни нам. След това минахме и през един храм, където била създадена икебаната.

След което си взехме багажа и потеглихме към гарата и Осака.

Киото ще има специално място в спомените ми с черешовите цъфнали дървета, с каналите и реката, с малките улички, храмове, палати, с културните наследства и атмосферата. И това в комбинация с бизнес живот.