Хирошима и Мияджима (Япония)

След пристигането в Хирошима, и леко лутане, взехме трамвай и стигнахме до хотела, където щастливо ни чакаха куфарите, пратени от хотела в Осака. Реално вече беше доста късен следобед, та починахме малко и излязохме да опознаваме града. За мое щастие се смрачаваше и снимките от парка посветен в памет на жертвите от атомната бомба станаха много впечатляващи. Следващия ден бяхме в парка през деня, но не изглежда така потресаващо както надвечер и с осветлението.

Озовахме се в един момент на една закрита улица с магазини и след лутане и търсене на ресторант за вечеря по малките улички, в крайна сметка се върнахме на търговската улица и открихме местенце където правят Окономияки – специалитет японски, който спокойно може да се определи като „манджа с грозде”. Според някои това било японска пица, според други като палачинка, мен ако питате – ни едното ни другото. Сервират ти го в нещо като чугунено тиганче, и има яйце-палачинка на дуното но тънко като лист, има и нудъли (сиреч местни спагети), после някакви други съставки (голяма част е с основа зеле тоест имаш и зеле посготвено), също и малко месо или зеленчуци и отгоре и яйце или друга заливка. Вкусно е, но е много ядене.

Следващият ден беше основната цел на пътуването ни и по-точно острова Мияджима. Реално като се стигне до пристанището на локалния ферибот, за 10 мин си на острова, който е обявен (отново) за световно наследство на ЮНЕСКО, а също и е едно от най-известните места с плаващата тории или червена врата японска (на снимките е много кратно заснета). По принцим морето (което е Японското) има силни приливи и отливи и при пълен прилив, тя си е като плаваща, а при отлив – направо на сушата (също се вижда). Там е и най-известния храм, който е с над 1000 подпорни крака и при прилив е отново като плаващ. Между дъските на пода има разстояние, за да можела водата да се качва, а не да разушава. Творение отвсякъде!

И там видяхме сватби – то явно тоя сезон им е много силен.

Другата забележителност е върха Мисен. Първо вървия, после вземаш лифт, после втори лифт ( е може и да вървиш към 2 часа ако си интусиаст и не си уморен), и после и се качваш около половин час. Но не очаквахме такова качване! На места беше адски стръмно. И това за да видиш няколко хубави гледки към морето, които не бяха най-добрите, заради облачното време и силния вятър, но все пак се разходихме. Навръщане отново с лифт. Но имаше какви ли не образи – една местна девойка си беше събула обувчиците и ходеше боса, защото беше с ток; имаше и други убавици дето бяха на ток и те едва на равно вървяха, та само около лифта стояха; имаше възрастна двойка англичани, които си се качиха – направо ме озадачиха; и такива ми ти работи.

Около пристанището на Мияджима е приятно, магазинчета, ресторанчета и после пак фериботче, за да се приберем в Хирошима.

И така. Вечерята беше в някакво случайно и много евтино местенце с нудъли, но нещо май не ни понесе и на двете и стомасите ни не го оцениха. След това и трябваше да пре-опаковаме багажа, за да пратим куфарите направо към Токио (с тази услуга, която ти пренася багажа от хотел до хотел и е около 15-20$), а ние само с раничките + още една раничка да се отправим в ранни зори (първият ни влак беше в 6.22) към градчето – селцето Такаяма и да се любуваме на пролетния фестивал. С прогноза за времето: макс 9! Защо ли си нося аз блузки с късо ръкавче?