Такаяма (Япония)

Такаяма е малко градче или селце в Японските Алпи и е известно и е препоръчвано за посещение. За да се стигне до градчето, се пътува понякога доста, защото е в средата на страната общо взето и в нашия случай пътуването беше малко над 6 часа със смяна на 3 влака и тръгване в 6.22 сутринта – просто мечта. Последния влак, който взехме беше препълнен и всички отиваха в Такаяма за пролетния фестивал, заради който ние точно на 14-15 април отивахме. През декември, когато търсихме и резервирахме хотели, беше малък ад да намерим къде да спим в Такаяма – всички хотели бяха заети, първите 2-3 Японски гостоприемници, където пробвахме, също нямаха места, та най-накрая намерихме една Японска гостоприемница и резервирахме стая като платихме най-високата сума за нощ за цялото ни пътуване. Но цената включва все пак вечеря и закуска и така.

Пролетният фестивал е популярен, защото могат да се видят ятаи, които са японски коли/носилки нещо такова – не знам изобщо каква е българската дума (виж снимкте). Ятаите са украсени изящно и са наредени по улиците, да се видят. На върха на някои има кукли вид марионетки, и на няколко пъти прес 2 дни, играят по 10-15мин представления – но то са 1-2 кукли и има съпровод на японска музика – имам аз проблем с тая национална музика, че изобщо не мога да я оценя... монотонна е и основно с едни леко пискливи флейти.. защо ли по всички такива фестивали (и Базелския карнавал) все с флейти е музиката?! Било лесно да се свири, но за слушане не винаги е лесно...

Също така през деня има няколко процесии като някои са с ятаите, а други основно с хора. Всички облечени в национали, но различни носии и все мъже или деца. Има и танци на лъв или дракони, като реално 2 човека управляват главата и са покрити с плат (снимките). Едно от основните мероприятия е нощният парад, когато всички тези ятаи са със запалени латерни – светещите китайски лампи като топки – и тогава е наистина много красиво. Управлението на ятаите е с човешка сила – няколко го дърпат, други го бутат и един отзаде го управлява с нещо като лост.. но не съм сигурна.

Бях леко изненадана, че нямаше никакви емоции по лицата на участниците – ама никаква... лед! Вечерта тук таме имаше усмивки и моменти на емоция, но беше подсилено от сакето, което се разливаше и пиеше. Има си роля алкохола!

Проблемът отново бяха тълпите и по-специално местните, които се блъскаха като не знам какво.. Някои вкл се качваха на столчета, за да виждат по-добре илои да правят снимки и изобщо за нищо не им пукаше.

Вторият ден на фестивала беше подобен на първия. Посетихме и един музей, където представиха няколко вида куклен театър в рамките на 15-на минутки...

Намерихме и едно много приятно кафененце, където втория ден като си поръчах чай каркаде в каничка, те включително ми дадоха един пакет насипен като подарък! Много бях мили!

Също така района е популярен с дърворезбата си, та има много места, където и правят на място или просто продават и цените са си на ниво естествено.

Сега няколко думи за стаята и мястото ни за спане. Това е типична японска гостоприемница, не много голяма. За мое щастие имахме собствена баня и тоалетна (понякога на човек му трябва малко, щото опита от храма дето беше като някогаяните турски бани нещо не ми е по вкуса).... Стаята се оказа по-скоро като малък апартамент.. една част която беше като спалня с японски дюшеци на пода, плъгаща врата и пак масичка и столчета пред прозореца (но гледка към паркинг, но това е). После и нещо като гостна с малко огнище по средата ако искаш да си толиш чайче... Закуска и вечеря – включени и вечерен час 11 (всички такива Японски стил гостоприемници имат вечерен час, та не беше изненада). Вечерите са едни безкраини сервирания на няколко различни неща които са малко количество, но броят им е голям и както знаем – не винаги се знае какво се яде, но здраве да е. Закуските им са си като нормално ядене, което ми е малко трудно да го приема, но това е. Също и обща баня с нещо като басеин пак ако искаш и там да ходиш. И естествено се събуваш до вратата на сградата, слагаш си чехли с които отиваш до стаята си; след като влезеш си ги сваляш и си ходиш бос; и като влизаш в тоалетната си слагаш чехлите за тоалетна. На всеки му се дава и нещо тип кимоно (юката) и доста хора си се разхождат из риокана по кимона вкл и на вечери и закуски а и с това и си спиш... Пълен японски опит. Като си тръгвахме собственичката ни подари по една малка японска торбичка, направена от майка и от материала за кимоно. Много мили и приятни хора бяха собствениците. При това имаха огромна колекция от малки статуетки японски, които бабата на собственика била купила навремето.

Вторият ден (и първа сътрин) обаче имахме огромна изненада наречена сняг... и температура в 9.30 сутринта 3градуса... и това по време на пролетния фестивал в Японските Алпи. Но ние все пак се устремихме към фолклорното селце Хида, до което или вървиш около 40 мин или отиваш с автобус за 10-на и предвид, че ние сме дошли в Япония за пролет и дрехите ни не бяха за зима точно, се възползвахме от автобуса.

Селцето е малко и сладко със типични японски къщички от 18-19 век. В някои трябваше да се събуваме пак за да влизаме, но в повечето и от входа се виждаше всичко, та си спестихме това мерприятие особено като се има предвид, че имаше снежец наоколо. В няколко от къщите и показваха типични занаяти и горките жени седяха завити пред отворените плъзгащи се врати и с газови печки работещи от другата им страна.

Втората сутрин потеглихме към Ширакауа-го и обратно Токио.