Бали - чарът на югоизточна Азия

Когато човек пристига и напуска Бали – плаща! Просто да не се забравя особено на тръгване, защото може да се окажеш без пари.

В Бали се чувства различно ниво на духовност и религия, и е просто уникално. Имаш чувството, че всяка къща е като храм. Докато бяхме в Бали имаше религиозен празник и на няколко пъти както вървиш и влизаш в двор, за да видиш различен храм, бяхме помолени да излезем от двора, защото то било къща.

В същото време туристите са си като навсякъде. В тази част на Бали, където бяхме беше пълно с Австралийци, повечето студенти и сърфисти – накратко интересна паплач. Също така доста руснаци се мотаят там, защото и доста от менютата са и на руски(!).

От цялото пътуване мисля, че хората на Бали бяха най приветливите и милите, които някога съм срещала. Помагат, пазарите се, усмихват ти се през цялото време, учтиви – просто са невероятни. И ако си бяла жена и с къдрава коса, може и да искат да те пипнат, защото си като екзотично животно.

Един от дните наехме кола с шофьор и обиколихме малко Бали – от едно градче, известно със занаятите си основно (нещо което не видях реално но не заради градчето, а част от компанията), до едни храмове, които бяха като от друг свят. Мястото се нарича Майка Храм, но според мен са много храмове и врамчета в подобен стил и на едно място. Беяе интересно и заради всичките им изисквания – всеки и задълвително трябваше да носи саронг (дето е като дълга кърпа и си го вързваш на кръста), след това в едната част трябвало да си придружен от някой религиозен, защото било религиозно/спирутуално изискване (или туристическо, защото плащаш след договорка на момчето което те превежда през тази част на храмовете). Видяхме невероятни носии и жени (основно носещи всичко на главата си, докато мъжете им вървяха до тях с празни ръце.

Пo пътя също така шофьорът ни спря на едно място, където имаше борба с петли (което се оказа напълно незаконно, но имаше десетки ако не стотици хора и някои като пазачи, ако се появи полиция). Та на нещо като арена (което трудно виждаш защото е пълно с мъже, които искат да гледат и крещят и насъскват петлите и треньорите им (но като си едва ли не единствената жена, та и бяла ти показват от къде мовеш да гледаш). Но колкото и да е си е жестоко, а петлите бяха невероятно красиви (видях няколко защото собствениците им ги дърваха и подготвяха за борбата).

Естествено храната е добра, гледки има всякакви, но най магичното е обстановката и уникалността на архитектура и култура.

И така – следващия път в Бали - повече.

Куала Лумпур – някъде между световете

Пристигането на летището в Куала Лумпур е особено интересно... Първо те следят табели, че ще минаваш през място където има термален скан заради свинския грип, дават ти листовки и прочие. После част от тоалетните стават клечащи. И за да е още по-екзотично, мюсюлманките са доста добре покрити и виждаш само очички.

По пътя до летището усещаш, че Куала Лумпур е по-богата и по-организирана от Бангкок и Тайланд (все пак си е известно, че Сингапур и Куала Лумпур са най-напредналите градове в региона, та дори и Азия). Обаче докато в Сингапур се чувстваш като вкъщи, в Куала Лумпур с всички фереджета, не е точно така. Хотелът ни беше 4 звезди, та и отгоре и беше първият лукс от напускане на Европа.

За наш късмет, от прозореца ни се виждаха дори и прословутите кули на Куала Лумпур. Естествено първата ни стъпка беше да отидем до кулите... след това последва разходка до кулата на Куала Лумпур (много бледо в сравнение с всички кули, които досега съм виждала) и из града. Е, в този момент се гмурнахме из не толкова цивилизираните райони на града – това малкия Китай, Индия, арабска част, тн. Оказа се, че и примерно в някои двамии (като националната) не допускат не-мюсюлмани да влизат.
Отидохме и до пещера-храм извън града, където вътре се разховдат и маймуни (като едната почти скочи върху Милена, за да си похапне от цветята на герданите, които бяхме купили).

Качихме се няколко стотин стъпала до тая пещера в една непоносима жега, после обратно и направо се опичаш отвсякъде (а и ти предлагат да те осветят или както и там се казва).
В Куала Лумпур съвсем свикнахме със събуването на сандалки и обувки преди влизането в хиндуиските и будистките храмове.

Т.нар. триъгълник (финансовата и развита част на града) си е като западна Европа/Северна Америка – никакви различия! Нека обаче да спомена основна характеристика на Куала Лумпур – скъп алкохол.. ама скъп! В Хард Рок питиетата бяха по-скъпи отколкото тук, а сигурно и отколкото в Швеция – потресаващо!

Нямаше достатъчно време за още разходки, защото последната и дългоочаквана спирка Бали беше пред нас.

Чанг Маи – природа, преживявания и готварство

Чанг Май не е малък, както може да си мислите – има население от повече от 1.5млн но не се усеща като толкова голям град. Определено е една от основните планински туристически дестинации в Тайланд и по-специално северен Тайланд. Хотелът, в който се настанихме ни беше препоръчан от администраторката в хотела в Бангкок и се оказа прекрасно местнце, сигурно най-чаровното място от цялото ми пътуване.
Разхождайки се из Чанг Маи, човек може да види различни храмове и дори и женски затвор – но градът не е популярен заради града като такъв, а заради планините реките и други туристически атракции. На около 20 мин извън града има занаятчийско градче, в което може да се види и как се прави коприна, и бижута и какво ли още не. В един от магазините за бижута (за които те твърдят че е един от най-големите поне в Тайланд), от входа те посрещат няколко човека и 1 те придружава или по-скоро следи непрекъснато без да ти досажда и в момента, в който искаш нещо да видиш ти се дава. Определено интересно преживяване, съпроводено с пръскане на малко пари за сребра и подобни неща (естествено).

Друга атракция на града е нощният пазар – след пазарене, граничещо с циганене, можеш да си купиш почти всичко. Също така има голям мол с място за ядене, което си е като обикновен мол с местата за ядене, но има и доста туристи , а и вечерта, когато бяхме там и фолклорни танци (които мога да се закълна, че едва ли имат много общо с истинските).

Следвайки призивите и препоръките на книги и хора, естествено се спуснахме и в еднодневна екскурзия, която беше преживяване... Рано сутринта ни взеха един по един и стигнахме до група от 8 в един ван и местен гид, който ни забавляваше през цялото пътуване. Първата ни спирка беше градина с орхидеи и си беше интересно. След това последва селото на дългите вратове, както го наричат. Жените от детска възраст започват да носят метални спирали на вратовете си, за да станат дълги (доста си тежат тези „украшения”). И тези железни спирали на врата им ги махат веднъж годишно за 3 дни... идеята е, че така жените нямало да бъдат привлекателни за мъже от други племена и ще си останат в тяхното племе – без думи! А също така, това племе не е дори Тайландско, а от Бирма, и са бежанци, на които Тайланд е дал убежище (и сега експлоатира бих казала).

Следващият етап беше да се качим на слонове. Колкото и екзотично да звучи – не е така. Реално върху слона има нещо като пейка, на която сядаш и трябва да се държиш здраво, защото много друса като се движи слона. И за да е още по-екзотично, слонът подхвърля мръсотийка като пръст отгоре ти от време на време... А и качването е интересно, защото се качваш на високичко и слонът идва (така си на височината на гърба му) и се качваш на пейката.

Типичният обяд с ориз ни беше сервиран близо до резервата със слонове след което трябваше да се качим на открит камион (като от филмите) и да потеглим към планините и разходката до един водопад. Беше приятно и интересно да се разхождаш из планините и различната растителност, а водопадът беше приятен, но нищо изключително – просто хубава комбинация на тропическа гора и водопад. Тук може би му е реда да спомена как гидът ни беше облечен даже с якенце, защото било едва ли не зима при температура 26-30градуса (хаха).

И както споменах, денят беше добре организиран, та следващото преживяване беше рафтихг из реката (където хубаво прогизнахме с мътната вода на реката) и след то се возихме или по-скоро носихме по бамбуков сал, който си беше добре потопен във водата – но опит така да се каже. Определено групата, която бяхме беше много интересна и забавна от къде ли не, та купонът беше много добър. Като цяло мисля, че това беше един от най-интересните дни ор пътуването.

На следващия ден се отправихме за следващото пуътуване – което не знам как се казва на български – между дървета в джунглата има опънати стоманени въжета, на теб ти слагат всякакви екипировки, след което един те закача с дървач или както и там да се казва (леко като алпинистка екипировка) за въжето и политаш до следващото дърво или те спускат надолу. Може би най-интересния момент беше края, когато се разхождахме до един водопад (имахме половин час почивка) и един от групата го ухапа змия.. те реално бяха преди нас и точно като се върнахме в подножието се появиха тримата герои като казаха, че единия го е ухапала някаква змия, както той невино се облекнал на дърво едно. Един от другите беше канадец, който служи в момента в Афганистан, та той го беше вързал някак си след което го заведоха до болницата и по-късно го прибрахме на път към града. Дано всичко да е все така добре.. и по ирония на съдбата, той имигрираше към Австралия за да е с приятелката си, и по пътя спрели в Тайланд и така – като че да знае какво го чака в долната страна на света.

И за интересен край на деня беше урок по готвене на тайландска храна – бяхме само двете с преподавателката, някъде в преградията на Чанг Маи – и готвихме едно след друга прословути ястия и накрая вкл. Получихме сертификати за мастори готвачи и по 1 готварска книжка – просто какво да кажа, още един сертификат!

Изпробвахме и обществените таксита, които са като пикапи, а също и ресторант на брега на реката с прекрасна гледка към града и жива музика.

Сутринта, когато тръгвахме от Чанг Маи видяхме за първи път дъжд да се лее през този дъждовен сезон и така приключи престоят в Тайланд - с полета към Куала Лумпур, Малайзия.

снимки:  И снимки от ChiangMai

Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 2)

Следващият ден в Бангкок беше посветен на Кралския палат (в който не живее кралското семейство). На входа след като те обсипват с предложения различни гидове, се договорихме с един, който ни поведе из златните и магични структури на палата. Определено палатът е пълна противоположност на беднотата която може да се види из града, но хората обичам много кралското семейство. При това, тъй като Тайланд няма златни мини, купува злато редовно, за да подновява златните покрития на сградите из палата. Реално палатите се ползват за официални гостувания, слова, има и кралски храм, който се използва малко, но това е. Но не може да се отрече, че сградите са невероятни, изкуство, архитектура, будизъм – просто се замайваш.

След като прекарахме няколко часа в палата посетихме и храма Wat Pho, видяхме и полегналия буда – огромна статуя от злато!
Тъй като Тайланд (и Бангкок по-специално) са известни като места с доста секс туризъм, естествено трябваше да посетим и тази част на града... но беше съвсем нормален район.

Що се отнася до всички пазари и пазарчета, следва да спомена, че си е атракция и се изисква много – както си вървиш нон стоп те спират и ти предлагат какво ли не за купуване, тръгват все да се пазарят, досаждат и в един момент си преуморен от всякъде!

И сега обратно към града – на около час от Бангкок е Аютая, кадето е била една от древните столици на Тайланд и решихме да посетим с екскурзия за един ден. След преговори и търсене (и хиляди въпроси, повечето от които безсмислени бих казала от някои от групата ни), избрахме една фирма. Вземат те сутрин и тръгваш да разглеждаш стари полуразрушени храмове – екскурзията не беше добре организирана и в един момент цялата голяма група си говорихме и почивахме на сянка.

Една от вечерите имахме интересно преживяване докато търсихме някакво място за масаж, което било и училище. След като не знаехме къде е точно и какво е точно , се лутахме и питахме като гламави като доста от хората и не говорихма английски, та в крайна сметка с кракоръчната система се обясняваше масаж, отворено/ затворено и тн.. И накрая, когато един помощник на монажи ни заведе до мястото , то се оказа затворено!

Тхайландксите масажи по принцип са известни с това, че те разтягат и не са като истински релаксиращи масажи, като също така си облечен в нещо като пижама... та така.

Като цяло Бангкок си е замърсен (но с почиестени улици), реката е като блато на свят, хората (независимо от това какво се говори) не са толкова мили и усмихнати и храната е добре. И както в Бангкок, така и навсякъде денят ти почва с крем за защита от слънцето и препарат срещу ухапвания от комари.. мечта отвсякъде!

И след Бангкок последва полет към Чанк Май и следващите преживявания.

Бангкок, Тайланд: храмове и замърсяване (част 1)

С пристигането в Бангкок усещаш, че си в Азия и не в т.нар. развити страни.

Взехме такси до хотела. Вече бяхме попривикнали с движението в лявата страна, но колите определено бяха по-различни, както и хората, сградите и природата (доколкото я има от летището до града). Първото впечатление беше огромного замърсяване и смок, както и че движението по пътищата е някакво безумие.

Кралят и кралицата на Тайланд ти се усмихват от огромни постери и подобни на сгради, улици и прочие (малко както беше навремето в бг). Имахме възможност да видим и бедност. Върха на сладоледа беше когато таксиметровия шофьор стигна района където ни беше хотела и трябваше да го намери – мисля, че това отне толкова време колкото беше пътя от летището. То не беше чудене то не беяе питане и върха беше като почна да ни пита: „И знаете ли къде е хотела ви? Не? Хахаха И аз не знам. Хахахаха”. Най- накрая го намерихме като трябваше да повървим 10метра.

Хотелът беше много приятен, с прекрасна тераса на покрива, чисти стаи и много приветлив персонал. Е, до него не можеше да стигне кола и трябваше да се върви 10метра и беше до нещо като река, което беше като блато на цвят, но все пак да не забравяме че сме в Бангкок.

След като се настанихме тръгнахме да търсим къде да обядваме и чуденето продължи сигурно около час, но това е като сте група и има претенции. След това се отправихме към цветния пазар и кралския дворец. След като повървяхме решихме да вземем лодка – корабче с което да се придвижим. Тези лодки са изключително шумни, бълват облаци дим и газови аромати, изключително евтини са за нас и се носят по реката Nam Mae Chao Phrayaта чак летят. Но все пак нека спомена първо за реката. Когато я видях за първи път останах безмълвна. Ясно е , че чистотата и прозрачността на швейцарските реки и езера трудно може да се види другаде, но и нивото за блатност и замърсеност на реката на Бангкок съще е трудно постижимо (поне в т.нар. развити страни). В същото време из реката плуваха клони, листа и дървета и се чудиш дали това е река или резултат от някакво наводнение.

Докато пътувахме с корабчето или лодката градски транспорт се любувахме на бедни и пропадащи къщи редом до богати и позлатени храмове и къщи – и всичко това съпроводено с дим и шум на мотор.

След като слязохме някъде около цветния пазар, но цветя не видяхме, а плодове, зеленчуци, кални улички като бяхме почти единствените туристи.

Пристигнахме до храма Wat Pha и след това до кралския дворец след 5ч. и те естествено бяха затворени. Почти незабравим момент беше, когато едно улично куче ни се лепна и ни следеше прилежно, от което тотално се изнервих и стресирах, та взехме тук-тук за да стигнем до палата.

Сега може би се чудите какво е това тук-тук – това е просто символ на Бангкок, а и Тайланд. Това е нещо като превозно средство, което е просто уникално. Нещо като мотор е (поне шофьорите го управляват какато се кара мотор мисля), след това има задна седалка като на кола, където сядаш. Няма врати и прозорци, но е покрито с найлон или нещо от сорта. Като се качиш се носиш из улиците като облак просто, и цялата мръсотия от движението се събира по теб и я дишаш. Преди да се качиш обаче се договаряш с шофьора за цената – не че е скъпо, но за туристи цените са по-високи и те искат да не паправят на дойна крава и да плащаш повече, ти не искаш да те правят на идиот и понеже и те се забавляват се почва един пазарлък... Те ти казват цена, ти им казваш че е скъпо и им казвач 50% от тяхната цена и така се продължава докато се стугне споразумение и ти се понасяш шеметно из улиците на нещо като хибрид между кола и мотор и се молиш да оцелееш в трафика на Бангкок.

Друга характерна черта на всеки разговор в Тайланд е началото му – винаги първо те питат откъде си. И ако/като кажеш България, повтаряш няколко пъти, за да разберат ако знаят.

И накрая на този ден и обиколките из улиците се порадвахме на масаж на краката – просто полягаш и се релаксираш. И така се почна и масажния туризъм.

Пътуване до югоизточна Азия - Сингапур

След като билетите за полета до Сингапур и обратно бяха купени по някое време пролетта, дойде октомври и пътуването започна.

Групата бяхме трима – 2 българки и 1 немец – тръгнали с раници, но доста цивилизовани, спящи в почти скъпи хотели за бакпакъри (тоест туристи с раници), а на места и в 4-5 звездни хотели.

На базелското летище се оказа, че раницата ми е 8.1кг (!!! За 2 седмици), а малката ми раница беше около 4 кг което включваше дебелия пътеводител и апарата ми с новия обектив (близо1кг двете). Дадоха ни големи найлонови чували, в които да си сложим раниците и тръгнахме.

Първо летяхме до Амстердам, там с влак до града отидохме, поразходихме се из дъждовен Амстердам и обратно с влака към летището и полета към Амстердам. Така и се среянахме и с нашия съпътник. Е тук му е мястото да спомена един много впечаляващ факт. Това че багажът му бил 11-12 кила ок, но като каза, че си носил и сушоар просто ме срина! Аз като човек дето я се вчеши веднъж дневно, я не, просто ме потресе (а и с тая къса коса не знам и 5 пъти дали съм ползвала гребен докато пътувах – не че е за хвалба, но като косата ми стои много добре без и не се и разбира че не си сресан, защо да се хабя).

След като кацнахме в Сингапур естествено ни удари жегата с висока влажност. Една позната от Сингапур ми беше казала, че октомври няма убииствени жеги и било хладно. Е за нас си беше почти убийствено (малко ми напомни Монтреал влажно горещо лято!)

Хотелът беше добре, много основен. Вечерта като почнахм да си вземаме душ бяхме неприятно изненадани, че няма топла вода. Е, на сутринта видяхме табелка до врата на банята, кято ни казва, че трябвало да включим бойлера или каквото и да е там поне 15 мин преди да си вземем душ. Да бяха сложили все пак по-голяма бележка и на самата врата (щото е доста хладно да не кажа студено да си вземаш последен душ).

Сингапур е като европейски или северно американски град – сгради, атмосфера, хора и не усещаш че си реално в Азия.

Хората от индийски произход и които са хинду имаха фестивал на светлината или нещо подобно, та посетихме храма, където имаха празненство, събухме се за да влезем в препълнения храм и да се потопим в хинду атмосфера (е, бяхме малцинството не облечено със сарита, но то и да бяхме с тея бели кожи пак щяхме да сме различни).

Повозихме се и на лодка из реката след което чакахме над 15 мин за такси. Мдам..

На следващата сутрин след закуска се отправихме към летището и първия ни полет с нискобюджетните асиатски авиолинии към по-различния Бангкок и Таиланд.