Китайският опит накратко

Последния ден беше посветен на летния дворец и се движих само с метро! Метрото е добре усторено и като цяло има и надписи на английски, понатоварено е, но като се сравни в Токио и други японски или Делхи е направо нищо J Дворецът е много хубав с няколко постройки, много стълби и на брега на едно езеро. След това минах да видя и олимпийския стадион все пак и се прибрах в хотела. Вечерята беше в един местен ресторант в мола – ох, първо чакаш и после ти дават 2 страници да отбележиш какво искаш и естествено никой не говори английски и даже не идват да ти вземат поръчката, да не би да ги охапеш – имаше една двойка до мен и мацката говореше налко английски, та се ппостараха. Отново 2 ястия, както ми бяха казали китайците да правя, аз едва половината от двете изякох и платих 10-на франка, А, а на обяд в друг мол до олимпийския стадион отново без никаква комуникация, само показване хапнах хубава супа за 2-3 франка – не знам точно с какво, но това е положението! А цените в хотела са – все едно не си в Китай.

Сега друг любопитен факт – малките деца, поне момиченца видях, панталончетата или нещо такова, имат процеп отдолу и като им се пишка просто майките и казват да клекнат или правички, където и да е.

Десертите са друга история – даваха ни десерти странни и после пак солено.

Накратко, Китай не ме грабна.. нещо местните не са много мили някак си и по-скоро се чувствах като застрашен вид. Че е трудно с комуникацията, както и в Япония е така, но просто го няма стила и това си е. И в Япония по ресторантите поръчвахме по картинки и не говореха английски, но сякаш не беше толкова „враждебно“. А за тоалетните, моя винаги любима тема да не говорим. За това как всичко се яде – това е уникално откъдето и да го погледнем.

Някой ден пак из други околности и се надявам, че малко от малко нивото на замърсяване ще се подобри, защото е наистина страшно.

И така летище, порядки и чао Пекин.