Значи да спомена аз за стената.. ако не бях сама и ако знаех как е, нямаше да се включа в това пътуване. Гидът почти нищо не каза, реално сам си се качваш. Стената в момента била останала около 2000км (!) и има 4 места отворени за посещение като реално са оправени и повъзстановени и си вървиш нормално, но на места има стълбички без парапети и както стената върви по върха на планините е леко стресиращо ако височините не са ти любимо място. Естествено беше доста мъгливо, но понякога можело да се види и синьо небе, но рядко особено сега със замърсяването.
В групата имаше едва двойка филипинци, които са пенсионери и живяли 25г в щатите, но сега на пенсия във Филипините – той бил на 77г, а жена му на 63 – ей, така живея хората. Тя доста имаше проблеми с ходенето, но все пак се пробваха.
Сега да спомена за интересни неща като например тоалетните. И тук както и другаде в Азия си има доста клечащи (и миришешти доста повече и не много чисти), обаче такова нещо като липса на тоалетна хартия, каквото има тук и в Индия го няма! За миризната – просто „мечта“! Сапуни или подобни – рядко, но по-скоро липсва (в хотели и ресторанти по-така има де).
Дрехите – жените доста често са като в социализма, неуледнички.
Храната – ох, китайската храна и истинската... ох какво ли няма. Това, че на закуска имаш каквото и на обяд и вечеря, го знам, но има особени неща, които ти се преглагат. Значи типичното ястие е печена патка като кожата, яко мазна и хубаво препечена... Тази вечер имахме включително пържена медуза (не пробвах)! Едно свинско дето е като салам но желирано – нещо като суха пача, не помня как се казваше. Естествено шкембе панирано или пържено или по друг начин приготвено (това и друг път съм го виждала и е било на масата), какво ли не пържено.. като ти донесат и една купа супа дето само тя ти стига и тази вечер беше яко пилешко (но особено леко), на обяд неше странна консистенция и било уж пилешко и нещо като малки топчета смляно, и яйце и царевично брашно. Спанако подобните неща са мнооогооо добре; тофу също различни начини на представяне; пържен патешки дробчета имаше, но леко странен вкус и отказаха в началото да ни кажат какво е (ние мислихме че са или тестиси или очи аз предположих, но направо невинно се оказа); едни меса странни, скариди и подобни.. абе често се чудиш какво точно ядеш, но понякога разбираш. А, ето още нещо интерсно – сервираха печела или на грил птица, явно пиле, и главата и също беше сервирана стояща права все едно те гледа, защото те всичко ядяли нали – беше леко брутално!
Днес за вечеря пихме 2 вида китайска ракия – ох, леко гадно беше; странна миризма, алкохол 53%, едни дребни напръстници и трябвало на екс – първата от хорска срана и от там нататък по половин глътка.. добре, че снощи бяхме на австралийско червено вино.
Плодовете стават, но нищо особено.. и едни странни десертчета особено като видя нещо дето е от боб и желирано, а вчера една купичка с нещо зелено кашесто.. ох, опитах го от хорска срама. После ни донесоха някакви много ама много вкусни ягоди, решихме да не мислим, как са станали така вкусни и къде сме и си ги изядохме (основно аз).
И такива ми ти работи. А днес имахме и социално мероприятие където ни дадоха по една риза червена типична китайска и ни учиха уж на калиграфия, после и имената ни написаха и ни дадоха по едно послание и на моето много се смя тази дето го писала (не ми стана ясно защо.), било типично китайско и калиграфския знак на коня и значело, че много добри неща едва ли не ще ти се случат.. да видим.
За храната тук книги могат да се изпишат или пък нито един ред.. зависи в какво се фокусираш – ако искаш да напишеш какво ядат местните.. ох в Индия беше какво не ядат голям списък, тук всичко ядат! Колегата ми Американец – китаец се измайтапи, че единственото нещо дето лети и не ядат е самолета и единственото нещо на 4 крака дето не ядат е масата! едни ми ти тлъсти жаби гледах в Ксиан и после в менюта пълнени и не знам си какво правени; в някои региони магарешкото било едва ли не деликатес.. и плъх тук таме ядели.. верно много мизерия са имали, но и нямат както би казал учителят ми френски: нямат култура на храненето.. и това си е.
В групата имаше едва двойка филипинци, които са пенсионери и живяли 25г в щатите, но сега на пенсия във Филипините – той бил на 77г, а жена му на 63 – ей, така живея хората. Тя доста имаше проблеми с ходенето, но все пак се пробваха.
Сега да спомена за интересни неща като например тоалетните. И тук както и другаде в Азия си има доста клечащи (и миришешти доста повече и не много чисти), обаче такова нещо като липса на тоалетна хартия, каквото има тук и в Индия го няма! За миризната – просто „мечта“! Сапуни или подобни – рядко, но по-скоро липсва (в хотели и ресторанти по-така има де).
Дрехите – жените доста често са като в социализма, неуледнички.
Храната – ох, китайската храна и истинската... ох какво ли няма. Това, че на закуска имаш каквото и на обяд и вечеря, го знам, но има особени неща, които ти се преглагат. Значи типичното ястие е печена патка като кожата, яко мазна и хубаво препечена... Тази вечер имахме включително пържена медуза (не пробвах)! Едно свинско дето е като салам но желирано – нещо като суха пача, не помня как се казваше. Естествено шкембе панирано или пържено или по друг начин приготвено (това и друг път съм го виждала и е било на масата), какво ли не пържено.. като ти донесат и една купа супа дето само тя ти стига и тази вечер беше яко пилешко (но особено леко), на обяд неше странна консистенция и било уж пилешко и нещо като малки топчета смляно, и яйце и царевично брашно. Спанако подобните неща са мнооогооо добре; тофу също различни начини на представяне; пържен патешки дробчета имаше, но леко странен вкус и отказаха в началото да ни кажат какво е (ние мислихме че са или тестиси или очи аз предположих, но направо невинно се оказа); едни меса странни, скариди и подобни.. абе често се чудиш какво точно ядеш, но понякога разбираш. А, ето още нещо интерсно – сервираха печела или на грил птица, явно пиле, и главата и също беше сервирана стояща права все едно те гледа, защото те всичко ядяли нали – беше леко брутално!
Днес за вечеря пихме 2 вида китайска ракия – ох, леко гадно беше; странна миризма, алкохол 53%, едни дребни напръстници и трябвало на екс – първата от хорска срана и от там нататък по половин глътка.. добре, че снощи бяхме на австралийско червено вино.
Плодовете стават, но нищо особено.. и едни странни десертчета особено като видя нещо дето е от боб и желирано, а вчера една купичка с нещо зелено кашесто.. ох, опитах го от хорска срама. После ни донесоха някакви много ама много вкусни ягоди, решихме да не мислим, как са станали така вкусни и къде сме и си ги изядохме (основно аз).
И такива ми ти работи. А днес имахме и социално мероприятие където ни дадоха по една риза червена типична китайска и ни учиха уж на калиграфия, после и имената ни написаха и ни дадоха по едно послание и на моето много се смя тази дето го писала (не ми стана ясно защо.), било типично китайско и калиграфския знак на коня и значело, че много добри неща едва ли не ще ти се случат.. да видим.
За храната тук книги могат да се изпишат или пък нито един ред.. зависи в какво се фокусираш – ако искаш да напишеш какво ядат местните.. ох в Индия беше какво не ядат голям списък, тук всичко ядат! Колегата ми Американец – китаец се измайтапи, че единственото нещо дето лети и не ядат е самолета и единственото нещо на 4 крака дето не ядат е масата! едни ми ти тлъсти жаби гледах в Ксиан и после в менюта пълнени и не знам си какво правени; в някои региони магарешкото било едва ли не деликатес.. и плъх тук таме ядели.. верно много мизерия са имали, но и нямат както би казал учителят ми френски: нямат култура на храненето.. и това си е.
No comments:
Post a Comment