Като всяко пътуване и това започна с полет от Цюих до Банкок и после до Хо Ши Мин (или Сайгон) - реално летището още си се казва Сайгон, а градът - Хо Ши Мин.
Такси до хотела, който бешеОК и бях посрещната с думите, че съм в самостоятелна стая, нищо че не бях платила, но всички сами жени платили и затова и аз се оказах в самостоятелна. Времето - горещо и влажно. Моторчета летят от всякъде. И след пристигането и душа имах среща с Джей, бившия ми шеф от Ново, който живее тук. Той дойде и с жена си и беше приятно да се видим, дадоха добри идеи за ресторанти и места, после повървях и дойде време да се срещнем групата. И тук започнаха изненадите.
Групата сме 13 човека: 1 канадка Рона на около 80 г., един британец на подобна възраст – познати двамата и родени в Южна Африка; 1 двойка австралийци, пенсионери, тя била учителка по изработване на бижута и подобни; 1 семейство австралийци – родители и син на около 20; жена от Нова Зеландия, която била над 60, но не изглежда да е на толкова, 1 британка, докторка, с която се сприятелихме, на около 50; 1 британка, която е полякиня и страна птица и майка и дъщеря американки, тъмнички като майката била на 60 и нещо, но и на нея не и личи. Тоест аз съм една от най-младите в групата. При това за потрес на всички като се почнаха едни претенции за храна и изисквания – вегетарианци, друг трябвало без сол, трети това и онова не ядял, младия австралиец плодове не ядял и тн.. ами като видиш менюто пък ще си избереш каквото искаш бе! Направо потрес беше ситуацията с претенции – бяхме сигурно 5 човека дето нямахме такива.
Водачът-ръководител е леко куку, австралиец, който от около 19г бил във Виетнам, но не говори много езика и страшно дезорганизиран и по общо мнение не помага с нищо. И така, следват 2 седмици заедно.
Първия ден след като пристигнах се видях с бившия си шеф от Ново, който дойде с жена си и си поговорихме и ми дадоха идеи къде да се ходи и кои ресторанти си заслужават. Хо Ши Мин е реално бизнес център на Виетнам, определено по-подреден и чист от Индия, хората приятни и храната великолепна! Моторчета си летят по улици и тротоари, но не е страшно и се пресича с внимание, а и те те заобикалят. Може да се види и естествено цяло семейство да се вози на 1 моторче, което си е просто гледка.
На втория ден потеглихме с бусче и малко опакован багаж за 1 ден към делтата на реката Меконг, която е една от най-голените и е просто необятна вкл. с острови. Естествено е леко тинеста, и с лодка отидохме до островче, разгледахме местни пазари, където имаше какво ли не, включително змии за чдене, риби и сушени, страшно миришеше , но си беше интересно. Посетихме и нещо като плодова градина и навсякъде ти дават да опитваш плодове и сладки, къде ясни, къде неясни, странни вкусове, но все пак нали да се впишем в обстановката. Местнат ни гидка беше една страшно дребна и слаба виетнамка, която те кара да се чувстваш като великан, но това е положението.
Пристигнахме следобед в една голяма къща, където си живее голямо семейство, няколко поколения и които дават 2-3 стаи под наем на такива като нас, за да се потопим напълно в местната обстановка. Е тук стана интересно. Първо, че както слизаше от лодката канадката си удари крака и шурна енда кръв, та веднага се почна какво да се прави и тук Кери, лекарката си влезе в ролята волно и неволно, а Рона повтаряше, ама добре съм, то само зле изглежда, то това не ми се случва за първи път.. след като се оправи положението с кърпички и лейкопласт, вече се ориетнирахме към имота.
В къщата не се влиза с обувки. Имаше няколко големи стаи и огромна кухня и двор. На първия етаж се намираха и 4 тоалетни една до друга с ръщен душ във всяка, което реално бяха и баните. Имаше и 3-4 мивки и студена вода, топла – няма (вземането на „душ“ си беше интересно мероприятие). На втория етаж една огромна стая с 8 легла и до нея по-малка с 4-5 легла. Възрастните двойки бяха настанени на първия етаж, че то и стълбите едни стръмни.. мама – мия. В голямата стая бяхме 7 човека и всяко легло и с мрежа за комари, която си пускаш около леглото, топло, 2-3 вентилатора – абе романтика. И някои, както можете да се досетите – хъркат! Добре, че имам дълбок сън.
Вечерята – много вкусна и домашна автентична и като ни сипаха в едни напръстници нещо като оризова лека ракийка, много ни допадна и си я пробвахме на няколко пъти. На обяд пък ни сервираха също страни, но вкусни неща, включително една местна риба дето вертикално като на постахва ти я сервират и ти си вземаш от месото.. ох много вкусно! Естествено гледахме да се абстрахираме от факта, че видяхме няколко плъха да пробягват през градината и около къщата.
И така. На следващия ден още малко по малки местанца, където правиха оризова хартия за хранене, соев и рибен сос (ох вонята няма как да се опише – едва дишаш)! По едно време и се качихме от нашата лодка в малки лодки, по 4 в една и жена гребеше и така из едни каналчета сред природата – много красиво и приятно и включително ни дадоха виетнамски сламени шапки за пътуването. Автентичен опит.
На път към Хо Ши Мин посетихме известното място КуЧин, където по време на виетнамската война, местните реално са си били построили селище под земята с вякакви канали подземни и подобни и там са живели години. Естествено имаше из гората и показани методи за изтезания и криене, които са използвани и от американците и от виетнамците...
Сега трябва да спомена още един интересен момент. Гидът каза, че в един парк до хотела сутрин 6-9 има като птиче кафене, където хора, които си гледат птички ги носят и ги закачат и птичките пеят и народът им се любува и пие кафе, та решихме с Кери да отидем едната сутрин да видим тоя феномен. По пътя видяхме хора с по 2-3 кофи със странни създания от сорта на малки зелени скакалци и други буболечки, които ги опаковаха в торбички и викаме, ами кой знае за какво.. аз мислех за лов, но се оказа за птичките. Та пристигаме ние във въпросния парк и имаше място с ниски пластмасови столчета и малки като детски масички, 90% мъже седят, пият кафе, или ядят закуска, която по наши разбирания обяд, клетки закачени на специални места и птици пеят.. ама шум и птици.. и идват нови, клетките покрити, после ги откриват, все едно точно става светло и птиците пеят ли пеят. До нас един както си пиеше кафето имаше торбичка с малки зелени скакалци, той си държеше малка ножичка, пиеше си кафето вземаше скакалче сле скакалче, режеше им крилцата и главата (ох много гадно) и си ги подготвяше за птичката.. и други така и в клетките се викждата тези насекоми на пода за птичките – натурализъм от всякъде!
Вечерята после беше в ресторант, койтя ми бяха препоръчали и ние си поръчахме различни неща, за да опитаме колкото може повече – страшно вкусно, дори и не винаги ясно какво ядем.
Едно от най-известните места в града е и музеят на Виетнамската война , кото е посветен на фотографии от това време и ужасии – но доста неща си бяха и пропаганда, както можеше да се и очаква, но това си е линията на партията.
Тук трябва да отбележа, че вечерта както си стоя в леглото и трия снимки, на стената видях гущерче, ей така да си пролази. И не знам извиках или то усети та се шмугна някъде и докато се обадя на рецепцията да дойдат да се справят с проблема, то май се шмугна в коридора – абе емоции, хей!
Втората вечер в Хо Ши Мин приключи с потегляне към гарата и очакването на пътуването в спален вагонот Хо Ши Мин до На Танг. Билетите ни били за най-високата класа, по 4 човека в купе, 2 на долния етаж и 2 на горния, но без стълбичка и качването беше доста трудновато (аз бях на долния етаж). Предварително си бяхме решили 4-те сами жени да сме в 1 купе и си се настанихме, багажи отдолу, имахме малко неща за хапване и така. Разстоянието по карта е 300-400 км, ние тръгнахме в 8.30 и пристигнахме със закъснение след 6 (по разписание в 5 и нещо). Просто купон. Тоалетната обаше много прилична, даже луксозна и ти дават безалкохолно, сок или вода без пари, чисти чаршафи абе направо лукс.
Тук имахме пореден интересен момент. Както си седим 4-те и си бъбрим и хилим, виждам аз нещо тъмно и мърдащо като полазващо зад Кери и викам, абе я се дръпни и какво да видим, едно огромного чудо, между хлебарка и летящ бръмбър на леглото и тръгващо по стената. Ох, не гадно, ами гадно и ние и 4-те се разпищяхме естествено, но чудовището се скри. 5-10 мин по-късно пак се появи и някак си Кери май то захлюпи с една от чашите, които ни бяха в купето.. извикахме шалтера, който го взле огромного насекомо и го хвърли в тоалетната, после смени надлежно чаршафа и така, останахме си в стрес. Спането не беше много спане (поне аз 3 часа я съм поспала, я не). Новозеландката си сложи тапи в ушите и маска на очите и добре поспа предвид как звучно си прохъркваше цяла нощ. И така пристигнахме в На Транг.
Такси до хотела, който бешеОК и бях посрещната с думите, че съм в самостоятелна стая, нищо че не бях платила, но всички сами жени платили и затова и аз се оказах в самостоятелна. Времето - горещо и влажно. Моторчета летят от всякъде. И след пристигането и душа имах среща с Джей, бившия ми шеф от Ново, който живее тук. Той дойде и с жена си и беше приятно да се видим, дадоха добри идеи за ресторанти и места, после повървях и дойде време да се срещнем групата. И тук започнаха изненадите.
Групата сме 13 човека: 1 канадка Рона на около 80 г., един британец на подобна възраст – познати двамата и родени в Южна Африка; 1 двойка австралийци, пенсионери, тя била учителка по изработване на бижута и подобни; 1 семейство австралийци – родители и син на около 20; жена от Нова Зеландия, която била над 60, но не изглежда да е на толкова, 1 британка, докторка, с която се сприятелихме, на около 50; 1 британка, която е полякиня и страна птица и майка и дъщеря американки, тъмнички като майката била на 60 и нещо, но и на нея не и личи. Тоест аз съм една от най-младите в групата. При това за потрес на всички като се почнаха едни претенции за храна и изисквания – вегетарианци, друг трябвало без сол, трети това и онова не ядял, младия австралиец плодове не ядял и тн.. ами като видиш менюто пък ще си избереш каквото искаш бе! Направо потрес беше ситуацията с претенции – бяхме сигурно 5 човека дето нямахме такива.
Водачът-ръководител е леко куку, австралиец, който от около 19г бил във Виетнам, но не говори много езика и страшно дезорганизиран и по общо мнение не помага с нищо. И така, следват 2 седмици заедно.
Първия ден след като пристигнах се видях с бившия си шеф от Ново, който дойде с жена си и си поговорихме и ми дадоха идеи къде да се ходи и кои ресторанти си заслужават. Хо Ши Мин е реално бизнес център на Виетнам, определено по-подреден и чист от Индия, хората приятни и храната великолепна! Моторчета си летят по улици и тротоари, но не е страшно и се пресича с внимание, а и те те заобикалят. Може да се види и естествено цяло семейство да се вози на 1 моторче, което си е просто гледка.
На втория ден потеглихме с бусче и малко опакован багаж за 1 ден към делтата на реката Меконг, която е една от най-голените и е просто необятна вкл. с острови. Естествено е леко тинеста, и с лодка отидохме до островче, разгледахме местни пазари, където имаше какво ли не, включително змии за чдене, риби и сушени, страшно миришеше , но си беше интересно. Посетихме и нещо като плодова градина и навсякъде ти дават да опитваш плодове и сладки, къде ясни, къде неясни, странни вкусове, но все пак нали да се впишем в обстановката. Местнат ни гидка беше една страшно дребна и слаба виетнамка, която те кара да се чувстваш като великан, но това е положението.
Пристигнахме следобед в една голяма къща, където си живее голямо семейство, няколко поколения и които дават 2-3 стаи под наем на такива като нас, за да се потопим напълно в местната обстановка. Е тук стана интересно. Първо, че както слизаше от лодката канадката си удари крака и шурна енда кръв, та веднага се почна какво да се прави и тук Кери, лекарката си влезе в ролята волно и неволно, а Рона повтаряше, ама добре съм, то само зле изглежда, то това не ми се случва за първи път.. след като се оправи положението с кърпички и лейкопласт, вече се ориетнирахме към имота.
В къщата не се влиза с обувки. Имаше няколко големи стаи и огромна кухня и двор. На първия етаж се намираха и 4 тоалетни една до друга с ръщен душ във всяка, което реално бяха и баните. Имаше и 3-4 мивки и студена вода, топла – няма (вземането на „душ“ си беше интересно мероприятие). На втория етаж една огромна стая с 8 легла и до нея по-малка с 4-5 легла. Възрастните двойки бяха настанени на първия етаж, че то и стълбите едни стръмни.. мама – мия. В голямата стая бяхме 7 човека и всяко легло и с мрежа за комари, която си пускаш около леглото, топло, 2-3 вентилатора – абе романтика. И някои, както можете да се досетите – хъркат! Добре, че имам дълбок сън.
Вечерята – много вкусна и домашна автентична и като ни сипаха в едни напръстници нещо като оризова лека ракийка, много ни допадна и си я пробвахме на няколко пъти. На обяд пък ни сервираха също страни, но вкусни неща, включително една местна риба дето вертикално като на постахва ти я сервират и ти си вземаш от месото.. ох много вкусно! Естествено гледахме да се абстрахираме от факта, че видяхме няколко плъха да пробягват през градината и около къщата.
И така. На следващия ден още малко по малки местанца, където правиха оризова хартия за хранене, соев и рибен сос (ох вонята няма как да се опише – едва дишаш)! По едно време и се качихме от нашата лодка в малки лодки, по 4 в една и жена гребеше и така из едни каналчета сред природата – много красиво и приятно и включително ни дадоха виетнамски сламени шапки за пътуването. Автентичен опит.
На път към Хо Ши Мин посетихме известното място КуЧин, където по време на виетнамската война, местните реално са си били построили селище под земята с вякакви канали подземни и подобни и там са живели години. Естествено имаше из гората и показани методи за изтезания и криене, които са използвани и от американците и от виетнамците...
Сега трябва да спомена още един интересен момент. Гидът каза, че в един парк до хотела сутрин 6-9 има като птиче кафене, където хора, които си гледат птички ги носят и ги закачат и птичките пеят и народът им се любува и пие кафе, та решихме с Кери да отидем едната сутрин да видим тоя феномен. По пътя видяхме хора с по 2-3 кофи със странни създания от сорта на малки зелени скакалци и други буболечки, които ги опаковаха в торбички и викаме, ами кой знае за какво.. аз мислех за лов, но се оказа за птичките. Та пристигаме ние във въпросния парк и имаше място с ниски пластмасови столчета и малки като детски масички, 90% мъже седят, пият кафе, или ядят закуска, която по наши разбирания обяд, клетки закачени на специални места и птици пеят.. ама шум и птици.. и идват нови, клетките покрити, после ги откриват, все едно точно става светло и птиците пеят ли пеят. До нас един както си пиеше кафето имаше торбичка с малки зелени скакалци, той си държеше малка ножичка, пиеше си кафето вземаше скакалче сле скакалче, режеше им крилцата и главата (ох много гадно) и си ги подготвяше за птичката.. и други така и в клетките се викждата тези насекоми на пода за птичките – натурализъм от всякъде!
Вечерята после беше в ресторант, койтя ми бяха препоръчали и ние си поръчахме различни неща, за да опитаме колкото може повече – страшно вкусно, дори и не винаги ясно какво ядем.
Едно от най-известните места в града е и музеят на Виетнамската война , кото е посветен на фотографии от това време и ужасии – но доста неща си бяха и пропаганда, както можеше да се и очаква, но това си е линията на партията.
Тук трябва да отбележа, че вечерта както си стоя в леглото и трия снимки, на стената видях гущерче, ей така да си пролази. И не знам извиках или то усети та се шмугна някъде и докато се обадя на рецепцията да дойдат да се справят с проблема, то май се шмугна в коридора – абе емоции, хей!
Втората вечер в Хо Ши Мин приключи с потегляне към гарата и очакването на пътуването в спален вагонот Хо Ши Мин до На Танг. Билетите ни били за най-високата класа, по 4 човека в купе, 2 на долния етаж и 2 на горния, но без стълбичка и качването беше доста трудновато (аз бях на долния етаж). Предварително си бяхме решили 4-те сами жени да сме в 1 купе и си се настанихме, багажи отдолу, имахме малко неща за хапване и така. Разстоянието по карта е 300-400 км, ние тръгнахме в 8.30 и пристигнахме със закъснение след 6 (по разписание в 5 и нещо). Просто купон. Тоалетната обаше много прилична, даже луксозна и ти дават безалкохолно, сок или вода без пари, чисти чаршафи абе направо лукс.
Тук имахме пореден интересен момент. Както си седим 4-те и си бъбрим и хилим, виждам аз нещо тъмно и мърдащо като полазващо зад Кери и викам, абе я се дръпни и какво да видим, едно огромного чудо, между хлебарка и летящ бръмбър на леглото и тръгващо по стената. Ох, не гадно, ами гадно и ние и 4-те се разпищяхме естествено, но чудовището се скри. 5-10 мин по-късно пак се появи и някак си Кери май то захлюпи с една от чашите, които ни бяха в купето.. извикахме шалтера, който го взле огромного насекомо и го хвърли в тоалетната, после смени надлежно чаршафа и така, останахме си в стрес. Спането не беше много спане (поне аз 3 часа я съм поспала, я не). Новозеландката си сложи тапи в ушите и маска на очите и добре поспа предвид как звучно си прохъркваше цяла нощ. И така пристигнахме в На Транг.
No comments:
Post a Comment