За полетите – нищо особено. През Париж, което летище според доста ако не всички е едно от най-неприятните за смяна. До мен в дългия полет се оказа един италианец, живеещ в Женева, банкер нещо и малко си поговорихме, но след това сън.
Пристигането нормално, посрещач имаше, с който дума не се размени.. движение също имаше и така пристигнах в хотела.. Абе хотел, нищо особено леко на английски персоналът говори, но не много. И неделя вече турист..
Както един колега китаец ми беше казал, купи си маска. И на път към Тянънмен площада или както и там се пише, спира лора в една аптека. Един възрастен китаец ми говори нещо и ми дава 2 листа, ламинирани, на които различни състояния написани на английски и после и на китайски и ти трябва да намериш какво ти е оплакването като диария, треска, температура, главоболие, диабет и тн (тези ги имаше) и да им покажеш какво ти има и да ти дадат лекарство. Е, да, ама маска нямаше и показвам аз с ръце за маска – абе трябва да си изобретателен.. и оня ми говори и ми прави знаци да отида с него на горния етаж... много интересно беше, съжалявам, че не направих снимка и ми показа маските и даде некъв пакет дето се оказаха няколко, а не 1, но колкото - толкова. Не са много удобни особено ако си със слънчеви очила, но нали голяма замърсяване – направо усещаш вкуса на мръсния въздух и това било по-добре от преди. Трябва да кажа, че кати си изчистих лицето вечерта с мокра кърпичка (което е винаги като се пътува особено по такива места), кърпичката беше леко бежава и много по-светла отколкото в Делхи или Бангкок и други странни места. Но пък гърлото ти усеща просто мръсотията.
Денят понеже беше неделя, беше пълно с народ все китайци, ние не местните бяхме малцинство ама малцинство... Като търсиш масто или се чудиш накъде да вървиш, държия си картата, показваш те за да си прочетат китайския текст и ти посочват. И тея не знаят както е това да се наредиш на опашка, минават и се пререждат и направо отпред – и се блъскат, така беше и в Япония особено от тях.. вървят ама верно като овце без да гледат и ще те смачкат, което в допълнение на неговоренето на езици и новата обстановка ти опва леко нервите. По принцип трябва в Китай и други азиатски страни да оправят образователната си програма и въведат думата „извинете“ е нема такова нещо!
Та да се върнем на площада – голям, снимка на главата, наоколо яко охрана вкл и такива на които им пишеше, че са доброволческа охрана, и в униформа и без навсякъде.. От там се минава в Палата (т.нар. забранен град), което се състои от много палатчета тип погоди, градинки и подобни интересни места и вървиш и вървиш и нема край, а то и хладно и ти си маска.. а, всичко е след като си минал поне 2 пъти през вратички и си пуснал багажа си на скенер. Входните билети на местата, които посетих бяха между 2 юана, което са стотинки до 40, което е към 6-7долара, което си е малко.
Забраненият град си отнема поне около 3 часа, после в един парк с пагода дето се качваш нагоре с обещание за хубава гледка.. Е, гледката навремето е била хубава сега е мъглява заради смога и виждаш неща, но не да видиш добре, а през мъгличка. След това следва поредния парк Бейхай с странна голяма бяла пагода и езеро и доста голям парк покрай езерото сигурно едно 30 мин вървях до единия изход. От там по улички известни с ресторанти (повечето изглеждаха доста мръсни и невзрачни), и после магазинчета и отново народ, но нищо изключително натоварено.
Местните си ядад по улицата и си купуват техни си неща и особено се оказа обичат варена царевица и си хрупак кочаните (доколко сега им е сезона.. ). Захарен памук колкото днес видях, не съм виждала много време. Естествено леко странни неща и ядки познати уж.
Вземането на такси е също специална процедура, защото някои като те видят, че не си китайка и значи не говориш китайски не спират (бяха ме предупредили за това); после показваш специална визитка от хотела, където на английски (за теб) и на китайски за шофьора, като го молят да те заведе до хотела с адреса, а има и карта точно къде е .. и така показваш, после питаш или гледаж за брояча (има даже наръчници за какво да гледаш) и се чудиш дали тоя те кара в правилната посока, щото нищо не ти е ясно, само тук таме име на забележителност и така.
За яденето, не е драстично стресиращо да си поръчваш – в хотела си има меню на английски и обикновено с много зор може да ти обяснят какво е; първата вечер отидох в ресторант в съседствно на хотела, дето ми го препоръчаха. Мисля бях единствената не китайка, като си тръгвах, дойдоха индийци. Поръчваш си 2-3 неща (така и колегите са ме инструктирали – няма първо второ, а купичка ориз и 2-3 неща) като менюто е с картинки, снимки и написано на английски какво е (в Япония сме имали много по-трагични моменти само с картинки) и така.. разбираш цената, менюто сумата, дали са ти написали правилните неща – не знаеш, но е евтино де.
И така, ден втори ще е стената и реших с тур от хотела имат такъв, макс 20 човека до едно от местата, щото то били няколко, но за това следващия път.
Пристигането нормално, посрещач имаше, с който дума не се размени.. движение също имаше и така пристигнах в хотела.. Абе хотел, нищо особено леко на английски персоналът говори, но не много. И неделя вече турист..
Както един колега китаец ми беше казал, купи си маска. И на път към Тянънмен площада или както и там се пише, спира лора в една аптека. Един възрастен китаец ми говори нещо и ми дава 2 листа, ламинирани, на които различни състояния написани на английски и после и на китайски и ти трябва да намериш какво ти е оплакването като диария, треска, температура, главоболие, диабет и тн (тези ги имаше) и да им покажеш какво ти има и да ти дадат лекарство. Е, да, ама маска нямаше и показвам аз с ръце за маска – абе трябва да си изобретателен.. и оня ми говори и ми прави знаци да отида с него на горния етаж... много интересно беше, съжалявам, че не направих снимка и ми показа маските и даде некъв пакет дето се оказаха няколко, а не 1, но колкото - толкова. Не са много удобни особено ако си със слънчеви очила, но нали голяма замърсяване – направо усещаш вкуса на мръсния въздух и това било по-добре от преди. Трябва да кажа, че кати си изчистих лицето вечерта с мокра кърпичка (което е винаги като се пътува особено по такива места), кърпичката беше леко бежава и много по-светла отколкото в Делхи или Бангкок и други странни места. Но пък гърлото ти усеща просто мръсотията.
Денят понеже беше неделя, беше пълно с народ все китайци, ние не местните бяхме малцинство ама малцинство... Като търсиш масто или се чудиш накъде да вървиш, държия си картата, показваш те за да си прочетат китайския текст и ти посочват. И тея не знаят както е това да се наредиш на опашка, минават и се пререждат и направо отпред – и се блъскат, така беше и в Япония особено от тях.. вървят ама верно като овце без да гледат и ще те смачкат, което в допълнение на неговоренето на езици и новата обстановка ти опва леко нервите. По принцип трябва в Китай и други азиатски страни да оправят образователната си програма и въведат думата „извинете“ е нема такова нещо!
Та да се върнем на площада – голям, снимка на главата, наоколо яко охрана вкл и такива на които им пишеше, че са доброволческа охрана, и в униформа и без навсякъде.. От там се минава в Палата (т.нар. забранен град), което се състои от много палатчета тип погоди, градинки и подобни интересни места и вървиш и вървиш и нема край, а то и хладно и ти си маска.. а, всичко е след като си минал поне 2 пъти през вратички и си пуснал багажа си на скенер. Входните билети на местата, които посетих бяха между 2 юана, което са стотинки до 40, което е към 6-7долара, което си е малко.
Забраненият град си отнема поне около 3 часа, после в един парк с пагода дето се качваш нагоре с обещание за хубава гледка.. Е, гледката навремето е била хубава сега е мъглява заради смога и виждаш неща, но не да видиш добре, а през мъгличка. След това следва поредния парк Бейхай с странна голяма бяла пагода и езеро и доста голям парк покрай езерото сигурно едно 30 мин вървях до единия изход. От там по улички известни с ресторанти (повечето изглеждаха доста мръсни и невзрачни), и после магазинчета и отново народ, но нищо изключително натоварено.
Местните си ядад по улицата и си купуват техни си неща и особено се оказа обичат варена царевица и си хрупак кочаните (доколко сега им е сезона.. ). Захарен памук колкото днес видях, не съм виждала много време. Естествено леко странни неща и ядки познати уж.
Вземането на такси е също специална процедура, защото някои като те видят, че не си китайка и значи не говориш китайски не спират (бяха ме предупредили за това); после показваш специална визитка от хотела, където на английски (за теб) и на китайски за шофьора, като го молят да те заведе до хотела с адреса, а има и карта точно къде е .. и така показваш, после питаш или гледаж за брояча (има даже наръчници за какво да гледаш) и се чудиш дали тоя те кара в правилната посока, щото нищо не ти е ясно, само тук таме име на забележителност и така.
За яденето, не е драстично стресиращо да си поръчваш – в хотела си има меню на английски и обикновено с много зор може да ти обяснят какво е; първата вечер отидох в ресторант в съседствно на хотела, дето ми го препоръчаха. Мисля бях единствената не китайка, като си тръгвах, дойдоха индийци. Поръчваш си 2-3 неща (така и колегите са ме инструктирали – няма първо второ, а купичка ориз и 2-3 неща) като менюто е с картинки, снимки и написано на английски какво е (в Япония сме имали много по-трагични моменти само с картинки) и така.. разбираш цената, менюто сумата, дали са ти написали правилните неща – не знаеш, но е евтино де.
И така, ден втори ще е стената и реших с тур от хотела имат такъв, макс 20 човека до едно от местата, щото то били няколко, но за това следващия път.
No comments:
Post a Comment