Китайският опит накратко

Последния ден беше посветен на летния дворец и се движих само с метро! Метрото е добре усторено и като цяло има и надписи на английски, понатоварено е, но като се сравни в Токио и други японски или Делхи е направо нищо J Дворецът е много хубав с няколко постройки, много стълби и на брега на едно езеро. След това минах да видя и олимпийския стадион все пак и се прибрах в хотела. Вечерята беше в един местен ресторант в мола – ох, първо чакаш и после ти дават 2 страници да отбележиш какво искаш и естествено никой не говори английски и даже не идват да ти вземат поръчката, да не би да ги охапеш – имаше една двойка до мен и мацката говореше налко английски, та се ппостараха. Отново 2 ястия, както ми бяха казали китайците да правя, аз едва половината от двете изякох и платих 10-на франка, А, а на обяд в друг мол до олимпийския стадион отново без никаква комуникация, само показване хапнах хубава супа за 2-3 франка – не знам точно с какво, но това е положението! А цените в хотела са – все едно не си в Китай.

Сега друг любопитен факт – малките деца, поне момиченца видях, панталончетата или нещо такова, имат процеп отдолу и като им се пишка просто майките и казват да клекнат или правички, където и да е.

Десертите са друга история – даваха ни десерти странни и после пак солено.

Накратко, Китай не ме грабна.. нещо местните не са много мили някак си и по-скоро се чувствах като застрашен вид. Че е трудно с комуникацията, както и в Япония е така, но просто го няма стила и това си е. И в Япония по ресторантите поръчвахме по картинки и не говореха английски, но сякаш не беше толкова „враждебно“. А за тоалетните, моя винаги любима тема да не говорим. За това как всичко се яде – това е уникално откъдето и да го погледнем.

Някой ден пак из други околности и се надявам, че малко от малко нивото на замърсяване ще се подобри, защото е наистина страшно.

И така летище, порядки и чао Пекин.

Кси ан или древните теракотни воини

Как стигнах до Ксиан и защо да почнем първо. Като казах на приятели и колеги, че ще идвам до тук и ще имам няколко дни ме посъветваха задружно да отскоча до Ксиан, което е град от 7 милиона или нещо такова на скромното разстояние от 1200км от Бейджин и известно с находката на няколко хиляди теракотни война, които са открити. И така, оказа се, че има бърз влак за около 5,5 часа (а и нощен спално, но това го отхвърлих) и намерих в нета как да си взема билет и ме посъветваха някои да е първа класа, а после други казаха, абе що си платила за пътва класа. Както и да е, после си резервирах и хотел и си намерих и гид с английски пак в нета, дето е и с шофьор, щото аз не говореща китайски ми казаха, че едва ли ще се оправя особено като нямам много време. И така, сутринта в 7 тръгна влака, в 5 такси към гарата, където минаваш проверки естествено.. народът спи, хърка, яде, и издава всякакви звуци. Качихме се на влака – по-добре от Индийски, но не като японски, но не зле (мисля и по-добре от български, в тоалетната имаше тоалетна хартия и да отбележа, че имаше една седяща и една клечаща). И тея ми ти китайци са толкова шумни – иде ти да се гръмнеш... То не беше говорене по телефон, помежду си, направо викат, това ми ти оригване и подобни.. мама мия. Навръщане тоя до мен игра на игра на тел си над 3 часа с включен звук. Първо до мен беше един китаец дето взе пакетчетата с храна и за мен и за него си (не че щях да ям, но – просто са като коне с капаци). После той като слезе седна до мен една мацка, с която се опитах да водя разговор и се оказа, че работила в банка в Кси ан и ми даде и визитка – всичко на китайски, само емайла и тел мога да разбера. И тя ми препоръча място, където да опитам прословутата им агнешка супа (за нея по-късно).

Като пристигнах ме чакаше заместник гида, защото моят бил зает и ми предложи да ми намери заместник негов приятел и гид, и естествено и шофьор. И така отидохме до града, разгледахме и особено с внимание на мюсулманския квартал, който е много известен и особено храната, която е известна и ядох т.нар. китайски бургер (имах и написано на китайски как е – толкова ми го препоръчаха, че един колега китаец ми го написа да го показвам) – и това е все едно питчица и вътре месо варено цяла нощ, накълцват го и е варено с подправки – не е зле и е добре, но чак да е върха на кулинарията и да си умреш за него, не смятам.

Интересна беше джамията, която е в китайски стил и изглежда като будиски храм повече отколкото като джамия и затова е и особено интересна, а и доста древна. Стената на града я качихме да имаме и хубава гледка, отново с мъгла и замърсяване – трябва да кажа, че по пътя от Пекин до Ксиан имаше само мъгла , което си било и замърсяване.. това е - производства и не знам си кво и яко замърсен въздух! А, и ме заведена „пазара“ за чай и където той купувал, както и местните да взема чай зелен – много по-евтин от всички други магазини естествено!

И така, след като се настаних в някакъв Софител, сврух луксозен за 90 долара та и по-малко го бях намерила, отидох в ресторант, който китайката от влака ми препоръча да хапна прословутата агнешка супа, чието име също имах написано на китайски. Отива Лора, ресторантът отворен, полупразен (е, беше малко рано, но бях гладна) и естествено никой английски не говори! Изкарах си аз лисчето и показах какво искам и не можеш нищо да разбереш или да питаш. Знаех, ще е супа с агнешко и може и друго, и слагали надробена някаква уж палачинка. Е носи ми лелята китайка голямата купа, вътре месо, надробено нещо леко като хляб на дребно, имаше и нещо като тяхното фиде, носи ми и 2 купички – едната с някакви зеленини надробено явно да си сложиш и другата с нещо като трушия чесън и ми прави знак, че чесънът си вземаш с ръка и ръбаш.. абе безконечни са преживяванията на туриста дето не говори езици в странни страни, където пък те не говорят английски. Е, похапнах от супата, това надробеното като хляб, явно палачинката, доста го пропуснах и това беше.

По пътя за и от ресторанта се минава покрай едни ресторантчета и магазинчета, дето отпред на тротоара са показали какво имат и колко е прясно – това ми ти едни големи грозни, зелени жаби, някакви рачета, риби странни, скариди и какво ли още не – съжалявам, че не бях с апарата си просто – гадно и гнусно да ти стане!

Втория ден сутринта ме чакаше пак гида с шофьора и след като минахме през известната стара пагода дето повечето неща са от преди 5-6 години и само основната сграда дето реално сам постройката е автентична, се отправихме към воините, които са на около час с кола. Та имераторът Чи, който станал император на 13 решил, че иска да има армия дето да го пази тоест гроба му като умре и са направили няколко хиляди теракотни воина, които са „пограбали“ близо до гроба му , но доста са разрушени и случайно открити и има доста, които не ги разкрават, защото като започнали разкопките за няколко дни цветовете изчезнали, явно от въздуха и прочие и чакали да има по-добри условия за съхранение. И така после обядвах с гида, който ме заведе в едно ресторантче дето било основно за местните, гидовете и шофьорите, а не за туристи, за да опитам автентична супа от дъмплинкс, която беше със свински с чесън и нещо като праз и трябва да кажа, че беше фантастична! за 4 долата! мдам.. изобщо не успях да я изям!

Оказа се, че имаме повечко време и успя гида да ми смени билета за малко по-рано и то първа на втора класа – не е толкова зле, но тея са мнооогооо шумни. На гарата в едната от тоалетните имаше сигурно 2-3 дузини, всички клечащи (само тази за инвалиди не) и без тоалетна хартия, Като бяхме в музея и на едно място гидът ми вика – тази тоалетна тук я препоръчвам, че е най-чистата от всички, но естествено, няма тоалетна хартия! Е аз нали се ориентирах след първия ден и си носих прилежно, както и мокри кърпички се ползваха повече отколкото и в Индия, колкото и да не е за вярване!

И така пристигнах в Бейджин малко след 9.30 и в търсене на такси се оказа, че има една дългичка опашка, която ми отне сигурно 40 мин докато дойде моя ред. След като и в двата влака ми се стори, че съм единствената не китайка, естествено същото беше и на опашката за таксита, но както си знам, държа си в ръчичка визитката на хотела, където е написана на китайски къде да ме заведат и така.

Като пристигнах в хотела, където бях и за бизнеса и където си бях оставила куфара, си се нанесох в поредната стая хотелска за едно преспиване и пренареждане на багажа.

Пекин – продължение на сагата

Значи да спомена аз за стената.. ако не бях сама и ако знаех как е, нямаше да се включа в това пътуване. Гидът почти нищо не каза, реално сам си се качваш. Стената в момента била останала около 2000км (!) и има 4 места отворени за посещение като реално са оправени и повъзстановени и си вървиш нормално, но на места има стълбички без парапети и както стената върви по върха на планините е леко стресиращо ако височините не са ти любимо място. Естествено беше доста мъгливо, но понякога можело да се види и синьо небе, но рядко особено сега със замърсяването.

В групата имаше едва двойка филипинци, които са пенсионери и живяли 25г в щатите, но сега на пенсия във Филипините – той бил на 77г, а жена му на 63 – ей, така живея хората. Тя доста имаше проблеми с ходенето, но все пак се пробваха.

Сега да спомена за интересни неща като например тоалетните. И тук както и другаде в Азия си има доста клечащи (и миришешти доста повече и не много чисти), обаче такова нещо като липса на тоалетна хартия, каквото има тук и в Индия го няма! За миризната – просто „мечта“! Сапуни или подобни – рядко, но по-скоро липсва (в хотели и ресторанти по-така има де).

Дрехите – жените доста често са като в социализма, неуледнички.

Храната – ох, китайската храна и истинската... ох какво ли няма. Това, че на закуска имаш каквото и на обяд и вечеря, го знам, но има особени неща, които ти се преглагат. Значи типичното ястие е печена патка като кожата, яко мазна и хубаво препечена... Тази вечер имахме включително пържена медуза (не пробвах)! Едно свинско дето е като салам но желирано – нещо като суха пача, не помня как се казваше. Естествено шкембе панирано или пържено или по друг начин приготвено (това и друг път съм го виждала и е било на масата), какво ли не пържено.. като ти донесат и една купа супа дето само тя ти стига и тази вечер беше яко пилешко (но особено леко), на обяд неше странна консистенция и било уж пилешко и нещо като малки топчета смляно, и яйце и царевично брашно. Спанако подобните неща са мнооогооо добре; тофу също различни начини на представяне; пържен патешки дробчета имаше, но леко странен вкус и отказаха в началото да ни кажат какво е (ние мислихме че са или тестиси или очи аз предположих, но направо невинно се оказа); едни меса странни, скариди и подобни.. абе често се чудиш какво точно ядеш, но понякога разбираш. А, ето още нещо интерсно – сервираха печела или на грил птица, явно пиле, и главата и също беше сервирана стояща права все едно те гледа, защото те всичко ядяли нали – беше леко брутално!


Днес за вечеря пихме 2 вида китайска ракия – ох, леко гадно беше; странна миризма, алкохол 53%, едни дребни напръстници и трябвало на екс – първата от хорска срана и от там нататък по половин глътка.. добре, че снощи бяхме на австралийско червено вино.
Плодовете стават, но нищо особено.. и едни странни десертчета особено като видя нещо дето е от боб и желирано, а вчера една купичка с нещо зелено кашесто.. ох, опитах го от хорска срама. После ни донесоха някакви много ама много вкусни ягоди, решихме да не мислим, как са станали така вкусни и къде сме и си ги изядохме (основно аз).
И такива ми ти работи. А днес имахме и социално мероприятие където ни дадоха по една риза червена типична китайска и ни учиха уж на калиграфия, после и имената ни написаха и ни дадоха по едно послание и на моето много се смя тази дето го писала (не ми стана ясно защо.), било типично китайско и калиграфския знак на коня и значело, че много добри неща едва ли не ще ти се случат.. да видим.

За храната тук книги могат да се изпишат или пък нито един ред.. зависи в какво се фокусираш – ако искаш да напишеш какво ядат местните.. ох в Индия беше какво не ядат голям списък, тук всичко ядат! Колегата ми Американец – китаец се измайтапи, че единственото нещо дето лети и не ядат е самолета и единственото нещо на 4 крака дето не ядат е масата! едни ми ти тлъсти жаби гледах в Ксиан и после в менюта пълнени и не знам си какво правени; в някои региони магарешкото било едва ли не деликатес.. и плъх тук таме ядели.. верно много мизерия са имали, но и нямат както би казал учителят ми френски: нямат култура на храненето.. и това си е.

И в Пекин стъпих

За полетите – нищо особено. През Париж, което летище според доста ако не всички е едно от най-неприятните за смяна. До мен в дългия полет се оказа един италианец, живеещ в Женева, банкер нещо и малко си поговорихме, но след това сън.

Пристигането нормално, посрещач имаше, с който дума не се размени.. движение също имаше и така пристигнах в хотела.. Абе хотел, нищо особено леко на английски персоналът говори, но не много. И неделя вече турист..

Както един колега китаец ми беше казал, купи си маска. И на път към Тянънмен площада или както и там се пише, спира лора в една аптека. Един възрастен китаец ми говори нещо и ми дава 2 листа, ламинирани, на които различни състояния написани на английски и после и на китайски и ти трябва да намериш какво ти е оплакването като диария, треска, температура, главоболие, диабет и тн (тези ги имаше) и да им покажеш какво ти има и да ти дадат лекарство. Е, да, ама маска нямаше и показвам аз с ръце за маска – абе трябва да си изобретателен.. и оня ми говори и ми прави знаци да отида с него на горния етаж... много интересно беше, съжалявам, че не направих снимка и ми показа маските и даде некъв пакет дето се оказаха няколко, а не 1, но колкото - толкова. Не са много удобни особено ако си със слънчеви очила, но нали голяма замърсяване – направо усещаш вкуса на мръсния въздух и това било по-добре от преди. Трябва да кажа, че кати си изчистих лицето вечерта с мокра кърпичка (което е винаги като се пътува особено по такива места), кърпичката беше леко бежава и много по-светла отколкото в Делхи или Бангкок и други странни места. Но пък гърлото ти усеща просто мръсотията.


Денят понеже беше неделя, беше пълно с народ все китайци, ние не местните бяхме малцинство ама малцинство... Като търсиш масто или се чудиш накъде да вървиш, държия си картата, показваш те за да си прочетат китайския текст и ти посочват. И тея не знаят както е това да се наредиш на опашка, минават и се пререждат и направо отпред – и се блъскат, така беше и в Япония особено от тях.. вървят ама верно като овце без да гледат и ще те смачкат, което в допълнение на неговоренето на езици и новата обстановка ти опва леко нервите. По принцип трябва в Китай и други азиатски страни да оправят образователната си програма и въведат думата „извинете“ е нема такова нещо!

Та да се върнем на площада – голям, снимка на главата, наоколо яко охрана вкл и такива на които им пишеше, че са доброволческа охрана, и в униформа и без навсякъде.. От там се минава в Палата (т.нар. забранен град), което се състои от много палатчета тип погоди, градинки и подобни интересни места и вървиш и вървиш и нема край, а то и хладно и ти си маска.. а, всичко е след като си минал поне 2 пъти през вратички и си пуснал багажа си на скенер. Входните билети на местата, които посетих бяха между 2 юана, което са стотинки до 40, което е към 6-7долара, което си е малко.

Забраненият град си отнема поне около 3 часа, после в един парк с пагода дето се качваш нагоре с обещание за хубава гледка.. Е, гледката навремето е била хубава сега е мъглява заради смога и виждаш неща, но не да видиш добре, а през мъгличка. След това следва поредния парк Бейхай с странна голяма бяла пагода и езеро и доста голям парк покрай езерото сигурно едно 30 мин вървях до единия изход. От там по улички известни с ресторанти (повечето изглеждаха доста мръсни и невзрачни), и после магазинчета и отново народ, но нищо изключително натоварено.

Местните си ядад по улицата и си купуват техни си неща и особено се оказа обичат варена царевица и си хрупак кочаните (доколко сега им е сезона.. ). Захарен памук колкото днес видях, не съм виждала много време. Естествено леко странни неща и ядки познати уж.

Вземането на такси е също специална процедура, защото някои като те видят, че не си китайка и значи не говориш китайски не спират (бяха ме предупредили за това); после показваш специална визитка от хотела, където на английски (за теб) и на китайски за шофьора, като го молят да те заведе до хотела с адреса, а има и карта точно къде е .. и така показваш, после питаш или гледаж за брояча (има даже наръчници за какво да гледаш) и се чудиш дали тоя те кара в правилната посока, щото нищо не ти е ясно, само тук таме име на забележителност и така.

За яденето, не е драстично стресиращо да си поръчваш – в хотела си има меню на английски и обикновено с много зор може да ти обяснят какво е; първата вечер отидох в ресторант в съседствно на хотела, дето ми го препоръчаха. Мисля бях единствената не китайка, като си тръгвах, дойдоха индийци. Поръчваш си 2-3 неща (така и колегите са ме инструктирали – няма първо второ, а купичка ориз и 2-3 неща) като менюто е с картинки, снимки и написано на английски какво е (в Япония сме имали много по-трагични моменти само с картинки) и така.. разбираш цената, менюто сумата, дали са ти написали правилните неща – не знаеш, но е евтино де.

И така, ден втори ще е стената и реших с тур от хотела имат такъв, макс 20 човека до едно от местата, щото то били няколко, но за това следващия път.