Удайпур

Краят на пътуването наближаваше за съжаление.. и на 12-я ден се качихме отново на нашия си автобус и се наслаждавахме на пътуване без клаксони. Шофьорът беше естествено леко стресиран и притеснен след изпълнениетп предния ден, та редовно спираха да проверяват дали всичко е ОК. По едно време се оказа, че трябвало и някакъв ремък да сменят и спряха на случайно място, което се оказа много възлово, защото беше и място за килими и кооператив. Човекът си правеше килим на стан и показа на всички и някои бяха страшно впещатлени как се тъкало.. Аз като се реагирах първосигнално, че и баба ми има стан и тъче ме изгледаха някои тотално шокирани – не знам защо.. Оказа се, че това е част от кооператив и за тях са писали в много списания и дори и Ричард Гиър и Ралф Лоран имат черги от там.. е и аз вече имам и повечето от нас.. все пак хубаво качество, избор на дизайни, а и евтино и истинско – да подпомогнем по-добре директно производителите вместо да плащаме на посредници.. и така прекарахме сигурно час и отгоре и пръснахме още парички, докато ремъка на буса беше сменен :)

По пътя към Удайпур спряхме в храма Ranakpur Jain Temple, където ни беше и обядът сервиран от монаси или религиозни – слагат ти една тава празна с няколко съдчета и в тях ти сипват от няколкото неща, които са за обяд. Определено храмът е един от най-внушителните, които всички о групата сме виждали и определено най-впечатляващия в Индиа.

След това се оказа, че отново трябва да се разделим с шофьора ни, защото пътят бил много стръмен и със завои и не искаше да жертва и затова се преместихме в нов по-голям минибус за последното пътуване.. Пейзажът се промени драстично и започнахме да виждане първо планини, зеленина, насаждения и други, по-чисто около пътищата и все така многоцветно, което си беше като мечта.

Удайпур беше последното градче от нашето пътуване и след розовия, синия и златния град, това беше града на езерата (не естествени много, но каквото – такова) и също така града с един от най-забележителните Индийски палати! Хотелът ни беше на брега на езерото, с тераска и най-накрая успяхме да се разхождаме по къс ръкав и да не студуваме!

Естествено, понапазарувахме и си направих и 2 роклички – за 4 часа имаш рокличка по мярка! Интересните преживявания бяха пазаруването на аромантни пръчици – Моника ни заведе в една дупка буквално, където човекът ги прави и има и аромантни масла. Като влязохме 5 и като седнахме общо взето на пода за представянето на пръчиците и мирисането на няколко дузини и етерични масла, стана доста клаустробично и аз в един момент тряваше да изляза и да си тръгна, защото то просто ти идва много..

И като си в Индия, естествено пазаруваш и шалове и за да остана верна на себе си не пропуснах и тук да накупя няколко или за мен или за подаръци. Влязохме в едно магазинче до хотела и продавачката се окажа една жена, което е мнооогооо рядко.. та след като се запознахме сутринта, се върнах по обяд за самото пазаруване.. и после и 3 от групата дойдоха, та напазарувахме, малко преговори и намаление и тя много се забавляваше и като реши, че един от шаловете, който и внуците ти щели да го носят е просто за мен.. и как ме харесала, та накрая ми го даде на намаление и аз се съгласих да го взема (другите ме оставиха да се до договорим) и дамата само повтаряше, че сме щастливки и 4-те без семейства и деца.. това им бил семеен бизнес, мъжа и все се помотквал и не си давал зор, брат и също в един от магазините, и едно момченце помагаше, което било на съседка нейна, на която мъжа починал, та тя така им помагала.. Включително бяхме поканени на гости у тях следващия път като сме там. И така – направихме си и снимки само дето не са на моя апарат.

И така се стигна до неделя следобед, когато бяхме готови за пътуването, колите дойдоха, натоварихме се и се отправихме към летището и така се започна поредната сага по завръщането.. Като пристигнахме след хилядите проверки на документи и багажи и печати типични за Индийските летища, където просто следваш каквото се изисква, което си е ситуацията по всички летища.. е в Индия просто малко повече се правят че ти проверяват документите. И в един момент се оказа, че полетът ни има забавяне от 2 часа. В този момент просто имах чувството, че топка ми е заседнала в корема, защото в 2 посреднощ аз все пак трябваше да си летя за вкъщи. Чакане, маене, убиване на няколко часа, оказа се, че групата като цяло имаме наднормен багаж, та трябваше да платим, което някои го направиха на голямо чудо, та кой колко кила имал и тн и ставаше въпрос за 2-3 долара на човек и приказки, приказки и обснения и философстване направо да ти стане зле.. Накрая минахме и проверка на бажага, където най-мърморещите имаха някаква метална статуя, дето им казаха, че трябва да чекират, и в такива случаи ставаш благ и намираш начин да стане на твоето, но не за тези – жената такова мърморене и направо псуване на служителите направи, че естествено, че трябваше да чекират чудото..

Както и да е, после дойде качването на самолета и всички ми казваха, споко бе имаш достатъчно време за полета, обаче шестото ми чувство друго ми шептеше и след 15-на мин в самолета, пилотът ни каза, че трябва след 20-на мин да провери с Делхи за времето и условията за летене.. е и след 20 мин имаше хубаво съобщение, че полетът е отменен поради мъгла. Като пътуваща достатъчно често и имаща малко логично мислене, момента в който си взех раницата почнах да се обаждам на самолетната компания и на застраховката, защото както и ми казаха, имам време докато чекирането за Цюрих е отворено да си сменя билета иначе се смята, че не съм се явила и билетът ми е изгорял. Е, оказа се, че според застраховките мъглата е малък проблем и не е застрахована, та нямало да ми платят за смяна на билета. После се оказа, че за понеделник вечер има само 2 билета бизнес класа и трябва да доплатя 3,000фр.. но пък вторник вечер направо за без пари ще си сменя билета и аз казах, ами вторник – вторник..

Междувременно клюките и неверна информация как летището в Делхи било затворе, как поне 2 дни нямало да можем да отидем в Делхи и тн се разиграваха в пълна сила.. Аз от Суис имах по-верна информация отколко на летището в Удайпур и управниците. В крайна сметка, след като си взехме багажа малко преди полунощ се отправихме пак с таксита към друг хотел и за наше щастие и късмет Интрепид казаха, че щели да покрият тези разходи! Хотелът беше отново на брега на езерото, с хубава гледка и на следващата сутрин в 7 трябваше да тръгнем пак към летището за полета. Е, да но в 6.30 дойде вестта, че полетът е отложен и се тръгва в 8.30 и така закуската на терасата на покрива беше нормална и що годе спокойна. Пресоналът бяха едни момченца дето ни обгрижваха и все ни се усмихваха, и около полунощ и сутринта в ранни зори..

Най-накрая след отлагания и подобни пристигнахме в Делхи следобедът и трябваше да чакаме гидът ни да държи за ръчичка двете двойки да си оправели полетите (а, аз трябваше да им кажа предната вечер, че те трябва да си оправят и презаверят полетите, защото те си мислеха, че някой ще го направи вместо тях) та в крайна сметка заради тези примадони ние 5-тте пристигнахме в хотела чак след 4 следобед. Вечерта отидохме на вечеря след като се настанихме в хотела от първата вечер и платихме естествено (Някои имаха запазени стаи де, но аз не, защото се очакваше да съм си вкъщи).

Последния ден от хотела ми организираха кола с шофьор да посетя още малко забележителности и прекарах 4-5 часа в лобито на хотела преди да се отправя към летището и полета към Цюрих.