На осмия ден имах чувството, че съм в Индия от дълго време, но както си знам в началото на всяко пътуване впечатленията са много и гледките, хората, навиците, ставането и привикването просто ти влизат под кожата и си изтощен. И така стигнахме до Джайсалмер или златния град, наречен така заради цвета на сградите, което беше и мястото, където посрещнахме новата година.
Джайсалмер е много приятно градче с огромен форт, отразщяваш светлината перфкто, което го прави още по очарователен. В същото време обаче продавачите по магазинчетата нон стоп те тормозят и те канят да влезеш да видиш какво имали и те карат да пазариш, така че думата „не“ беше най-използваната. Приятно преживяване беше посещението на един кооператив за текстилни продукти, където ни почерпиха със самоса и чай и направо шоу имаше с обяснение на различни техники и представяне на различни неща. Най-накрая си купих нещо като платче с апликация за стена и 1 шал.. то просто толкова неща, че е трудно да избереш и все пак си мисли човек и за банковата сметка.
Групата решихме да празнуваме новогодишната нощ в съседния хотел с програма. Очакванията бяха, че ще сме в ресторант на закрито, а се оказа отново навън на терасата с огън до нас, в който все сипваха газ или нещо такова от което бяхме тотално одимени. Беше поредното уникално преживяване особено с културната програма – 1 група с по-нова музика и 1 традиционални танци. Значи навремето мъже да танцували и женските танци и това все още се практикувало на места за традицията и това беше и реалността – двама мъже облечени и гримирани като жени танцуваха и то много добре.. ако бе виждаш добре и не си много ориентираш можеш да помислиш, че главният танцьор е жена.. Та беше определено интересно пяреживяване и като наближи полунощ нито имаше обратно броене, нито шампанско, просто казаха честита нова година и това е.. което значеше за нас, лека нощ. Както говорихме това беше за всички новогодишното празнуване с най-малко алкохол та дори и без и определено единственото без шампанско, но това е – културни различия.
На първи януари, се отправихме на дългоочакваната пустиня и камилите, където спахме в палатки, много прилични, но палатки и през зимата понеже става мноооогооо студено ни беше ясно, че ще се студува. Ама така студувахме, както не е било.. обличаш по няколко ката дрехи и се завиваш максимално с одеалцето дето са ти дали.. на сутринта минибуса колко беше леден, просто не е истина.
Комедията на вечерята беше, ще отново имаше културна програма и беше същата група и танцьор, но беше в нещо като двор, където така духаше, че се смразихме и навън на откритото беше по-топло.
Иначе камилското сафари беше приятно, сам си на камилата и най-стресиращо беше когато камилата се изправя или сяда – така се люшкаш и не знае какво става, че е мама мия. Но пейзажа на пустинята и камилите си заслужаваше дори и пясъка, който прониква навсякъде. Навръщане „яздихме“ на залез слънце дори... И така след леденото приспиване се качихме в минибуса в ранни ама много ранни зори (след леко късна вечер на приказка и чай и ром или бира).. и деня ни донесе поредната доза преживявания, не особено приятни и определено непланирани...
Джайсалмер е много приятно градче с огромен форт, отразщяваш светлината перфкто, което го прави още по очарователен. В същото време обаче продавачите по магазинчетата нон стоп те тормозят и те канят да влезеш да видиш какво имали и те карат да пазариш, така че думата „не“ беше най-използваната. Приятно преживяване беше посещението на един кооператив за текстилни продукти, където ни почерпиха със самоса и чай и направо шоу имаше с обяснение на различни техники и представяне на различни неща. Най-накрая си купих нещо като платче с апликация за стена и 1 шал.. то просто толкова неща, че е трудно да избереш и все пак си мисли човек и за банковата сметка.
На първи януари, се отправихме на дългоочакваната пустиня и камилите, където спахме в палатки, много прилични, но палатки и през зимата понеже става мноооогооо студено ни беше ясно, че ще се студува. Ама така студувахме, както не е било.. обличаш по няколко ката дрехи и се завиваш максимално с одеалцето дето са ти дали.. на сутринта минибуса колко беше леден, просто не е истина.
Комедията на вечерята беше, ще отново имаше културна програма и беше същата група и танцьор, но беше в нещо като двор, където така духаше, че се смразихме и навън на откритото беше по-топло.
No comments:
Post a Comment