Saturday, January 4, 2014

Джодпур

И така дойде ден 11.. Ставане в по-нормално време, закуска, товарене на багажа (не че ние правихме нещо по въпроса – всичко други го правеха), качване в буса и в очакване на 6-7 пътуване потеглихме и в един момент преди обед буса спря и шофьора с помощника почнаха нещо да гледат по колата и отдолу и се оказва, че изтичало масло.. Спряхме веднъж, после втори път и се почна едно оправяне и проверяване мама мия. Един от групата ни реши да запали огън да се постоплим, че си беше студ и чакането навън след студения автобус, та се събираха съчки и един войник донесе повечко материал. Оказа се, че не можем да продължим с автобуса и ще дойдат 3 коли.. Наближаваше обяд и бяхме доста назад с времето, и взехме обшд от мястото , където имахме спирка. Някои настояваха да сме седнели и така да ядем, а ни чакаха още няколко часа в колите и фортът затваряше, та с магия мърморещите и ядливи съпътници решиха да ядат и те в колата и да успеем да видим културни забележителност.
Трябваше да си кажем и довиждане с шофьора, който изглеждаше, а и сигурно се чувстваше толкова зле, че беше много тъжно, но това е. Следващият транспорт бяха 3 коли – 2 за нас и 1 с лидера и багажа и тогава дооценихме още повече нашия си шофьор.. тези новите, такаво използване на клаксона демонстрираха, че направо да се гръмнеш.. Крава, клаксон, кол – клаксон, наближаване кръстовище – клаксон, птица в небето – клаксон, хора наоколо – клаксон. Тормоз отвсякъде! Единият шофьор пък блъснал коза по пътя и тези от колата бяха допълнително стресирани.

И така най-накрая стигнахме Mehrangarh Fort в Джодпур, градчето известно като синия град, и сигурно бяхме последните посетители на форта.
Хотелът беше един комплекс и мисля най-доброто място, където сме били в Индия. Отново огън, вечеря люта, градина – много приятно, топло и релаксиращо след дългия и студен ден.. Искаше ни се шофьорът да е оправил автобуса и да дойде на другия ден да ни вземе... и първо ни беше казано – а, забрави.. но после се оказа, че нашия си минибус ще ни вози и на другия ден.. дълъг ден, но с хубав край.

No comments:

Post a Comment