Обратно в Делхи и общи впечатления от Индия

Последният ден в Делхи разгледах още малко и се наслаждавах на движението и все още се чудих като как се орпавят тези ми ти шофьори и пешеходци.

В Индия, трите основни религии, Хинду, мюсюлманство и християнство си съжителстват и комбират добре и могат да се видят елементи на всяка една в архитектурата и по палати и храмове. Пътуването аз Индия е нещо невероятно и за минутка не съжалявам за преживяването и началото на опознаването на страната с нравите и красотите и.

Кравите. Разбираш значението на израза „свещена крава в Индия. Навсякъде се... Веднъж един от шофьорите ни трябваше да излезе да ги прогони, за да можем да минем с колата. Ако си убиел или ударил с колата си крава и тя умре – затвор 2 години. Кравите са по улиците, влизат в магазините, хората ги изоставят като улични кучета също.. но нищо не можеш да направиш с тях и само трябва да ги гледаш и да се пазиш от биволите. Просто кравите са свещени в Индия и са навсякъде..

Боклук. Ако кажа, че сме били и в едно чисто място (градче) ще е лъжа, Боклуците на навсякъде и градските управи просто не чистят. Дори покраи пътищата има боклуци. Някой както си пие кафенце и го свърши, просто пуска чашката за еднократна употреба на земята и това е.

Движението... просто Хаос. Невероятен хаос в който те си се оправят – коли, клаксони, мотористи, пешеходци, крави, магарета, кози, кучета, мотопеди – всичко някак си съжителства и се оправя, но за мен като чужденец, не е ясно като как – магия и навик предполагам. Един шофьор в Делхи ми каза, че ти трябвали 3 неща в движението (на Делхи): добри спирачки, добър клаксон и късмет! Това е.

Магазинчета и пазаруване. Лек ад – отвсякъде те канят да посетиш магазинчетата, навсякъде ти давали най-хубавите цени, и просто терор.. Ако влезеш да видиш нещо ти показвах 100 неща. Казвая, че тези цветове и модели не искаш, но пак ще ти ги покажат 20 пъти... повтаряш, че няма смисъл и те продължават. Ако си с интересни обечки, се почва: ох, хубави обечки имате, елате сега в магазина, да видите какви модели имаме. В един момент си махах обеците или слагам малки и невзрачни, за да си спестя поне това. Същото за шаловете – ох имате хубав шал, но ела да видиш други шалове.. и знаеш, че за толкова малко пари качеството не е добро, но те те пресират отвсякъде и в един момент просто вървиш като кон с капаци и т се обиждат, че не отбелязваш техния тормоз. Продавачите са 99% мъже и ако видехме жена, влизахме само заради това общо взето.

Индия има невероятни палати, крепости и забележителности, но доста често (особено по къщи или по-малки паметници, а и по хотели), нещата не са доизкусурени както се казва – висящи крушки, паяжини, мръзно, откачена врата или прозорец, скъсан килим или друго.. просто на никой не му пука а и защо да се грижим за дооправянето и поддържането на нещата.

Кафе... просто е НЕ.. пих само 1-2 пъти и просто не е кафе. Кола за сметка на това с почти всяко ядене, защото уж това предотвратявало стомашно чревни проблеми (поне по думи на познати). Вино опитахме няколко пъти – индийско, само 1 марка.. става за опит. Иначе вечер – ром с кола.. по 30мл ром това е колкото ром съм изпила последните поне 5 години.

Зимата е студено в северна Индия, ама студено! Особено като си в пустинята и спиш в палатка е мама мия. Проблемът реално е, че по хотели и места няма отопление (дори колите са само с климатици). Та топли дрехи са добре дошли.

Цветовете, които виждаш и особено дрехите са магия! В Раджистан фактически се носели различни цветове различните сезони и зимата са ярки, което прави картините още по колоритни. Определено това пътуване отвори апетита ми за нови пътувания из Индия.. 

India, a set on Flickr.

Удайпур

Краят на пътуването наближаваше за съжаление.. и на 12-я ден се качихме отново на нашия си автобус и се наслаждавахме на пътуване без клаксони. Шофьорът беше естествено леко стресиран и притеснен след изпълнениетп предния ден, та редовно спираха да проверяват дали всичко е ОК. По едно време се оказа, че трябвало и някакъв ремък да сменят и спряха на случайно място, което се оказа много възлово, защото беше и място за килими и кооператив. Човекът си правеше килим на стан и показа на всички и някои бяха страшно впещатлени как се тъкало.. Аз като се реагирах първосигнално, че и баба ми има стан и тъче ме изгледаха някои тотално шокирани – не знам защо.. Оказа се, че това е част от кооператив и за тях са писали в много списания и дори и Ричард Гиър и Ралф Лоран имат черги от там.. е и аз вече имам и повечето от нас.. все пак хубаво качество, избор на дизайни, а и евтино и истинско – да подпомогнем по-добре директно производителите вместо да плащаме на посредници.. и така прекарахме сигурно час и отгоре и пръснахме още парички, докато ремъка на буса беше сменен :)

По пътя към Удайпур спряхме в храма Ranakpur Jain Temple, където ни беше и обядът сервиран от монаси или религиозни – слагат ти една тава празна с няколко съдчета и в тях ти сипват от няколкото неща, които са за обяд. Определено храмът е един от най-внушителните, които всички о групата сме виждали и определено най-впечатляващия в Индиа.

След това се оказа, че отново трябва да се разделим с шофьора ни, защото пътят бил много стръмен и със завои и не искаше да жертва и затова се преместихме в нов по-голям минибус за последното пътуване.. Пейзажът се промени драстично и започнахме да виждане първо планини, зеленина, насаждения и други, по-чисто около пътищата и все така многоцветно, което си беше като мечта.

Удайпур беше последното градче от нашето пътуване и след розовия, синия и златния град, това беше града на езерата (не естествени много, но каквото – такова) и също така града с един от най-забележителните Индийски палати! Хотелът ни беше на брега на езерото, с тераска и най-накрая успяхме да се разхождаме по къс ръкав и да не студуваме!

Естествено, понапазарувахме и си направих и 2 роклички – за 4 часа имаш рокличка по мярка! Интересните преживявания бяха пазаруването на аромантни пръчици – Моника ни заведе в една дупка буквално, където човекът ги прави и има и аромантни масла. Като влязохме 5 и като седнахме общо взето на пода за представянето на пръчиците и мирисането на няколко дузини и етерични масла, стана доста клаустробично и аз в един момент тряваше да изляза и да си тръгна, защото то просто ти идва много..

И като си в Индия, естествено пазаруваш и шалове и за да остана верна на себе си не пропуснах и тук да накупя няколко или за мен или за подаръци. Влязохме в едно магазинче до хотела и продавачката се окажа една жена, което е мнооогооо рядко.. та след като се запознахме сутринта, се върнах по обяд за самото пазаруване.. и после и 3 от групата дойдоха, та напазарувахме, малко преговори и намаление и тя много се забавляваше и като реши, че един от шаловете, който и внуците ти щели да го носят е просто за мен.. и как ме харесала, та накрая ми го даде на намаление и аз се съгласих да го взема (другите ме оставиха да се до договорим) и дамата само повтаряше, че сме щастливки и 4-те без семейства и деца.. това им бил семеен бизнес, мъжа и все се помотквал и не си давал зор, брат и също в един от магазините, и едно момченце помагаше, което било на съседка нейна, на която мъжа починал, та тя така им помагала.. Включително бяхме поканени на гости у тях следващия път като сме там. И така – направихме си и снимки само дето не са на моя апарат.

И така се стигна до неделя следобед, когато бяхме готови за пътуването, колите дойдоха, натоварихме се и се отправихме към летището и така се започна поредната сага по завръщането.. Като пристигнахме след хилядите проверки на документи и багажи и печати типични за Индийските летища, където просто следваш каквото се изисква, което си е ситуацията по всички летища.. е в Индия просто малко повече се правят че ти проверяват документите. И в един момент се оказа, че полетът ни има забавяне от 2 часа. В този момент просто имах чувството, че топка ми е заседнала в корема, защото в 2 посреднощ аз все пак трябваше да си летя за вкъщи. Чакане, маене, убиване на няколко часа, оказа се, че групата като цяло имаме наднормен багаж, та трябваше да платим, което някои го направиха на голямо чудо, та кой колко кила имал и тн и ставаше въпрос за 2-3 долара на човек и приказки, приказки и обснения и философстване направо да ти стане зле.. Накрая минахме и проверка на бажага, където най-мърморещите имаха някаква метална статуя, дето им казаха, че трябва да чекират, и в такива случаи ставаш благ и намираш начин да стане на твоето, но не за тези – жената такова мърморене и направо псуване на служителите направи, че естествено, че трябваше да чекират чудото..

Както и да е, после дойде качването на самолета и всички ми казваха, споко бе имаш достатъчно време за полета, обаче шестото ми чувство друго ми шептеше и след 15-на мин в самолета, пилотът ни каза, че трябва след 20-на мин да провери с Делхи за времето и условията за летене.. е и след 20 мин имаше хубаво съобщение, че полетът е отменен поради мъгла. Като пътуваща достатъчно често и имаща малко логично мислене, момента в който си взех раницата почнах да се обаждам на самолетната компания и на застраховката, защото както и ми казаха, имам време докато чекирането за Цюрих е отворено да си сменя билета иначе се смята, че не съм се явила и билетът ми е изгорял. Е, оказа се, че според застраховките мъглата е малък проблем и не е застрахована, та нямало да ми платят за смяна на билета. После се оказа, че за понеделник вечер има само 2 билета бизнес класа и трябва да доплатя 3,000фр.. но пък вторник вечер направо за без пари ще си сменя билета и аз казах, ами вторник – вторник..

Междувременно клюките и неверна информация как летището в Делхи било затворе, как поне 2 дни нямало да можем да отидем в Делхи и тн се разиграваха в пълна сила.. Аз от Суис имах по-верна информация отколко на летището в Удайпур и управниците. В крайна сметка, след като си взехме багажа малко преди полунощ се отправихме пак с таксита към друг хотел и за наше щастие и късмет Интрепид казаха, че щели да покрият тези разходи! Хотелът беше отново на брега на езерото, с хубава гледка и на следващата сутрин в 7 трябваше да тръгнем пак към летището за полета. Е, да но в 6.30 дойде вестта, че полетът е отложен и се тръгва в 8.30 и така закуската на терасата на покрива беше нормална и що годе спокойна. Пресоналът бяха едни момченца дето ни обгрижваха и все ни се усмихваха, и около полунощ и сутринта в ранни зори..

Най-накрая след отлагания и подобни пристигнахме в Делхи следобедът и трябваше да чакаме гидът ни да държи за ръчичка двете двойки да си оправели полетите (а, аз трябваше да им кажа предната вечер, че те трябва да си оправят и презаверят полетите, защото те си мислеха, че някой ще го направи вместо тях) та в крайна сметка заради тези примадони ние 5-тте пристигнахме в хотела чак след 4 следобед. Вечерта отидохме на вечеря след като се настанихме в хотела от първата вечер и платихме естествено (Някои имаха запазени стаи де, но аз не, защото се очакваше да съм си вкъщи).

Последния ден от хотела ми организираха кола с шофьор да посетя още малко забележителности и прекарах 4-5 часа в лобито на хотела преди да се отправя към летището и полета към Цюрих.

Джодпур

И така дойде ден 11.. Ставане в по-нормално време, закуска, товарене на багажа (не че ние правихме нещо по въпроса – всичко други го правеха), качване в буса и в очакване на 6-7 пътуване потеглихме и в един момент преди обед буса спря и шофьора с помощника почнаха нещо да гледат по колата и отдолу и се оказва, че изтичало масло.. Спряхме веднъж, после втори път и се почна едно оправяне и проверяване мама мия. Един от групата ни реши да запали огън да се постоплим, че си беше студ и чакането навън след студения автобус, та се събираха съчки и един войник донесе повечко материал. Оказа се, че не можем да продължим с автобуса и ще дойдат 3 коли.. Наближаваше обяд и бяхме доста назад с времето, и взехме обшд от мястото , където имахме спирка. Някои настояваха да сме седнели и така да ядем, а ни чакаха още няколко часа в колите и фортът затваряше, та с магия мърморещите и ядливи съпътници решиха да ядат и те в колата и да успеем да видим културни забележителност.

Трябваше да си кажем и довиждане с шофьора, който изглеждаше, а и сигурно се чувстваше толкова зле, че беше много тъжно, но това е. Следващият транспорт бяха 3 коли – 2 за нас и 1 с лидера и багажа и тогава дооценихме още повече нашия си шофьор.. тези новите, такаво използване на клаксона демонстрираха, че направо да се гръмнеш.. Крава, клаксон, кол – клаксон, наближаване кръстовище – клаксон, птица в небето – клаксон, хора наоколо – клаксон. Тормоз отвсякъде! Единият шофьор пък блъснал коза по пътя и тези от колата бяха допълнително стресирани.

И така най-накрая стигнахме Mehrangarh Fort в Джодпур, градчето известно като синия град, и сигурно бяхме последните посетители на форта.

Хотелът беше един комплекс и мисля най-доброто място, където сме били в Индия. Отново огън, вечеря люта, градина – много приятно, топло и релаксиращо след дългия и студен ден.. Искаше ни се шофьорът да е оправил автобуса и да дойде на другия ден да ни вземе... и първо ни беше казано – а, забрави.. но после се оказа, че нашия си минибус ще ни вози и на другия ден.. дълъг ден, но с хубав край.

Джайсалмер и пустинята

На осмия ден имах чувството, че съм в Индия от дълго време, но както си знам в началото на всяко пътуване впечатленията са много и гледките, хората, навиците, ставането и привикването просто ти влизат под кожата и си изтощен. И така стигнахме до Джайсалмер или златния град, наречен така заради цвета на сградите, което беше и мястото, където посрещнахме новата година.

Джайсалмер е много приятно градче с огромен форт, отразщяваш светлината перфкто, което го прави още по очарователен. В същото време обаче продавачите по магазинчетата нон стоп те тормозят и те канят да влезеш да видиш какво имали и те карат да пазариш, така че думата „не“ беше най-използваната. Приятно преживяване беше посещението на един кооператив за текстилни продукти, където ни почерпиха със самоса и чай и направо шоу имаше с обяснение на различни техники и представяне на различни неща. Най-накрая си купих нещо като платче с апликация за стена и 1 шал.. то просто толкова неща, че е трудно да избереш и все пак си мисли човек и за банковата сметка.

Групата решихме да празнуваме новогодишната нощ в съседния хотел с програма. Очакванията бяха, че ще сме в ресторант на закрито, а се оказа отново навън на терасата с огън до нас, в който все сипваха газ или нещо такова от което бяхме тотално одимени. Беше поредното уникално преживяване особено с културната програма – 1 група с по-нова музика и 1 традиционални танци. Значи навремето мъже да танцували и женските танци и това все още се практикувало на места за традицията и това беше и реалността – двама мъже облечени и гримирани като жени танцуваха и то много добре.. ако бе виждаш добре и не си много ориентираш можеш да помислиш, че главният танцьор е жена.. Та беше определено интересно пяреживяване и като наближи полунощ нито имаше обратно броене, нито шампанско, просто казаха честита нова година и това е.. което значеше за нас, лека нощ. Както говорихме това беше за всички новогодишното празнуване с най-малко алкохол та дори и без и определено единственото без шампанско, но това е – културни различия.

На първи януари, се отправихме на дългоочакваната пустиня и камилите, където спахме в палатки, много прилични, но палатки и през зимата понеже става мноооогооо студено ни беше ясно, че ще се студува. Ама така студувахме, както не е било.. обличаш по няколко ката дрехи и се завиваш максимално с одеалцето дето са ти дали.. на сутринта минибуса колко беше леден, просто не е истина.

Комедията на вечерята беше, ще отново имаше културна програма и беше същата група и танцьор, но беше в нещо като двор, където така духаше, че се смразихме и навън на откритото беше по-топло.

Иначе камилското сафари беше приятно, сам си на камилата и най-стресиращо беше когато камилата се изправя или сяда – така се люшкаш и не знае какво става, че е мама мия. Но пейзажа на пустинята и камилите си заслужаваше дори и пясъка, който прониква навсякъде. Навръщане „яздихме“ на залез слънце дори... И така след леденото приспиване се качихме в минибуса в ранни ама много ранни зори (след леко късна вечер на приказка и чай и ром или бира).. и деня ни донесе поредната доза преживявания, не особено приятни и определено непланирани...