Раджастан е известен като една от най-цветните и колоритнти части на Индия и след Тадж Махал се впуснахме в опознаването на региона!
Третия ден започна в прилично време, 7.30 и посетихме първо Fatehpur Sikri – поредния палас, само постройките реално, един от многото управници, който имал много жени и естествено една мюсулманка, една християнка и една хинду и на всяка различен палат (че) с различна големин в зависимост колко му е любима или дали му е дала син.. Научихме, че слоновете се използвали за да убиват хора, които кралят не обичал – какво ли не кой ли не правил..
Пътуването до Джайпур (Jaipur) или розовия град ни отно около 4-5 часа, с доста друсане по пътя. Нарича се розов, защото когато принц Албърт посетил и понеже обичал розово, то го боядисали в тъмно розово. Градът е естествено голям и има няколко палата, какво се очаква и посетихме Амбър палата, който е извън града.
Интересното е, че ядохме от едно място на улицата, където гидът ни заведе и ни взе улична храна, и една вечер бяхме в напълно местен ресторант като никой после не пострада стомашно. Естествено пробвахме и рикша, когато се възхищава човек на способността на колоездачите шофьори, които те возят наоколо.
Черешката на тортата беше индийски филм, който ходихме да гледаме на кино – на хинди, 3 часа, стрляха се, ограбваха банки, пяха, танцуваха, любов и т.н. Имаше естествено пауза посредата, и имаше и малки деца, които и плакаха, но кой води деца на кино в 7 вечерта? Индийците.
Успяхме също така да вечеряме в напълно местен ресторант, където май бяхме единствените чужденци и си направихме снимка с дядо Коледа индиец по настояване на някои от групата, които са много активни да се изявяват и искат какво ли не.
Сега няколко думи за пътищата .. може пътят да е хубав, но в същото време правилата са хаотични и непрекъснато се чуват клаксони, които просто ти режат мозъка и се използват вместо мигачи, сигнал че наближаваш кръстовище и за каквото още се сетиш. Ако има ремонт по пътя, цялото движение е в едно платно и как се разминават, просто не знам.. магия и клаксони.
И такива работи.. ден след ден, разходки и пътуване...
Третия ден започна в прилично време, 7.30 и посетихме първо Fatehpur Sikri – поредния палас, само постройките реално, един от многото управници, който имал много жени и естествено една мюсулманка, една християнка и една хинду и на всяка различен палат (че) с различна големин в зависимост колко му е любима или дали му е дала син.. Научихме, че слоновете се използвали за да убиват хора, които кралят не обичал – какво ли не кой ли не правил..
Пътуването до Джайпур (Jaipur) или розовия град ни отно около 4-5 часа, с доста друсане по пътя. Нарича се розов, защото когато принц Албърт посетил и понеже обичал розово, то го боядисали в тъмно розово. Градът е естествено голям и има няколко палата, какво се очаква и посетихме Амбър палата, който е извън града.
Интересното е, че ядохме от едно място на улицата, където гидът ни заведе и ни взе улична храна, и една вечер бяхме в напълно местен ресторант като никой после не пострада стомашно. Естествено пробвахме и рикша, когато се възхищава човек на способността на колоездачите шофьори, които те возят наоколо.
Черешката на тортата беше индийски филм, който ходихме да гледаме на кино – на хинди, 3 часа, стрляха се, ограбваха банки, пяха, танцуваха, любов и т.н. Имаше естествено пауза посредата, и имаше и малки деца, които и плакаха, но кой води деца на кино в 7 вечерта? Индийците.
Успяхме също така да вечеряме в напълно местен ресторант, където май бяхме единствените чужденци и си направихме снимка с дядо Коледа индиец по настояване на някои от групата, които са много активни да се изявяват и искат какво ли не.
Сега няколко думи за пътищата .. може пътят да е хубав, но в същото време правилата са хаотични и непрекъснато се чуват клаксони, които просто ти режат мозъка и се използват вместо мигачи, сигнал че наближаваш кръстовище и за каквото още се сетиш. Ако има ремонт по пътя, цялото движение е в едно платно и как се разминават, просто не знам.. магия и клаксони.
И такива работи.. ден след ден, разходки и пътуване...
No comments:
Post a Comment