Начало на пътуването из Индия

И така, денят за тръгване дойде и се започна, летище, чекиране, и паспортната проверка на гейта беше забавна с моите 3 Индийски визи, третата проверена беше верната. И точно се бордвам и хоп... ново билетче че ще пътувам бизнес класа, което си е просто по-удобно както и да го погледне човек.

След като пристигнах, паспортната проверка беше също доста бърза и след това втора проверка на паспорт, един индиец ме пита и как съм била и аз си казвам, както се очаква, че съм уморена, макар че не бях много, и той отговори: „не, не си уморена, не изглеждаш уморена, но изглеждаш щастлива“ викам да точно, още нямам стомашни проблеми. Багажът дойде веднага и после като излязох ме чакаха от фирмата, после чакахме шофьорът, след това вървиш 5-10 мин към колата в доста свежа мъгла. Пътят до хотела ме изненада приятно, че е много добър, но естествено движението доста хаотично без да се знае кой в коя лента кара. И дори в 1 посреднощ клаксоните се ползват с пълна сила.

Хотелът ОК, шумен, и в 7 сутринта се включи някаква аларма, та беше стресиращо, но нямало нищо, просто някой май заседнал в асансьора. Фитнесът мизерия, уредите не включени, така че въпреки моето желание да се попотя след като не можах да заспя, не стана. За закуската съм безмълвна – поисках варено яйце и отговорът беше: мадам, ресторантът е напълно вегетариански.. Е, имат някаква палачинки американски тип но не знам как може без яйца.. добре че си нося сушени кайсийки JСледващата стъпка беше среща с групата и Интрепид тура. Групата се оказахме 11 човека – 1 двойка от Южна Африка на меден месец, 1 семейство живеещо в Брюксел като той е британец, тя германка – бразилка, 2 приятелки швейцарки от Солотурн, 2 австралийки, пътуващи сами и в една стая, една финландка, с която деля стая и един южно-африканец – холандец, живеещ в Амстердам и гидът ни индиец тоест 4 мъже и 8 жени. След като се срещнахме и леко запознахме тръгнахме да опознаваме Делхи. Пеш 5 минути до метрото, после метро със смяна. Ох, интересно беше – има вагони за жени, както и в Япония – за сигурност и защото мъжете не винаги се държали добре, но нияе всички бяхме в 1 вагон. Доста народ, особено на връщане беше яка блъсканица при това не било чак час пик.

В Делхи – лудост, хаос, нон стоп клаксони, мръсничко, въздуха особено, просто започваш да кашлиш. Ходихме в един хинду храм, порадо което трябваше да се събуем, после понеже правили някакъв ремонт, трябваше да вървим по мръсния тротоар с хората боси – боси по асфалта на Делхи така да се каже. В храма имаше включително купчина пари от даренията и беше доста пълно с молещи се, тъй като тежече служба и трябваше да си покрием главите с кърпа или шал. Другото интересно беше, че към храма има кухня за бедни и нуждаещи ше като повечето, които работят там работят доброволно и включително влязохме в кухнята да разгледаме. Не влязохме в мястото, където се яде и откъдето дневно минавали няколко хиляди човека.

След почистване на крачката с кърпички мокри се отправихме и към джамията по т.нар. пазар – мама мия! Жици висят отвсякъде, мръсно, рикши, колела, малко коли, всички яко на клаксона, ред няма, всеки където иска върви, поразпадащи се сгради.. мечта! Естествено нищо не купи никой!

Джамията, отново без обувки, но този път с чорапки поне и на нас белите жени ни даваха и направо ни обличаха нещо като дълъг пеноап и така вътре да разходка и разглеждане.. ИНтересно, за много хора естествено, но не бих казала, че архитектурно или култирно беше нещо чак толкова забележително, но .. интересно все пак.

За да се стригне до метрото ни отне известно време и след това борбата и блъсканицата бяха порядъчни докато се доберем до първото метро, после и второ метро и най-накрая пристигнахме в хотела. Програмата естествено наситена, почивка по-малко от 30 мин и после среща на групата, ориентация, после вечеря в ресторант и ранно лягане, защото следващия ден, ден 2, започна в 5 сутринта.

След като се завърнахме в Делхи и трябваше да стоя още ден успях да посетя и Кутаб Минаре с джамията и сградите в комплекса и определено мога да кажа, че си заслужават и са основна забележителност на града.

Като цяло движението си е цял ад и хаос; около държавните сгради и в по-новата част на града се усеща британското влияние и е по-чисто и подредено, но в стария град е мама мия – и да не си с клаустрофобия, ще я развиеш.. Но все пак бих казала, че всичко това си е напълно нормално за един град от 17 милиона в развиваща се държава :)
Снимков материал