И така, след полет №3 от ваканцията и само една междинна спирка пристигнахме от Масай Мара в Амбозели – национален парк известен със слоновете си и гледката към Килиманджаро. Както се и очакваше ни чакаше шофьор и се оказахме с още 2 пътници – Южно африканска двойка като мъжа точно него ден имаше рожден ден и стана на 72! Също така бяха странни... и неговото хоби от 12г била фотографията... аз с моя голям обектив бях като пълен идиот – апаратите, обективите, стойките и какво ли още не с които пътуваха бяха почти убийствено смразяващи и ме накараха да се почувствам като загубеняк... но както и да е, снимките ми не са зле :)
Лагерът, Tortilis, беше снобарски за моя вкус, собственик бил италианец, както и настоящите управители и в резултат на това, обслужването беше европейско и нямащо нищо общо с приятния топъл прием и обгрижване, които имахме в Илкелиани.
Лагерът, Tortilis, беше снобарски за моя вкус, собственик бил италианец, както и настоящите управители и в резултат на това, обслужването беше европейско и нямащо нищо общо с приятния топъл прием и обгрижване, които имахме в Илкелиани.
Палатките бяха по-скоро като бунгала, с дървен под и подобни , така че чарът го няамаше. гледката беше към нищото общо взето. От персонала почти никой не си общуваше и не показваше каквото и да е внимание към гостите.. абе студена европейска работа.. И да, луксозно, основно с американци, като ние бяхме като младежите посетители, които свалят средната възраст като цяло на посетителите.
Както и да е.. Сафаритата бяха добре. Амбозели е известен парк, заради слоновете и видяхме много.. ама много.. При това реално е езеро, кото има по няколко см вода по време на дъждовния период, но и в същото време има малки водни площи, където има повече птици, както и хипопотами.
Другият известен факт за Амбозели и прослсовутата гледка към Килиманджаро и ако си късметлия със слонове отпред. Е, шофьорите знаят общо взето кога слоновете си тръгват да нощуват и кога е залезът и къде да застанат, за да направи човек заветната снимка... особено ако няма облаци и се вижда върха.. Е, ние видяхме върха, ама просто само отгоре, но не и известната форма на Килиманджаро, но да има нещо и за следващия път.
Накратко престоя беше ОК, но не не съжалявах, че си заминавам след само 2 вечери, а и стомахът ми не понесе мястото също, така че още по-малко съжалявах.
Пейзажът е наистина невероятен, с пепел покриваща всичко, пресъхналото езеро, слоновете... птиците и планините.. специфичната растителност, просто е невероятно преживяване.
И така, следваше полет №4 към Найроби, за да стигнем малко по малко до Водопадите Виктория.
Както и да е.. Сафаритата бяха добре. Амбозели е известен парк, заради слоновете и видяхме много.. ама много.. При това реално е езеро, кото има по няколко см вода по време на дъждовния период, но и в същото време има малки водни площи, където има повече птици, както и хипопотами.
Другият известен факт за Амбозели и прослсовутата гледка към Килиманджаро и ако си късметлия със слонове отпред. Е, шофьорите знаят общо взето кога слоновете си тръгват да нощуват и кога е залезът и къде да застанат, за да направи човек заветната снимка... особено ако няма облаци и се вижда върха.. Е, ние видяхме върха, ама просто само отгоре, но не и известната форма на Килиманджаро, но да има нещо и за следващия път.
Накратко престоя беше ОК, но не не съжалявах, че си заминавам след само 2 вечери, а и стомахът ми не понесе мястото също, така че още по-малко съжалявах.
Пейзажът е наистина невероятен, с пепел покриваща всичко, пресъхналото езеро, слоновете... птиците и планините.. специфичната растителност, просто е невероятно преживяване.
И така, следваше полет №4 към Найроби, за да стигнем малко по малко до Водопадите Виктория.
No comments:
Post a Comment