За масаите

Вторият ден от престоя в Масай Мара ни бяха организирали разходка из природата и посещение в село, което по мое мнение си е просто за туристи, защото масаите са си в пъстри дрешки и ти пеят като на представление).

Масаите не са най-голямото племе, но са известни, защото са си запазили навиците и обичаите и заради пъстрите си дрехи и скоковете и т.н. са станали известни по света. Както повечето племена, използват всякакви растения за лечения и подобни и естествено ни показа гида ни масай много от тях. Както се и очакваше имаше доста странни факти..

Например масаите не къпели бебетата, докато са на около година, защото нямали топла вода и да не се разболеели. Вместо да ги къпят, ги мажели с мас и изчиствали старата мас с меки листи на едно растение. В същия дух, използвали слонски изпражнения, които варели и давали на бебета и деца, защото слоновете много ядели растения и имали лоша преработка на храната и затова съдържали много витамини (включително като бяхме в един от парковете в Южна Африка продаваха в бурканче изпражнения от слон до пастета от различни диви животни)

По традиция, мъжът ловува, а жената гледа къщата и включително я „строи“ от кал и слама или подобни неща. Масайското общество не е моногамно и всеки мъж можел да има по няколко жени... и като видите какви малки и тъмни дупки са „къщите“ съвсем ти става жал.

Друг интересен факт е, че традициите на масаите са да се закусва с мляко с кравешка кръв (това си било нормално и вкл. и правели кръвен пудинг – естествено това са традиционалистите, но по образованите и цивилизовани, не следват тези навици). На обед не ядели и за вечеря същото евентуално с месо. Плодовете и зеленчуците не се използват, защото и по традиции няма много за отглеждане при нормални условия.

Както е и при други племена, рождените дати не се записват и рожденните дни не се празнуват и децата тръгвали на училище, когато можели да вървят и стигнат до него. Както Педро се измайтапи, защо си мислите, че имаме толкова много маратонци, защото от малки децата ходят и тичат и понякога вървят по 10км в едната посока, за да стигнат до училище! Естествено, родителите трябва да могат имат възможност да купят униформи, но като цяло повечето деца са записани в училищата.

Естествено след туристическата атракция се започна договарянето и пазаренето за сувенири.. просто да ти стане жал за какви стотинки едва ли не се пазариш, но просто от теб се очаква, а и не ти се иска да платиш повече отколкото следва..

Но все пак трябва да цитирам един от служителите в лагера, когато говорихме и хвалихме готвача (масай) и той каза – не забравяйте, че има два вида масай – тези които ходят и се учат и тези, които не го правят (но както Педро каза, за да станеш спортист тук, не е важно само да можеш и да си добър, а да има кой да плати да ходиш по състезания и прочие, така че родителите ти трябва да имат пари).

И така... ярките и пъстри цветове винаги ще ми напомнят за региона и племето на масаите, както и маратонците кенийци.