Масай Мара

Летището Уилсън AirKenia не е като летищните терминали, които се знаят, нито пък обработката на пътниците е. Бордовите карти бяха ламинирани за многократно използване и с различни цветове - така и обявяваха, хората с кой цвят карти да тръгнат към единствения изход.  Самолет беше разбира се  малък за макс 18 човека и ние се качихме и потеглихме с час-забавяне.

Интересното беше, че беше директен полет но с 2 междинни кацания  и нашата спирка беше 3-тата, както ни бяха информирали при регистрацията.

При пристигането ни в Масай Мара, ни чакаяе Педро, шофьорът ни водач и се качихме в нещо като джип с отворен покрив (с едни плоскости се затваря като вали и прочие). За щастие по пътя видяхме гепард, слонове, жирафи, гнута, и много газели, за които водачи не спират за да гледат, защото са много и местни жители, не ги намират за особено интересни.

Лагерът Ilkeliani беше великолепен - палатките бяха прекрасни с душ, тоалетна и т.н., и не може се да кажете, че си в палатка )като изключим стените и другите, които са от нещо като найлон-гума. Електричеството е ограничено и има сутрин и вечери, а зарядни устройства се зареждат само в бара..., да, имаше бар и ресторант, където ние бяха закуските, обедите, и вечерите. Електричество беше от слънчевите батерии, както и горещата вода. Лампите изглеждаха като газови, но бяха с електрически крушки.

Също трябва да отбележа, че ни храниха обилно! (Като се отидеше в ресторанта-столова, ти казват какво е менюто за обяд-вечеря и това е, е ако искаш вегетарианско или друго ти дават избор, както и за някои от нас, като мен, за десерт винаги имаше или ябълка или плодове, защото след като попитах дали имат ябълка 1 или 2 пъти, вече ме знаеха и като казваха какво е менюто, като се стигнеше до десерта се добавяше: и за теб плодове, както обикновено предполагам. и така.

С лягането вечер беше просто уникално, защото без компютър, тв и подобни (а и малко ток), се лягаше много рано особено като се има предвид, че се и ставаше рано, така че беше добра възможност да наваксам със спане и да си почина, та даже и оцелях.

Един от комичните моменти беше първата вечер, когато ни попитаха дали искаме и в колко събуждани и моята първа реакция беше, абе как ще ни будят като нямаме телефон в палатката? та събуждането беше някой да дойде и да извика пред палатката, че е време за ставане, и че кафе и чай има в бара един вид :)

За храната, готвачът Джонатан беше просто невероятен и храната беше винаги вкусна и много добре сервирана (вкл като имаше риба, ножовете бяха за риба, нещо което за Швейцария не е типично!) Просто невероятен персонал и храна! Винаги усмихнати и искащи да помогнат! Ние и бяхме и любими за разговори, защото не всички искаха да говорят или научат нещо или да оценят усилията предвид факта, че ток не винаги има и водата за готвене е оскъдна и не течаща!

Сафаритата бяха два пъти дневно - първо тръгване в 6. 30 от сутринта до около 9 (след това закуска и почивка евентуално), обяд и после в 3. 30 следобед до към 6. 30 когато паркът затшаря. През престоя ни, валя доста (нетипично за сезона) всеки следобед и резултатът беше, че животните се криеха повечето следобеди, но пък имаше повече птици.

Още първия ден видяхме лъвове, бизони, слонове, газели, жирафи. Всички много се радваха на лъвовете, които се чифтосваха и това едва ли не било събитие което се повтаря всеки 15-20 мин и продължава макс минута и народът снима като побъркан (вкл има албуми с такива снимки, защото било уникално видите ли). По принцип лъвовете са мързеливи и си стоят, ние наблизо, но никакво внимание., Лъвиците ловували и са опасните, но лъвовете, не ни безпокойте просто. Един ден видяхме 4 лъвици, които били сестри както ни каза водача. Та бяха убили един бизон и си го хапваха спокойно.

Та видяхме стотици не ами хиляди гнута, зебри, доста жирафи, дори и малки, слонове, газели (които за местните не са интересни и изобщо не спират да се снимат), диви прасенца, емута, гепарди и с малките си, хипопотами в реката от далече (те били много опасни и дори да са тревопасни можело да убият човек за 3 секунди и били убили повече хора от всякакви други опасни зверове), крокодили малко, също различни птици, хиени, бабуни (които аз нарекох маймуни, но ме поправиха че били бабуни, а не маймуни.. просто техни братовчеди беше моята реакция).

Реално саваната е необятна и колкото и снимки да се правят не могат да опише необхватността и... и животните и да изглеждат нормално на фона, са незабележими понякога... невероятно усещане!

След всичко, съм просто влюбена в пейзажите и необятните пространства и животните... и естествено хилядите снимки са едно малко доказателство :)