Амбозели или саваната на слоноветe

И така, след полет №3 от ваканцията и само една междинна спирка пристигнахме от Масай Мара в Амбозели – национален парк известен със слоновете си и гледката към Килиманджаро. Както се и очакваше ни чакаше шофьор и се оказахме с още 2 пътници – Южно африканска двойка като мъжа точно него ден имаше рожден ден и стана на 72! Също така бяха странни... и неговото хоби от 12г била фотографията... аз с моя голям обектив бях като пълен идиот – апаратите, обективите, стойките и какво ли още не с които пътуваха бяха почти убийствено смразяващи и ме накараха да се почувствам като загубеняк... но както и да е, снимките ми не са зле :)

Лагерът, Tortilis, беше снобарски за моя вкус, собственик бил италианец, както и настоящите управители и в резултат на това, обслужването беше европейско и нямащо нищо общо с приятния топъл прием и обгрижване, които имахме в Илкелиани.
 

Палатките бяха по-скоро като бунгала, с дървен под и подобни , така че чарът го няамаше. гледката беше към нищото общо взето. От персонала почти никой не си общуваше и не показваше каквото и да е внимание към гостите.. абе студена европейска работа.. И да, луксозно, основно с американци, като ние бяхме като младежите посетители, които свалят средната възраст като цяло на посетителите.

Както и да е.. Сафаритата бяха добре. Амбозели е известен парк, заради слоновете и видяхме много.. ама много.. При това реално е езеро, кото има по няколко см вода по време на дъждовния период, но и в същото време има малки водни площи, където има повече птици, както и хипопотами.

Другият известен факт за Амбозели и прослсовутата гледка към Килиманджаро и ако си късметлия със слонове отпред. Е, шофьорите знаят общо взето кога слоновете си тръгват да нощуват и кога е залезът и къде да застанат, за да направи човек заветната снимка... особено ако няма облаци и се вижда върха.. Е, ние видяхме върха, ама просто само отгоре, но не и известната форма на Килиманджаро, но да има нещо и за следващия път.

Накратко престоя беше ОК, но не не съжалявах, че си заминавам след само 2 вечери, а и стомахът ми не понесе мястото също, така че още по-малко съжалявах.

Пейзажът е наистина невероятен, с пепел покриваща всичко, пресъхналото езеро, слоновете... птиците и планините.. специфичната растителност, просто е невероятно преживяване.

И така, следваше полет №4 към Найроби, за да стигнем малко по малко до Водопадите Виктория.

За масаите

Вторият ден от престоя в Масай Мара ни бяха организирали разходка из природата и посещение в село, което по мое мнение си е просто за туристи, защото масаите са си в пъстри дрешки и ти пеят като на представление).

Масаите не са най-голямото племе, но са известни, защото са си запазили навиците и обичаите и заради пъстрите си дрехи и скоковете и т.н. са станали известни по света. Както повечето племена, използват всякакви растения за лечения и подобни и естествено ни показа гида ни масай много от тях. Както се и очакваше имаше доста странни факти..

Например масаите не къпели бебетата, докато са на около година, защото нямали топла вода и да не се разболеели. Вместо да ги къпят, ги мажели с мас и изчиствали старата мас с меки листи на едно растение. В същия дух, използвали слонски изпражнения, които варели и давали на бебета и деца, защото слоновете много ядели растения и имали лоша преработка на храната и затова съдържали много витамини (включително като бяхме в един от парковете в Южна Африка продаваха в бурканче изпражнения от слон до пастета от различни диви животни)

По традиция, мъжът ловува, а жената гледа къщата и включително я „строи“ от кал и слама или подобни неща. Масайското общество не е моногамно и всеки мъж можел да има по няколко жени... и като видите какви малки и тъмни дупки са „къщите“ съвсем ти става жал.

Друг интересен факт е, че традициите на масаите са да се закусва с мляко с кравешка кръв (това си било нормално и вкл. и правели кръвен пудинг – естествено това са традиционалистите, но по образованите и цивилизовани, не следват тези навици). На обед не ядели и за вечеря същото евентуално с месо. Плодовете и зеленчуците не се използват, защото и по традиции няма много за отглеждане при нормални условия.

Както е и при други племена, рождените дати не се записват и рожденните дни не се празнуват и децата тръгвали на училище, когато можели да вървят и стигнат до него. Както Педро се измайтапи, защо си мислите, че имаме толкова много маратонци, защото от малки децата ходят и тичат и понякога вървят по 10км в едната посока, за да стигнат до училище! Естествено, родителите трябва да могат имат възможност да купят униформи, но като цяло повечето деца са записани в училищата.

Естествено след туристическата атракция се започна договарянето и пазаренето за сувенири.. просто да ти стане жал за какви стотинки едва ли не се пазариш, но просто от теб се очаква, а и не ти се иска да платиш повече отколкото следва..

Но все пак трябва да цитирам един от служителите в лагера, когато говорихме и хвалихме готвача (масай) и той каза – не забравяйте, че има два вида масай – тези които ходят и се учат и тези, които не го правят (но както Педро каза, за да станеш спортист тук, не е важно само да можеш и да си добър, а да има кой да плати да ходиш по състезания и прочие, така че родителите ти трябва да имат пари).

И така... ярките и пъстри цветове винаги ще ми напомнят за региона и племето на масаите, както и маратонците кенийци.

Masai Mara, няколко особени преживявания

Ох, откъде да започна? Нека да е от най-обикновенното може би :)

Случка първа. Да полетиш с балон

Денят започна със събуждане в 5 и в 5.30 ни взеха с кола, за да стигнем до мястото за качване в балона и да поседим на студа (доста студ събрахме в Африка и доста трябваше да се обличаме с по ката дрешки и леки якенца). Компанията за балони имаше 2 балона и групата беше разпределена кой къде да е. Реално докато "надуват" балоните с топъл въздух, кошът е обърнат настрани и ти се катериш, лягаш все едно седнал легнал и след това бутват коша да го изправят и балонът малко по малко се вдига. Посредата е пилотът с бутилките газ и от време на време се виждат пламъците, за затопляне на въздуха се вдига балона.

Гледките са много приятни се вижда колко необятнa e саваната. Животните изглеждат като малки точки понякога и когато има стотици зебри (които понякога е трудно да видиш, защото с цветовете им се смесват с фона) и гнута, пак има човек чувството, че има много пространство. Пилотът в един момет каза: гледайте за неща, които изглеждат различни и така виждате къде има животни.. Ами то за нас всичко е необичайно.. аз помислих, че едно дърво е жирав, но това е.

След като се приземихме ни взеха с коли и имахме закуска, маси с бели покривки, какво ли не за ядене и вкл ти правят палачинки или яйца и естествено и ти сервират шампанско или водка или каквото искаш.. ако можеш толкова рано да пиеш. След закуската, обратно по колите и към лагера.

Случка втора. Гепард върху колата

Това определено е случка, която ще се разказва дълго време.

След полета с балон и след като се качихме в колата, за да стигнем до мястото за закуска спряхме, за да наблюдаваме и снимаме гепард, който се беше качил върху една друга кола. Според писания и разкази на гида, гепардите го правели понякога, за да имат по-добра гледка и да забележат жертвите си. И така..

Четвъртият ден от престоя ни в Мара решиме, че ще се ходи за цял ден, за стигнем до реката Мара, където могат да се видят хипопотами (и които и видяхме) и да видим още животни. Така както си карахме, видяхме гепард с малкото си. Както обикновено, спряхме

наблизо и така както гепарда си стоеше започна да се движи и наближава към колата. Британката, която беше в колата в този момент започна да изпада в ужас и да повтаря Ама Педро, тя се качва.. а Педро се хилеше и се забавляваше с нашите реакции. Както и да е, гепардката си се качи на покрива (който беше отворен на 3 места, както обикновено), започна да гледа, после и полегна.. малкото гепардче беше долу и се разхождаше. Педро естествено се обади на другите водачи и след няколко минути дойдоха и други коли, за да снимат гепарда.

Аз включително посмях да се изправя и да ми направят снимка с гепрадката за спомен :) Естествено и сменях в един момент обективи, за да мога да направя по-добри снимки.

След като гепардката си почина и огледа подобаващо, тръгна по ръба на колата грациозно и си слезе (вкл и на това направих снимка естествено :) )

И така.. всичко мина благополучно и ще се помни дълго време ...

Случка трета. Да си вземеш душ с жаба

За разлика от случката с гепарда, тази случка доведе до доста майтапи по наш и най-вече мой адрес.

Първата вечер, докато си вземах студен душ (не бяхме разбрали, че ключът означен за горещата вода е реално студената), видях жаба на пода, която си стоеше тихо и спокойно, но колкото и да е спокойно си е стрес някакъв. След като казах на Флавия, естествено ми се изсмя, защото тя не я била видяла. Следващия ден, когато вече бяхме установили откъде се пуска топлата вода, това животно пак се появи и може би понеже водата беше топла, започна да скача и да се движи, вкл застана под мивката по едно време.  След това даже и започна да скача върху „стената“ на палатката (доколкото мушамата може да се нарече стена).. в един момент, чак извиках леко, та след като се оправих и прилежно затворих зипа на банята отидох да докладвам и да помоля да се справи персонала с жабата. В първия момент като казах на служителя, той така ме изгледа, че чак аз започнах да се смея, но след това ме увери, че ще изпрати някого да се справи с положението.

Когато отидохме на вечеря след като дойде въпросния служител да ни попита как сме и да ни каже какво е менюто, естествено не пропусна да попита как е жабечката ситуация.. мисля че доста майтапи сме отнесли с тази жаба, но това е положението.. може да е бил принца, когото изпуснах хахаха

Масай Мара

Летището Уилсън AirKenia не е като летищните терминали, които се знаят, нито пък обработката на пътниците е. Бордовите карти бяха ламинирани за многократно използване и с различни цветове - така и обявяваха, хората с кой цвят карти да тръгнат към единствения изход.  Самолет беше разбира се  малък за макс 18 човека и ние се качихме и потеглихме с час-забавяне.

Интересното беше, че беше директен полет но с 2 междинни кацания  и нашата спирка беше 3-тата, както ни бяха информирали при регистрацията.

При пристигането ни в Масай Мара, ни чакаяе Педро, шофьорът ни водач и се качихме в нещо като джип с отворен покрив (с едни плоскости се затваря като вали и прочие). За щастие по пътя видяхме гепард, слонове, жирафи, гнута, и много газели, за които водачи не спират за да гледат, защото са много и местни жители, не ги намират за особено интересни.

Лагерът Ilkeliani беше великолепен - палатките бяха прекрасни с душ, тоалетна и т.н., и не може се да кажете, че си в палатка )като изключим стените и другите, които са от нещо като найлон-гума. Електричеството е ограничено и има сутрин и вечери, а зарядни устройства се зареждат само в бара..., да, имаше бар и ресторант, където ние бяха закуските, обедите, и вечерите. Електричество беше от слънчевите батерии, както и горещата вода. Лампите изглеждаха като газови, но бяха с електрически крушки.

Също трябва да отбележа, че ни храниха обилно! (Като се отидеше в ресторанта-столова, ти казват какво е менюто за обяд-вечеря и това е, е ако искаш вегетарианско или друго ти дават избор, както и за някои от нас, като мен, за десерт винаги имаше или ябълка или плодове, защото след като попитах дали имат ябълка 1 или 2 пъти, вече ме знаеха и като казваха какво е менюто, като се стигнеше до десерта се добавяше: и за теб плодове, както обикновено предполагам. и така.

С лягането вечер беше просто уникално, защото без компютър, тв и подобни (а и малко ток), се лягаше много рано особено като се има предвид, че се и ставаше рано, така че беше добра възможност да наваксам със спане и да си почина, та даже и оцелях.

Един от комичните моменти беше първата вечер, когато ни попитаха дали искаме и в колко събуждани и моята първа реакция беше, абе как ще ни будят като нямаме телефон в палатката? та събуждането беше някой да дойде и да извика пред палатката, че е време за ставане, и че кафе и чай има в бара един вид :)

За храната, готвачът Джонатан беше просто невероятен и храната беше винаги вкусна и много добре сервирана (вкл като имаше риба, ножовете бяха за риба, нещо което за Швейцария не е типично!) Просто невероятен персонал и храна! Винаги усмихнати и искащи да помогнат! Ние и бяхме и любими за разговори, защото не всички искаха да говорят или научат нещо или да оценят усилията предвид факта, че ток не винаги има и водата за готвене е оскъдна и не течаща!

Сафаритата бяха два пъти дневно - първо тръгване в 6. 30 от сутринта до около 9 (след това закуска и почивка евентуално), обяд и после в 3. 30 следобед до към 6. 30 когато паркът затшаря. През престоя ни, валя доста (нетипично за сезона) всеки следобед и резултатът беше, че животните се криеха повечето следобеди, но пък имаше повече птици.

Още първия ден видяхме лъвове, бизони, слонове, газели, жирафи. Всички много се радваха на лъвовете, които се чифтосваха и това едва ли не било събитие което се повтаря всеки 15-20 мин и продължава макс минута и народът снима като побъркан (вкл има албуми с такива снимки, защото било уникално видите ли). По принцип лъвовете са мързеливи и си стоят, ние наблизо, но никакво внимание., Лъвиците ловували и са опасните, но лъвовете, не ни безпокойте просто. Един ден видяхме 4 лъвици, които били сестри както ни каза водача. Та бяха убили един бизон и си го хапваха спокойно.

Та видяхме стотици не ами хиляди гнута, зебри, доста жирафи, дори и малки, слонове, газели (които за местните не са интересни и изобщо не спират да се снимат), диви прасенца, емута, гепарди и с малките си, хипопотами в реката от далече (те били много опасни и дори да са тревопасни можело да убият човек за 3 секунди и били убили повече хора от всякакви други опасни зверове), крокодили малко, също различни птици, хиени, бабуни (които аз нарекох маймуни, но ме поправиха че били бабуни, а не маймуни.. просто техни братовчеди беше моята реакция).

Реално саваната е необятна и колкото и снимки да се правят не могат да опише необхватността и... и животните и да изглеждат нормално на фона, са незабележими понякога... невероятно усещане!

След всичко, съм просто влюбена в пейзажите и необятните пространства и животните... и естествено хилядите снимки са едно малко доказателство :)

Пътуване из Африка

Септември 2012 г. най-накрая стигнах до Африка! Полет на Swiss до Найроби, пристигане, вадене на виза и плащане (курсът беше странен, ако не плащаш в долари), и се започна с първия трансфер - кола с шофьор от летището към хотела за 1 вечер.

Планът беше да сме в Кения за около седмица (4 нощи на Масай Mara, 2 нощи  Амбозели), след това, да се спи в Йоханесбург една нощ, след това Виктория водопада (Зимбабвийска страна) и да летим към Кейптаун и южния район на Южна Африка за 6-7 дни. За подготовката бях запасена с хапчета против малария, напръскани дрехи против паразити и подобни, мазила против ухапвания от комари и подобни и крем за защита от слънце и така, готови за път.

Първата нощ прекарахме в House of Waine и на сутринта, станахме в ранни зори, което беше просто началото на ранните утрини. След това закуска, шофьор, кола и към летището, за да се почне истинското пътуване. 

Bogota

Богота... Може би защото ми е още прясно, но ми се струва, че това е едно от местата, където съм се чувствала най-странно особено като се има предвид движението.. Това в България е върховно организирано и примерно спрямо тук!

По пътя от летището, което беше по тъмно, се минава през неприветливи райони (меко казано), и докато се стигне до по-богатите, където беше и хотела, доста се мина.
Е, да и хотелът и офисът на фирмата са добре. Плодовете и изобщо жраната с жотела беше много добре. Обслужването върха!

И както и да е, има страхотни молове с всякакви магазини. И тъй като се оказа, че ще имам малко време четвъртък следобед реших да се разходя. От хотела намериха шофьор и гид за скромната сума от 20$ на час и така тръгнахме... Трафикът, както и вече бях леко видяла е ад.. смяна на платна, клаксони, бъркотия.. просто ми се изправи косата.

Центърът на града има няколко неща които да се видят - площадат Боливар, музеят на Ботеро (дано никога не достигна формите на неговите характери), музеят на златото и върха Монсерате (където аз не отидох). По принцип Богота е на над 2000м височина и е в Андите, така че е заградена от планинки.

Двата музея са много интересни (нямах достатъчно време за златото де). Ботеро е малък, но си заслужава.

Центърът е.. странно място. Малки магазинчета навсякъде (като гаражчета направо), тук таме спящи по тротоарите, полицаи, просто не знам как да го опиша.. Уж хората жодели там да пазаруват, защото било по-евтино, но .. не знам. Като битак ама цигански!

В същото време има и много добри квартали. Разлики и контрасти колкото иска човек.

Накратко, не знам дали за туризъм точно там ще отида - Богота била за бизнес, а за туризъм имало много други местенца и на карибите и из Андите.

И така сега поредния 11часов полет.