След като кацнах в Москва се усети, че не съм в свои води и редът е различен. За паспортен контрол - опашка и си се пререждат като стой та гледай. Минах за не много бавно, но докато бях на опашката ми се се обадиха за таксито, защото от фирмата ми поръчали, та човекът голям зор видя да ми каже някакъв номер на такси.
Та по случая ме чакаше шофьор с табелка Новартис и докато стигнем до таксито - то по стълби слизахме, паркинг прекосихме, та той да плати.. мале мила просто. После пътуване повече от час и пристигнах в хотела. Аз тоя хотел го запазих, защото и служебно уж щях да съм тук, но имаше промяна, но както и да е. След като се настаних, пренаредих раницата и потеглих към Червения площад. Метрото е близо до хотела, има и машини за билети и реших, че това ми е по-добре отколкото да се боря с руския... Наистина метрото тук е много дълбоко.. едни безкрайни ескалатори и огромни спирки - утре ще гледам да направя снимки - просто има защо да е толкова известно метрото.
Хората изглеждат малко уморени и утрепани, усеща се на места лъх на алкохол, но това е. И след 2 спирки, пристигнах до Болшой театр и Червения площад.
Пьрвите ми впечатления са, че е много чисто! Имаше малко блокове по пътя от летището, но поддържани... Много добре изглежда всичко. И колите като цяло са си ехей! Метрото е безумно евтино (поне за него няма цени за местни и неместни), но таксито си беше почти 70$!
Полицаи има вкл в метрото и по улиците има много малко хора.
На Червения площад имаше доста туристи естествено, много спокойно и чисто!
Другото нещо е, че ако не знаеш кирилица поне си тотално загубен. По пътя от летището не видях 1 знак с име на латинеца.
Винаги, когато пристигнеш на ново място е трудно да се реши с какво да се почне, но в моя случай се знаеше, че Третяковская галерия трябва да се посети в неделя, защото е затворена в понеделник. Но преди това все пак следваше да се поразходя.
От метро Театралная, през хотел Метропол, който е известен, после площад Любянка, където е била централата на КГБ, след това през едно паркче стигнах до Славянския площад, където е паметника на Кирил и Методий. До него има малка църквичка, в която имаше служба. Интересно е, че жените тук си слагат забрадки на главите като влизат в църквите.
След това минах през няколко църквички известни като английския двор и които са много древни и дървени, но поради липса на информация и какъвто и да е начин да разбереш къде е входа, където изобщо може да се влезе, не успях да вляза. Просто обаче ме озадачава тези дни колко е пусто. Все пак Москва е над 10млн и по улиците почти няма ни хора ни коли. Нищо общо с град като Токио, а по скоро се чувства като Базел колкото и да е абсурдно.
И така стигнах отново до Кремъл, но от друга страна и катедралата Св Базил или Покровската катедрала. Ако човек е кысметлия и времето е хубаво, то има страхотна гледка и аз бяэ наистина късметлия. когато се прекосява реката по моста, се открива невероятна гледка към Кремъл. И като видиш гледката, просто трябва да имаш снимка там, та видях двама французи като мацката не знам колко стотин снимки направи на господина, който все гледаше и и даваше още насоки как да го снеме, та ги помолих да ми направят снимка и младежът засне няколко много добри снимки - просто се усеща, че знае как да работи с апарат като моя.
И така, стъпка след стъпка и над час вървене стигнах до Третяковската галерия с руско изкуство. Беше интересно да се полюбувам на руското изкуство, и в същото време да се насладя на липсата на обслужване :) Първо, че цената на билета за чужденци е повече от 2 пъти цената за местни. След това ти се поскарват къде да си оставиш раницата (на руски естествено).
Влизаш и във всяка зала има жени дето пазят или не знам какво, но не си и помисляй да ги закачиш. Един руснак попита нещо и лелята, както си стоеше без да го погледне или каквото и да е каза: ну, там написано... там после направо... това е нема друго. На мен жената в кафенето ми се възмути как съм нямала по-дребни, та чак и в протмонето ми погледна; като купувах нещо малко като сувенир лелята ми се скара да съм била по-бърза като плащам и си вземам нещата.. абе нищо ново може би, но отново - ако не говориш английски или поне не знаеш кирилица - тежко ти и горко. Жалко само дето аз от руския като говорене нищо не мога... или почти нищо, щото то често е по-добре аз да се мъча и те все пак да ме разбират, отколкото те така да се мъчат, че ти не ги разбираш.
Третяковская има и малка църква, докоято е трудно малко да се стигне, после слизаш по стълби и тн, но е много красива и светла. Има и място, където Третяков е бил (който фактичестки е основал галерията и е дал колекцията си). И друга част е скулптурната градина, до която си повървяваш 20-на мин и там отново.. цената за чужденци - 100рубли (около $3), цената за местни - 20 рубли. Някак си е големичка рализликата!
До градината в реката е паметника на Петър велики, а от другата страна е Катедралата на Спасителя, която е особено внушителна.
Вечерта - Болшой театър. След като отидох да си взема билетите, които бях поръчала (за скромната сума от около $80 и един от по-евтините билети, което естествено е повече отколкото за местни, но и за местните цената мисля беше около $60 като средната заплата според уикипедия е била $640 през 2008)! Та като отидох на касата имаше впечатлителна опашка от млади хора и се оказа, че касата за студенти отваря в 5.30 и това беше почти 5.30 и студентските билети са и по-евтини. Но все пак.. не помня кога съм виждала толкова млади хора да чакат на опашка за културно мероприятие!
Балетът беше доста екстравагантен.. Може би трябваше да отида на класически, но с това ограничено време нямах избор, а и си беше прещивяване все пак, а и световна примиера..
И така, край да ден 2 и ден 3 е пред мен когато обаче туризмът ще поотстыпи надвечер на бизнеса и поредния хотел.
No comments:
Post a Comment