Санкт Петербург

Времето в Санкт Петербург просто тече и имаш чувството, че ти трябва цяла вечност да го видиш и сигурно е така, но аз засега я нямам, та гледах да се организирам.

Петък като цял пълен ден, почнах с разходка лека из града (хотелчето е на идеално място просто), после в 10.30 бях в Ермитаща точно и когато отваря. Като изключим тълпите групи, шумните и бутащи се посетители, се чувстваш като в друг свят. Всичко е направено великолепно (говоря основно за първия етащ, където е основната част на залите и експозициите). Пищно, светло, просто оставаш безмълвен. Тук таме правят ремонти и не всичко е отворено или е покрито, но не е чак такъв проблем.

Човек спокойно може да прекара там цял ден, но все аз се ограничих с 3.5 часа.. после един гаден сандвич в кафенето на Ермитажа и още малко разлгеждане и минаване през магазина.

За съжаление музея на Пушкин беше затворен, та не стана да го видя. Вечерта бях на опера - Дама Пика на Чайковски в прословутия Марийнски театър, където при това за първи път е била представена. Театърът е много хубав. И Ермитажа и Марийнски са с фасади в бяло и зелено, което ги прави да се открояват.

Вечерта около 9.30 (щото си тръгнах от операта в единия антракт, защото бях скапана - срам и позор, но това е), та влязох в Катедралата на Исаак - една от най-впечатляващите катедрали, които съм виждала. Качих се и на терасата, което е малко преживиаване, защото едни лампи ти светят в очите и ти най-накрая се качваш по едни метални стълби, но гледката към нощен Петербург си заслужава.

След всичко това дойде и последния ден на пътуването ми следователно, натоварена програма... Първо беше Петропавловската крепост (основно катедралата там  и стената). Минах по един мост, после по друг, Така човек се наслаждава на архитектурата, адмиралтейството, военно историческия музей, вижда от далече крайслера Аврора и се поуморява. Крепостта е интересна, но не бих казала че за мен е сред топ 3 местата, които да се видят в града.

Следващата спирка (която по принцип е добре да е цял ден, но като нямаш много време – пробваш с малко) е Петровия дворец или парк , който е известен с многото си фонтани и най-бързия и лек (и естествено най-скъп начин) за отиване е с бърза лодка от кей до Ермитажа. След 40-на мин пристигая, плащаш си като поп (за чужденец естествено) и виждаш на хълм дворец и фонтани, които те водят нагоре. Думите не са достатъчни, за да се опишат фонтаните, а и снимковият материал е достатъчно нагледен. Всичко е невероятно! Това са фонтан след фонтан и естествено Тристан в средата. Усещането е много приятно и си леко замаян.

В двореца не влязох, а предпочетох да се разходя из парка и да видя другите фонтани. Човек спокойно може да си прекара там цял ден. Какви ли не фонтани има, алейки, птички, вили, морави, дървета, статуи – не случайно наричат Руския Версай. Спокойно можех да прекарам там цял ден да обикалям (което естествено води до сериозен километраж), но това за следващия път. Но е много прекрасно място!

Връщането беше пак с лодка (човек трябва и да внимава с кои фирми тръгва защото имаш намаление за двупосочния билет, и затова следия внимателно разписанията на различните фирми). Казанската катедрала някак си остана за последния ден, но затова пък като я посетих имаше служба и хор от десетина човека пееше. Акустиката е много добра и музиката се разнася подобаващо. Отново бях изненадана колко хора имаше и как си следяха службата. Но явно това си е характерно за руснаците.

Не пропуснах да си купя малка стихосбирка на Пушкин – книгите са доста евтини. Повечето стихосбирки бяха под $5 и с твърди корици, което е като ограбване.

Санкт Петербург е необятен и човек може да прекара и месеци и да се любува на местата му и да посещава музеите – 2,5 дни са повече от нищо, но колкото – толкова. Следващия път повече. Определено е един от най-прекрасните градове, които съм посещавала.

В неделята отново рано ставане, такси, носене на куфара по стълби, лутане (защото това да сложиш табели и указания на летище е явно много трудно), „наслаждаване” на отношение на персонала към пътуващите (особено интересно беше как един американец пита на английски, бавно и отчетливо, кога и къде да се чекира и леля мамаша му отговаря бавно и отчетливо на руски и със сочене и писане – в 8,20 там). Полетът до Москва беше с Росия авиокомпанията – обслужването беше много по-добро, стюардесите приветливи и .... летях с Анче! ново! Чисто! Само като правят нови самолети що не гледат малко какво се прави по света и да сложат по некой и друг монитор? Самолетите на Канадските авиолинии, особено тези на Бомбардиер (също канадци) имат монитор на всяка седалка за всеки пътник. Анчето и един за всички няма. Но това е.

После в Москва пак – опашки, късно чекиране, сменили изхода и не казват – абе купон да става. На паспортен контрол тоя си говори с колежката и ти стоия и чакаш да ти сложи печат, едни опашки се вият – има място за подобрение и то доста.

И с това пътуването преключи. Следващия път – по-дълго, но и малкото което беше си заслужаваше определено! И всичко си идва с цена естествено.