Както мразя да ставам рано, в тоя случай нямах избор, та ставане малко след 6, такси до летището (с леко задръстване), чекиране, качване на самолета и ... някак си очаквано поведение на стюардесите.. не знам други ли ползват по международни полети дето съм чувала колко добри били напоследък Аерофлот, но бяха мама мия соц стандард от всякъде.
Както и да е, след като пристигнах ме чакаше такси, щото реших, че по-добре да платя и да не се занимавам с транспорти и тарсене и да си спестя малко грижи все пак а и хотелите тук поголовно предлагат такава услуга.
Хотелът - някак си очаквах да е по-добър - малък, странен, но пък в центъра и любезен персонал, който говори на английски. След като се настиних, пак стандартното - раница, апарат, удобни обувки, карта, леко план, вода и марш навън. Естествено едно от първите места беше Невски Проспект, който е на 10 мин пеш. После разходка до църквата на спасителя (интересното беше, че цялата е украсена не с рисунки, а с мозайки! много красива - просто без думи оставяш). След това се озовах до Руския музей и реших да вляза докато го затворят; има Руско изкуство основно и е много приятен, но не е изобщо в размаха на Ермитажа, а може би по-скоро Третяковската поне според мен. В Руския музей вкл. видях на живо картината на Петин "Бурлаки на Волги". Вие може да не я знаете, но още си спомням как трябваше да пиша некво тъпо съчинение по картина и леля ми Марта и кака ми и майка ми ме тормозиха как не знам си какво се виждало и прочие.. Смятайта какъв тормоз ми е било, за да я помня тая картина толкова време.
И тук отметка с моя опит с руския - аз че съм го забравила, забравила съм го, че го говоря сигурно като идиот - сигурно, но да ми казват винаги цена на билета за чущденци, дори и без нищо да съм казала или казала на руски един билет е направо потресаващо.
След музея естествено и паметника на Пушкин - който е навсякъде и страшно го тачат, та още разходка по Невски проспект, след като си просто като в музеи - всички сгради са невероятни просто, статуи, обстановка - омайващи. Но, се вижда и усеща, че Санкт Петербург не е толкова поддърщан като Москва - дори да е по-красиво, сградите не са толкова чисти, но улиците като цяло са си чисти.
Та стигнах до едното място с пътувания по каналите и реката. Едните идиоти пуснаха една лодка докато вървях ама просто под носа ми и питам къде има и те няма други, а то навсякъде. После намерих и пише че след 10 мин тръгва в 7 и после в 8 на английски и не ми се чакаше и питам много ли говорят и тн (но с жената си говорихме на руски) и тя ми вика, а не, не то на руски и на английски са различни маршрути. Руския е по интересен и пылен с история и факти, а на английски е така по параден. Абе какво да ви кажа.. та взех на руски и за да не чакам.
Пътуването е по канали и реки и се минава под много мостове и много ниски (веднъж ни предупредиха специално да не се изправяме и наведем, че под мостчето е за 2.5м най-много. И пак тук този живял, там онзи, а ето тук видите ли Пушкин се запознал с една красавица, която станала известна, щото той написал една от най-красивите си поеми и почват да рецитират и аз с тях ("Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты" - не си мислете, че сым могла да го напиша без грешка на руски, има просто интернет). Та значи това по руски съм го учила... ама да им имам системата, аз Пушким и кой ли още не мога да помня дето са ме карали да го уча наизуст, но за говорене - грънци.
Много е красиво, особено към залез сградите направо греят. Царските особи са направи страшно много и може и още да са могли, ако не е дошъл пролетариата, но това е. И всичко си е запазено, дори и по време на барикадата специално са били намерили начин да скрият колекцията на Ермитажа. И като казаэ барикадата, все още тези, които са защитавали града по време на блокадата имат някакви придобивки като напр напълно безопаслно здравеопазване.
И така. Поразходих се след това докато намеря къде да хапна и денят свърши.
No comments:
Post a Comment