Санкт Петербург

Времето в Санкт Петербург просто тече и имаш чувството, че ти трябва цяла вечност да го видиш и сигурно е така, но аз засега я нямам, та гледах да се организирам.

Петък като цял пълен ден, почнах с разходка лека из града (хотелчето е на идеално място просто), после в 10.30 бях в Ермитаща точно и когато отваря. Като изключим тълпите групи, шумните и бутащи се посетители, се чувстваш като в друг свят. Всичко е направено великолепно (говоря основно за първия етащ, където е основната част на залите и експозициите). Пищно, светло, просто оставаш безмълвен. Тук таме правят ремонти и не всичко е отворено или е покрито, но не е чак такъв проблем.

Човек спокойно може да прекара там цял ден, но все аз се ограничих с 3.5 часа.. после един гаден сандвич в кафенето на Ермитажа и още малко разлгеждане и минаване през магазина.

За съжаление музея на Пушкин беше затворен, та не стана да го видя. Вечерта бях на опера - Дама Пика на Чайковски в прословутия Марийнски театър, където при това за първи път е била представена. Театърът е много хубав. И Ермитажа и Марийнски са с фасади в бяло и зелено, което ги прави да се открояват.

Вечерта около 9.30 (щото си тръгнах от операта в единия антракт, защото бях скапана - срам и позор, но това е), та влязох в Катедралата на Исаак - една от най-впечатляващите катедрали, които съм виждала. Качих се и на терасата, което е малко преживиаване, защото едни лампи ти светят в очите и ти най-накрая се качваш по едни метални стълби, но гледката към нощен Петербург си заслужава.

След всичко това дойде и последния ден на пътуването ми следователно, натоварена програма... Първо беше Петропавловската крепост (основно катедралата там  и стената). Минах по един мост, после по друг, Така човек се наслаждава на архитектурата, адмиралтейството, военно историческия музей, вижда от далече крайслера Аврора и се поуморява. Крепостта е интересна, но не бих казала че за мен е сред топ 3 местата, които да се видят в града.

Следващата спирка (която по принцип е добре да е цял ден, но като нямаш много време – пробваш с малко) е Петровия дворец или парк , който е известен с многото си фонтани и най-бързия и лек (и естествено най-скъп начин) за отиване е с бърза лодка от кей до Ермитажа. След 40-на мин пристигая, плащаш си като поп (за чужденец естествено) и виждаш на хълм дворец и фонтани, които те водят нагоре. Думите не са достатъчни, за да се опишат фонтаните, а и снимковият материал е достатъчно нагледен. Всичко е невероятно! Това са фонтан след фонтан и естествено Тристан в средата. Усещането е много приятно и си леко замаян.

В двореца не влязох, а предпочетох да се разходя из парка и да видя другите фонтани. Човек спокойно може да си прекара там цял ден. Какви ли не фонтани има, алейки, птички, вили, морави, дървета, статуи – не случайно наричат Руския Версай. Спокойно можех да прекарам там цял ден да обикалям (което естествено води до сериозен километраж), но това за следващия път. Но е много прекрасно място!

Връщането беше пак с лодка (човек трябва и да внимава с кои фирми тръгва защото имаш намаление за двупосочния билет, и затова следия внимателно разписанията на различните фирми). Казанската катедрала някак си остана за последния ден, но затова пък като я посетих имаше служба и хор от десетина човека пееше. Акустиката е много добра и музиката се разнася подобаващо. Отново бях изненадана колко хора имаше и как си следяха службата. Но явно това си е характерно за руснаците.

Не пропуснах да си купя малка стихосбирка на Пушкин – книгите са доста евтини. Повечето стихосбирки бяха под $5 и с твърди корици, което е като ограбване.

Санкт Петербург е необятен и човек може да прекара и месеци и да се любува на местата му и да посещава музеите – 2,5 дни са повече от нищо, но колкото – толкова. Следващия път повече. Определено е един от най-прекрасните градове, които съм посещавала.

В неделята отново рано ставане, такси, носене на куфара по стълби, лутане (защото това да сложиш табели и указания на летище е явно много трудно), „наслаждаване” на отношение на персонала към пътуващите (особено интересно беше как един американец пита на английски, бавно и отчетливо, кога и къде да се чекира и леля мамаша му отговаря бавно и отчетливо на руски и със сочене и писане – в 8,20 там). Полетът до Москва беше с Росия авиокомпанията – обслужването беше много по-добро, стюардесите приветливи и .... летях с Анче! ново! Чисто! Само като правят нови самолети що не гледат малко какво се прави по света и да сложат по некой и друг монитор? Самолетите на Канадските авиолинии, особено тези на Бомбардиер (също канадци) имат монитор на всяка седалка за всеки пътник. Анчето и един за всички няма. Но това е.

После в Москва пак – опашки, късно чекиране, сменили изхода и не казват – абе купон да става. На паспортен контрол тоя си говори с колежката и ти стоия и чакаш да ти сложи печат, едни опашки се вият – има място за подобрение и то доста.

И с това пътуването преключи. Следващия път – по-дълго, но и малкото което беше си заслужаваше определено! И всичко си идва с цена естествено.

Санкт Петербург, ето ме и мен

Както мразя да ставам рано, в тоя случай нямах избор, та ставане малко след 6, такси до летището (с леко задръстване), чекиране, качване на самолета и ... някак си очаквано поведение на стюардесите.. не знам други ли ползват по международни полети дето съм чувала колко добри били напоследък Аерофлот, но бяха мама мия соц стандард от всякъде.

Както и да е, след като пристигнах ме чакаше такси, щото реших, че по-добре да платя и да не се занимавам с транспорти и тарсене и да си спестя малко грижи все пак а и хотелите тук поголовно предлагат такава услуга.

Хотелът - някак си очаквах да е по-добър - малък, странен, но пък в центъра и любезен персонал, който говори на английски. След като се настиних, пак стандартното - раница, апарат, удобни обувки, карта, леко план, вода и марш навън. Естествено едно от първите места беше Невски Проспект, който е на 10 мин пеш. После разходка до църквата на спасителя (интересното беше, че цялата е украсена не с рисунки, а с мозайки! много красива - просто без думи оставяш). След това се озовах до Руския музей и реших да вляза докато го затворят; има Руско изкуство основно и е много приятен, но не е изобщо в размаха на Ермитажа, а може би по-скоро Третяковската поне според мен. В Руския музей вкл. видях на живо картината на Петин "Бурлаки на Волги". Вие може да не я знаете, но още си спомням как трябваше да пиша некво тъпо съчинение по картина и леля ми Марта и кака ми и майка ми ме тормозиха как не знам си какво се виждало и прочие.. Смятайта какъв тормоз ми е било, за да я помня тая картина толкова време.

И тук отметка с моя опит с руския - аз че съм го забравила, забравила съм го, че го говоря сигурно като идиот - сигурно, но да ми казват винаги цена на билета за чущденци, дори и без нищо да съм казала или казала на руски един билет е направо потресаващо.

След музея естествено и паметника на Пушкин - който е навсякъде и страшно го тачат, та още разходка по Невски проспект, след като си просто като в музеи - всички сгради са невероятни просто, статуи, обстановка - омайващи. Но, се вижда и усеща, че Санкт Петербург не е толкова поддърщан като Москва - дори да е по-красиво, сградите не са толкова чисти, но улиците като цяло са си чисти.

Та стигнах до едното място с пътувания по каналите и реката. Едните идиоти пуснаха една лодка докато вървях ама просто под носа ми и питам къде има и те няма други, а то навсякъде. После намерих и пише че след 10 мин тръгва в 7 и после в 8 на английски и не ми се чакаше и питам много ли говорят и тн (но с жената си говорихме на руски) и тя ми вика, а не, не то на руски и на английски са различни маршрути. Руския е по интересен и пылен с история и факти, а на английски е така по параден. Абе какво да ви кажа.. та взех на руски и за да не чакам.

Пътуването е по канали и реки и се минава под много мостове и много ниски (веднъж ни предупредиха специално да не се изправяме и наведем, че под мостчето е за 2.5м най-много. И пак тук този живял, там онзи, а ето тук видите ли Пушкин се запознал с една красавица, която станала известна, щото той написал една от най-красивите си поеми и почват да рецитират и аз с тях ("Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты" - не си мислете, че сым могла да го напиша без грешка на руски, има просто интернет). Та значи това по руски съм го учила... ама да им имам системата, аз Пушким и кой ли още не мога да помня дето са ме карали да го уча наизуст, но за говорене - грънци.

Много е красиво, особено към залез сградите направо греят. Царските особи са направи страшно много и може и още да са могли, ако не е дошъл пролетариата, но това е. И всичко си е запазено, дори и по време на барикадата специално са били намерили начин да скрият колекцията на Ермитажа. И като казаэ барикадата, все още тези, които са защитавали града по време на блокадата имат някакви придобивки като напр напълно безопаслно здравеопазване.

И така. Поразходих се след това докато намеря къде да хапна и денят свърши.

Москва и Кремъл

Заключението за деня: Москва успечно се класира в класификацияата ми на страни с неприветливо отнояение към туристите!

Първо, трябваше да се преместя от един хотел в този, който ми го бяха запазили от работа, нищо, че бях казала на руския офис в кой да ни резервират – те са  на принципа едно си баба знае, едно си бае (поради което едни мои колеги бяха леко бесни естествено), ама нищо ново. На всичко отгоре хотелът така както беше 5 звезди изобщо не се знаеше къде точно му е входа и тряваше и стълби да качвам. И това да беше всичко... за ютия и дъска трябва да ги молиш, дистанционното ми липсваше, тарифата за интернет около $15 за час, и на всичко отгоре вместо да ми оставят вестник на английски, заради фамилията предполагам – на руски... не стига че им плащаш луди пари на вечер, а за всичко да им се молиш – потрес... лошо ревю ще им напиша.

Та след местенето, туристическата програма започна с Кремъл. Като отиде човек на Червения площад, колкото и да се оглежда за табела на руски или на какъвто и да е език къде е входа за Кремъл – нема такава. Така че попитах милиционер, който пазеше да не вземе някой да препари до стената на Кремъл къде е, та ми обясни (това на руски, нали). Като влязох в една малка църквичка, хор пееше и беше много приятно. Озадачава ме, че хората са явно доста религиозни и че по църквите си има хорове, които пеят.

За да се стигне до входа на Кремъл, се минава през Александровската градина и паметника на незнайния воин и един фонтан с 4 коня, който е особено впечатляващ. 

И като гледки – всичко добре, но обслужването – мале мила. Голяма разлика между двете велики сили – Русия има какво да предложи и да продаде на туристите, но не го прави и не може явно, докато САЩ нямат много, но каквото имат знаят как да го предложат, продадат и направят пари. Маркетинг, това е.

За да се купи билет, има различни опции, но не е много ясно кое какво е. За качването на кулата имало дневно 4-5 сесии с по 10 човека всяка и това е – лист на чакащите. Аз бях там сутринта и опцията ми беше за 3 следобед – познай кога. Обслужването – няма що да си хабя думите. После да вземея аудио гид – е, взех, но не се и разбра откъде се вкл, никъде не го пишат и накрая просто го върнах (установих проблема като бях влязла). После да си си оставил раницата, сякаш нещо ще им направиш. То в Белия дом и под стената на плача може с раница, но в Кремъл – не (нищо че минаваш охрана и могат да проверяват а не да блеят. За това си плащаш (естесетвен0о), отиваш на друго място, после един милиционер или охрана стои и гледа в една точка, една леля ти взема парите.. абе просто как мразим туристите  и що ни смущават в апогея си.

Кремъл е настина прасив, много чисто и църквите блестят. Градината на Кремъл е естествено много добре поддържана. Ако имаше някакви обяснения, то бяха на руски (то не стига че чувденците плащат повече, а са и по-зле третирани). Та това обяснява защо повечето чужденци са с групи мисля. Камбаната и топа са особено впечатляващи като размер. Милицията на територията на Кремъл – все едно са на разходка и тотално безразлични към всичко. Ако Амриканският/канадският полицай всява респект само с вида и стойката си, то руския е пълната  противоположност. За способности не знам дали са близо.

След това естествено се влиза в ГУМ-а. Много просторно и прекрасно сдание, на нива и т.н. След това – Арбат, известен с място за изкуство, художници и прочие, а в наши дни и магазини за сувенири. Не искам да съм субективна и тн, но в едното магазинче случайно погледнах в екрана на компютъра и видях, че са ми таксували едното нещо с 100рубли повече... не че ми е за 100-те рубли, ама после да ми обясняват, я колко страно – това е проблем в компютъра е малко тъпо. Може и да е била наистина грешка на компютъра, ама нещо не ми се вярва. И ми викат – не се притеснявай, че го оправим – ама не се притеснявам аз ама не ме прави на идиот! Както и да е. В единия край на улицата е умопомръчително голямата и впечатляваща сграда на Министерството на Външните Работи

Също и снимах малко в метрото ( и не бях единствената), но ми казаха че по принцип било забранено и било закон от едно време.

Сряда след като приключих с работата по-рано от очакваното се отправих пак да преоткривам. Смятах да се разходя с лодка, защото било красиво, но валеше и беше мъгливо, та се отказах. Затова се разходих по Тверская която е тырговска улица, после видя и Дума-та им. Случайно мернах на едно място, че има изложба фотографска Русия през прозореца на влака или нещо такова, та влязох и гледах снимки от къде ли не из тая огромна страна. След това вечеря и поредното опаковане на багажа...

Като цяло Москва е добре поддържана, но обслужването се нуждае от значително подобряване. Но ми казаха местните, че мнението ми колко било чисто едва ли е представително, щото съм ходила по туристически места само. Също така всички казват, че Москва не е Русия, вкл, че в Москва заплатите били с пъти по-високи отколкото в останалата част на страната (10 пъти ако ли не и 100 в сравнение с някои райони). Тоалетните им се нуждаят определено от оправяне. Тоалетната в ГУМ на Червения площад е по-зле от тая на Софийския ЦУМ. За тоалетна хартия изобщо и не говоря. Трагедия от всякъде. Табелки и указатели – забрави! А ако има – само на кирилица – тежко ти и горко ако не знаеш малко руски.

Метрото и автомобилното движение през седмицата е много натоварено и няма нищо общо с неделя. Но за сметка на това метрото е на минута едва ли не.

Много хора казват, че Cанкт Петербург е много по-красив, та ще видим. Засега това е от Москва - определено си заслужава да се посети!

Москва - началото на руското пътуване

След като кацнах в Москва се усети, че не съм в свои води и редът е различен. За паспортен контрол - опашка и си се пререждат като стой та гледай. Минах за не много бавно, но докато бях на опашката ми се се обадиха за таксито, защото от фирмата ми поръчали, та човекът голям зор видя да ми каже някакъв номер на такси.

Та по случая ме чакаше шофьор с табелка Новартис и докато стигнем до таксито - то по стълби слизахме, паркинг прекосихме, та той да плати.. мале мила просто. После пътуване повече от час и пристигнах в хотела. Аз тоя хотел го запазих, защото и служебно уж щях да съм тук, но имаше промяна, но както и да е. След като се настаних, пренаредих раницата и потеглих към Червения площад. Метрото е близо до хотела, има и машини за билети и реших, че това ми е по-добре отколкото да се боря с руския... Наистина метрото тук е много дълбоко.. едни безкрайни ескалатори и огромни спирки - утре ще гледам да направя снимки - просто има защо да е толкова известно метрото.

Хората изглеждат малко уморени и утрепани, усеща се на места лъх на алкохол, но това е. И след 2 спирки, пристигнах до Болшой театр и Червения площад.

Пьрвите ми впечатления са, че е много чисто! Имаше малко блокове по пътя от летището, но поддържани... Много добре изглежда всичко. И колите като цяло са си ехей! Метрото е безумно евтино (поне за него няма цени за местни и неместни), но таксито си беше почти 70$!

Полицаи има вкл в метрото и по улиците има много малко хора.

На Червения площад имаше доста туристи естествено, много спокойно и чисто!

Другото нещо е, че ако не знаеш кирилица поне си тотално загубен. По пътя от летището не видях 1 знак с име на латинеца.

Винаги, когато пристигнеш на ново място е трудно да се реши с какво да се почне, но в моя случай се знаеше, че Третяковская галерия трябва да се посети в неделя, защото е затворена в понеделник. Но преди това все пак следваше да се поразходя.

От метро Театралная, през хотел Метропол, който е известен, после площад Любянка, където е била централата на КГБ, след това през едно паркче стигнах до Славянския площад, където е паметника на Кирил и Методий. До него има малка църквичка, в която имаше служба. Интересно е, че жените тук си слагат забрадки на главите като влизат в църквите.

След това минах през няколко църквички известни като английския двор и които са много древни и дървени, но поради липса на информация и какъвто и да е начин да разбереш къде е входа, където изобщо може да се влезе, не успях да вляза. Просто обаче ме озадачава тези дни колко е пусто. Все пак Москва е над 10млн и по улиците почти няма ни хора ни коли. Нищо общо с град като Токио, а по скоро се чувства като Базел колкото и да е абсурдно.

И така стигнах отново до Кремъл, но от друга страна и катедралата Св Базил или Покровската катедрала. Ако човек е кысметлия и времето е хубаво, то има страхотна гледка и аз бяэ наистина късметлия. когато се прекосява реката по моста, се открива невероятна гледка към Кремъл. И като видиш гледката, просто трябва да имаш снимка там, та видях двама французи като мацката не знам колко стотин снимки направи на господина, който все гледаше и и даваше още насоки как да го снеме, та ги помолих да ми направят снимка и младежът засне няколко много добри снимки - просто се усеща, че знае как да работи с апарат като моя.

И така, стъпка след стъпка и над час вървене стигнах до Третяковската галерия с руско изкуство. Беше интересно да се полюбувам на руското изкуство, и в същото време да се насладя на липсата на обслужване :) Първо, че цената на билета за чужденци е повече от 2 пъти цената за местни. След това ти се поскарват къде да си оставиш раницата (на руски естествено).

Влизаш и във всяка зала има жени дето пазят или не знам какво, но не си и помисляй да ги закачиш. Един руснак попита нещо и лелята, както си стоеше без да го погледне или каквото и да е каза: ну, там написано... там после  направо... това е нема друго. На мен жената в кафенето ми се възмути как съм нямала по-дребни, та чак и в протмонето ми погледна; като купувах нещо малко като сувенир лелята ми се скара да съм била по-бърза като плащам и си вземам нещата.. абе нищо ново може би, но отново - ако не говориш английски или поне не знаеш кирилица - тежко ти и горко. Жалко само дето аз от руския като говорене нищо не мога... или почти нищо, щото то често е по-добре аз да се мъча и те все пак да ме разбират, отколкото те така да се мъчат, че ти не ги разбираш.

Третяковская има и малка църква, докоято е трудно малко да се стигне, после слизаш по стълби и тн, но е много красива и светла. Има и място, където Третяков е бил (който фактичестки е основал галерията и е дал колекцията си).  И друга част е скулптурната градина, до която си повървяваш 20-на мин и там отново.. цената за чужденци - 100рубли (около $3), цената за местни - 20 рубли. Някак си е големичка рализликата!

До градината в реката е паметника на Петър велики, а от другата страна е Катедралата на Спасителя, която е особено внушителна.

Вечерта - Болшой театър. След като отидох да си взема билетите, които бях поръчала (за скромната сума от около $80 и един от по-евтините билети, което естествено е повече отколкото за местни, но и за местните цената мисля беше около $60 като средната заплата според уикипедия е била $640 през 2008)! Та като отидох на касата имаше впечатлителна опашка от млади хора и се оказа, че касата за студенти отваря в 5.30 и това беше почти 5.30 и студентските билети са и по-евтини. Но все пак.. не помня кога съм виждала толкова млади хора да чакат на опашка за културно мероприятие!

Балетът беше доста екстравагантен.. Може би трябваше да отида на класически, но с това ограничено време нямах избор, а и си беше прещивяване все пак, а и световна примиера..

И така, край да ден 2 и ден 3 е пред мен когато обаче туризмът ще поотстыпи надвечер на бизнеса и поредния хотел.

Страсбург

След като няколко дни мислех как все пак е време да отскоча до Страсбург, се събудих събота сутринта и реших, че ще ходя до Страсбург. Заредих батерията на апарата докато закусвах и към гарата :)

Пътуването с влака е по-малко от 1.5ч и времето беше прекрасно. Така че разходката из Страсбург беше много приятна, изкачих 300 стъпала на катедралата за гледка от горе, полюбувах се на архитектурата, хапнах добра френска храна. Купих и чифт обувчици и се прибрах в Базел. Просто един прекрасен ден!