Трябва да си призная, че все пак има какво да се прави и тук от време на време.
Първо за месеца беше Никълбек и малко твърд рок. Проблемът отново беше публиката, която доста блееше и си стоеше като да е вкъщи пред телевизора. А концертът си беше напълно продаден и всички бяха отишли навреме, за да си запазят местенцата. Много ми са странни тукашните им порядки. Да стоиш и гледаш като да е нищо, а и с тапи в ушите. И на Депеш беше така, и тук.. мъка, мъка
След това беше музиката за душата с оркестъра на Марински и залата отново си беше пълна... Разнообразие има понякога и добри изпълнители :)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment