Риголето в Цюрих - Верди и партизанското движение в едно

Ох, от къде да започна. Значи след като много ми се слушаше опера и видях в програмата на местната опера Риголето и хоп, реших да си взема билет. Последва лекият ценови шок, но реших все пак да не взема от най-евтините ами вторите по евтиност на стойност. Принтирах си билетчето (да спестя поне 5фр и да използвам фирмения принтер да си принтирам билета) и хоп, за първи път в местната опера на пъпа на Цюрих. 

И си мисля аз как сега едни декори, как ще е красиво, рокли, музика, залата хубава. Качвам си се аз на балкона, залата приятна, изрисувана, не много голяма, отново стръмни редове и както бях на ток, а подът лъснат паркет и надолу имах чувството, че ще се пързална и полетя... но както и да е - това да е кахърът. Все пак сме там за изкуството, не за пода.

Почва оркестърът, вдига се завесата, и.... на черната сцена, черен под, завеси, една голяяяма маса, като за събиране на работен колектив за празнуване на събитие през 70-тте.. масата голяма и покрита с бяла покривка, тип чаршаф от комунизма. Около масата, черни столчета, тип Canadian Tire за $10 и за незнаещите какво е това, все едно сгъваем обикновен стол от пластмаса черен (не бяха сгъваеми де). И аз хлъц, ама това е... Да се отбележи, и че често героите се качваха на масата и я ползваха като подиум. В един момент хорът беше насядъл от едната страна и все едно филм от едно време - или партийнно събрание на подиума или нещо такова, група мъже с костюми от съответното време, седнали зад масата покрита с бяла покривка..

Последва моментът наречен костюми.. темат беше партизанското движение.. или ТКЗС представители в костюми от филми от 60-те, ако искате тримата от запаса или петимата от РМС (първо написах аз РЕМС, после попитах гугъл какво беше това и се установи как се пишело и какво е - какво ли е ставало преди google ейййй). Просто няма как иначе да ви опиша аз картинката.. Единият от главните герои беше включително с черни и обувки и бели чорапки - класика в жанра. в хора имаше няколко азиатци и все едно гледах китайски или южно корейски туристи от комунистическата партия, които са поведени заедно да видят местата по света.. ама и панталоните, и ризите, и как стоят.. ама много талантлив е бил авторът на костюмите да направи реплика от това време. А, не само това ами в един момент хористите бяха по потници и с панталоните и коланчетата тип 60-тте или нещо такова, беше тотален сюрреализъм по звуците на Верди. Поне един да имаше така малко мускул това онова, ама не.. те все пак някои си бяха на възраст хората. Нема лошо, но Верди, Риголето все пак..

И това да беше всичко, ами и сценичното представяне. В един момент тоя ми ти хор подскачаше и се държеше като някакви хлапета; в един момент танцуваха, по 2-ма тип валс, малко беше като гей клуб през 70-те някъде в източния блок.

Жените не бяха изключение - клинчета, обувчици странни на ток, ботички и прочие, малко като швейцарки или германки от улиците, които малко като коледни елхички накичени (главната беше най-прилична).

И така. добре попяха, иначе. Наскоро имаше публикация, научно изследване, където бяха разделили голяма група от професионални музиканти (класическа музика) в 3 групи. На едната група дали само да слушат изпълненията на финалисти от различни международни конкурси; на втората дали видео и звук и на третата само видео без звук и се оказало че тези, само с гледане без звук познали кой е победил в конкурсите. после дали им и звук или добавили картина, и хората започнали да се бъркат и сменят мнението си'  заключението беше, че визуалното възприятие подпомага звуковото.

В случая с Риголето в Цюрих тази вечер, ох, добре пяха.

Интернационална вечеря - кулинарно преживяване във Флоренция

Един колега приятел филипинец имаше рожден ден същата седмица и щеше да е във Флоренция и малко се засичахме. Също така още един наш колега, който е Руснак, сега е в Копенхаген, но преди беше в Цюрих, щеше да е там и да са двамата туристи. И филипинецът каза, че ще ни води на вечеря за рождения си ден в събота.

Отиваме ние в това малко ресторантче, което се оказва много известно... аз пристигам примерно в 7:45 след като ми казаха, че ресторантът отварял в 7.30 (първоначално знаех, че вечерята почва около 7-7.30). Те вече леко нервничат, единият ме чака отпред (малко забутана уличка), звънят ми на тел, аз не чувам. И понеже глад го гонел рожденика, поръчал различни предястия и стейк местен.. и говорим, че нали дай и една паста (спагети или нещо) да поръчаме да разделим. Също така на масата бутилка вино на ресторанта, която беше сигурно 2 литра (не знам дали и го приполовихме). И аз започвам да преговарям да ни донесат стейк за 2-ма не 3-ма , при което ми се казва: ама то е един размер.. малкият е 1200гр, а другият 1300гр...от което аз оставам буквално безмълвна!!! Поръчваме все пак неква паста една порция за тримата и тогава идва поредният блестящ въпрос, а гарнитура некви зеленчуци? и от всичко изброено, аз казвам естествено: спанак не искате ли бе? и те какво да кажат, съгласиха се (е, изядох си го почти сама). Но този стейк беше наистина много вкусен и е местният специалитет!

Обаче в началото сервитьорът, който впечатляващо говореше английски реши да си говори и попита кой от къде е.. и ние като почнахме.. спряхме след основните националности тоест руснак, филипинец и бг.. и той озадачен пита, ами от къде се познавате, и ние започнахме с това обяснение как сме колеги и кой къде е сега. При което той каза, че такъв случай като това не е виждал.

След като се справихме с всички предястия (аз не всичко си изядох) и стейка (тоест месо яко), дойде ред на десерта.. и рожденика казва в свой стил, ами дай някаква комбинация от три десерта.. донесе достатъчно даже много, а аз междувременно си поисках още пъпешче, което беше към предястията. И това не беше всичко! Като стана въпрос за повода, сервитьорът ни донесе специално десертно сладко пенливо винце, по чашка. След десерта, донесе уж също от заведението подарък едни местни твърди бисквитки дето се топят в един сладък ликьор дето беше по чашка на всеки (никой не го свърши, аз с много зор едно такова твърдо хапнах)... и след това ние естествено си поръчахме по еспресо! и така.. сметката беше направо нищо за това ядене, а и аз не плащах, та колкото толкова ;)

хайде това е за малктоо кулинарно преживяване във Флоренция!