Богота... Може би защото ми е още прясно, но ми се струва, че това е едно от местата, където съм се чувствала най-странно особено като се има предвид движението.. Това в България е върховно организирано и примерно спрямо тук!
По пътя от летището, което беше по тъмно, се минава през неприветливи райони (меко казано), и докато се стигне до по-богатите, където беше и хотела, доста се мина.
Е, да и хотелът и офисът на фирмата са добре. Плодовете и изобщо жраната с жотела беше много добре. Обслужването върха!
И както и да е, има страхотни молове с всякакви магазини. И тъй като се оказа, че ще имам малко време четвъртък следобед реших да се разходя. От хотела намериха шофьор и гид за скромната сума от 20$ на час и така тръгнахме... Трафикът, както и вече бях леко видяла е ад.. смяна на платна, клаксони, бъркотия.. просто ми се изправи косата.
Центърът на града има няколко неща които да се видят - площадат Боливар, музеят на Ботеро (дано никога не достигна формите на неговите характери), музеят на златото и върха Монсерате (където аз не отидох). По принцип Богота е на над 2000м височина и е в Андите, така че е заградена от планинки.
Двата музея са много интересни (нямах достатъчно време за златото де). Ботеро е малък, но си заслужава.
Центърът е.. странно място. Малки магазинчета навсякъде (като гаражчета направо), тук таме спящи по тротоарите, полицаи, просто не знам как да го опиша.. Уж хората жодели там да пазаруват, защото било по-евтино, но .. не знам. Като битак ама цигански!
В същото време има и много добри квартали. Разлики и контрасти колкото иска човек.
Накратко, не знам дали за туризъм точно там ще отида - Богота била за бизнес, а за туризъм имало много други местенца и на карибите и из Андите.
И така сега поредния 11часов полет.
Friday, June 1, 2012
Subscribe to:
Posts (Atom)