Три дни из Швейцария

След като Мая - мила приятелка от Торонто каза, че ще ми дойде за няколко дни на гости, се отприщих да планирам еднодневни пътувания. Всяка вечер решавахме накъде следващия ден в зависимост от прогнозата за времето.

Ден 1. Bernese Oberland или планините около Берн. За втори път бях там и отново впечатлена от красотите на района. Първо влак до Интерлакен, после автобусче до Изелтвалд, след това 2 часа преходче покраи езерото Бриенз до селцето Гийзбах, след това корабче до Бриенз. 



Поразходихме се из Бриенз, което е малко сладко селце (както повечето Швейцарски) и решихме да вземем влак до Интерлакен. Е да, но се качихме в грешната посока и като ни провериха билетите (слава богу веднага), се оказа, че трябва да слезем на следващата спирка и да вземем влак в обратната посока.
Вече започнахме да усещаме умората и като пристигнахме в Интерлакен и решихме да видим кога точно е следващото корабче, то просто ни чакаше, та потичахме да се качим в последния момент. И така по вода до Шпиц. Красоти, планини, поляни - Швейцария отвсякъде.  След това взехме последния автобус до гарата и влак, препълнен яко до Базел - приятно уморени и заредени с положителни емоции.

Ден 2. Прогнозата за Ношател беше благоприятна, та отново - гарата, влак до там и .... прекрасно градче - определено стана едно от любимите ми. Езеро, френски усет, и тих и почти умрял град като всяка неделя.

Разходихме се прекрасно, полюбувахме се на гледки, качихме се в затворническата кула да погледнем отгоре града и така. Обратно с влакчето - да живеят Швейцарските желесници!

Ден 3. И както си беше планът - Люцерн и върхът Пилатус. Влак до Люцерн, автобус до Криенц, лифтове до върха. Гледките докато пътувахме на горе - велики - морави, крави, планини - абе Швейцария на картинка. За съжаление горе имаше облаци и беше доста прохладно, но се люувахме на планините и гледките. Поседнахме и на терасата да хапнем сиренце швейцарско :)
Следващият етап беше зъбчатката - добре, че е Мая да науча как се казва фуникуляр на български. Това бил най-стръмния маршрут и наистина си е забележително. Със слизането (след като закъсня и нямаше никъде местенце), гледките почнаха да се променят и моравите да се появяват, както и малко по малко облаците се махната и езерото се видя отново.


Както може да се досетите, последва пътуване с корабче до Люцерн - не ми беше за първи път, но природата и пейзажа отново ме възхитиха - всичко е като от картичка. И тея тук косят навсякъде тревата просто как да не е красиво я!

Лека разходка из Люцерн и пак на влака до Базел

великолепни пътувания с приятели си е отлично прекарване на времето!