Насладихме се на приятната и чаровна уличка Bounaparte и се прибрахме с метро. Е, метрото на Милано е по-зле от повечето метра, в които съм била, но това сигурно компенсира по-релаксиращия живот :)
Следващият ден, след като изпратих сестра ми към летището поех изтощителна обиколка на града. Успях и да се кача навърха на катедралата под вешкото слънце на 30градуса по обед (качват те сам за 8 евро). Естествено, някои музеи бяха затворени - средиземноморски стил град хаха
Трамваите на Милано са стари, но сладки като атракция.
Може би върха на пътуването беше тирамисуто за 14 евро в едно кафене в Galleria Vitorrio Emanuele II. Това е към момента най-скъпото тирамису, което съм яла!
Влакът обратно към Базел (първият от 3-те) беше чудо на техниката и организацията и гледките към езера и прочие просто умопомрачителни .
Накратко - Милано да се посещава не при 30 :)