За влаковете и гарите

Влаковете пристигат и тръгват на време... на всеки коловоз има часовник и всички часовници показват едно и също време. Както се твърди, часовниците по гарите са винаги абсолютно верни и трябвало по тях да си сверяваш часовника..

За чистотата в Швейцария

Водата на езерото в Цюрих е просто прозрачна и си виждая дъното!

За малко да заснема една обществена тоалетна, която беше на кръстовище, имаше тоалетна хартия, сапун и кърпи за ръце.

Бях чела някъде, че хората си пият от водата на фонтаните. Е, видях жена, която си наля вода в чашка!

Следващи наблюдения

Колкото и да не е за вярване (след всичко което бях изчела), има неща, които са по-евтини от тези в Торонто! (примерно киселото мляко)

Досега не съм видяла някой да проверява за билети в градския транспорт, но пък съм видяла хората да си купуват билетчета от автоматите редовно.

Още ми е странно как колелета и скутери не се заключват и привързват към нещо – понякога има и такива, но основното е просто веригата/ключалката да е на гумите/основата и това е.

Първи впечатления от Базел

И така, след като пристигнах в Базел и ме чакаше дама, която ще ме ориентира и ще ми помага при адаптацията. Първо отидохме да се регистрирам в общината ли беяе полиция ли беше – не съм сигурна и ми потшърдиха, че не мога да напускам страната преди да ми е излязло разрешителното за пребиваване (обикновено за 2 седмици било тук). След това – откриване на банкова сметка. Всички сме чували за швейцарските банки, но направо бях разбита. Верно че са мили, намери се един младеж, който да ми обяснява и обслужва на английски, та след канадската система, тази ми е малко тромава. Най-великият момент беше когато попитах за инвестиции и лихви, заради парите, които смятах да прехвърлям от Канада и ми каза сладура , че било май по-добре там да си ги държа. Парите, които имам (едни американски долари), ако съм искала да са ми в американски долари, съм щяла да плащам и като ги слагам в сметката и като ги вземам и никакви лихви. Просто съм безмълвна.

Купих си карта за мобилния, но се оказва, че още не работи; ходих да видя защо и не можаха да ми кажат, имало явно проблем и щели да го оправят, но кога не се знае – утре пак ще мина. Естествено си купих и карта за пътуване 50% с влаковете (тук системата е много добре развита и тя и мацката ми предложи и до там да ме заведе). Навсякъде ти искат и снимки и ти слагат снимки по документите.

Работното време на магазините е мама мия – затварят поголовно около 5-6, четвъртък и петък се преработват до 8-9, събота поработват малко и след това в неделя затварят, вкл и ресторанти доста. Цените на някои неща за съизмерими с каквото съм свикнала, но на други са почти зашеметяващи. Като цяло почти навсякъде имам чувството, че могат да ти отговарят на английски, но пък телевизията в хотела, където съм за няколко дни е.... една програма на англиски (CNN), 2-3 на френски и останалото до към 30 на немски. Надписи – немски основно.

След Торонто, та и Монреал, сега малко се чувствам като да съм в музей в Базел. Градчето е приятно, има доста приятни местенца, църкви и т.н., а също и реката Рейн все пак. Определено има какво да се обикаля и гледа наоколо и е подходящ за туризъм. Оказа се, че сега им почва фестивал – карнавал като в началото на постите, та в понеделник не съм на работа, а във вторник (естествено и всичко ще е затворено, а някои и във вторник и сряда не работели). Та по случая ще обикалям и наоколо по всяка вероятност. И вторник следва да се преместя във времения апартамент.

малко статистика

източник: Wikipedia, March 2009

Довиждане Канада!

След 6г, 7 месеца и 1 ден (точно ги изчислих), по стечение на обстоятелствата потеглям към следващото предизвикателство и следващия град и страна. Както се казва, който каквото си направи, друг не може да му го направи, та така и аз.

С какво ще ги запомня тези години в Канада (основно в любимия ми Монреал):

• преживяха не веднъж температура под -20С (и с фактора вятър -30С) (вкл и реката замръзваше зимно време); дълга и студена зима ех! също така замръзнали миглички (заради навлажняващите се от студа очи) и замръзнал нос (или по-точно косъмчетата в нослето пак заради студа)
  
• преживяха се и температури над +30С (и с фактора влага е като да е +45)
• рина се сняг от стълби, коли, около коли; лед се стърга и по лед се вървя
• смених няколко работи и създадох доста приятели от къде ли не (с които се надявам да останем във връзка)
• Монреал си остава един от най-фантастичните градове (е, има и някои недостатъци, но то иначе не може :) ); кащички със стълбички, фестивали, формула 1, фойерверки, кафенета, тераси, ресторанти, барове, купон, свежи хора от къде ли не (естествено и кебекари); купони и вечери с приятели; Ех, Монреал!!!
• френския език (или по-точно кебекарски френски)
• апартамент на 24 етаж в Торонто (което така и не заобичах - града имам предвид, не апартамента). В блока си беше малко като на село - с басеин, фитнес, библиотечка, магазинче, пералня и тн и тн и тн
• канадско гражданство, добро отношение на местните, емигрантско общество, приемане на всичко и всичко (като цяло :) )
• hockey night in Canada haha
• огромни разстояния.... огромни... прибиране сред нощите (вкл и пеш и без никакви проблеми и притеснения)
• кленов сироп (вкл с боб сготвен), айс вино/сайдър (все начини да се използва зимата просто)

и така сега казвам от летището в Торонто: довиждане Канада и до скоро :)
Ох, зимата няма да ми липсва, но доста неща ще ми липсват!

Пътуване до западна Канада (Калгари, Банф и езерото Луис)

Надвечер на 4-тия ден от пътуването, пристигнах в Калгари. За първи път на тоя континент, трябваше и да се кача и да сляза от самолета по стълбички и даже пеш да се придвижваме от/до самолета (!!!). На летището ме чакаха и трите приятелки и бивши колежки, с които си организирахме този уикенд. Едната си живее в Калгари (защото съпруга и започна там работа), а другите 2 долетяха от Торонто!!!

След като си взех багажа се качихме на колата и като пристигнахме и влязохме в къщата имаше балони и надпис честит рожден ден и аз като идиот попитах кой има рожден ден, а се оказа, че го направили за мен, което определено ме трогна и изненада.

Джо домакинята толкова неща беяе приготвила и сготвила, че ни събра погледа. Пихме и испанско вино от Испания, което ни го донесе един колега , който беше в командировка в Мадрид и ние си поръчахме вино за подарък, та той ни донесе 2 бутилки (за 4-те).

Съботата, станахме овреме и в 9 бяхме в колата на път за Банф (албум: Banff & Lake Louise). След има няма час и половина пристигнахме в Банф, който е един от най-известните ски курорти в скалистите планини (снимка на плканините от самолеа в албум: по пътя). Качихме се на специален закрит лифт и разгледахме планините от високо на студен вятър. естествено влязохме в един от хотелите, който отново е забалевителност! След това отидохме и до прословутото езеро Луис, отново в скалистите планини, което естествено беше замръзнало :)

Вечерта ходихме на ресторант в Калгари да опитаме говеждо от Албърта (отново много известно) - да се отчетем, не че това ми е предпочитана храна :)

И неделя, като последен ден отидохме да разгледаме Олимпийското градче на Калгари (то няма много какво да се гледа - просто в Калгари има много къщи и нефтени компании - ако трябва да обобщя и съкратя информацията).

Изпълнението на деня беше, когато се прибрахме и точно си оправяме багажа (бяхме с 2 различни полета) и едната мацка установи, че си е резервирала полет не за 8 февруари, а за 8 март.... та успя да си го смени за 9-ти... голям майтап беше.

И с това приключи пътуването и опознаването на запада.... който е доста по-различен от източните градове (които на мен повече ми допадат).

Пътуване до западна Канада (Виктория)

... Ден 3.
Сутринта се тръгна с автобус от Ванкувър за Виктория. Реално автобусът е час-два на ферибот и се плава през Тихия океан. Непрекъснато се виждаха я планини, я само вода, я някакви островчета (албум: по пътя).

След като пристигнах си оставих багажа при една позната (които ме приютиха там) и поразгледах центъра. Реално Виктория има океан, парламент на провинцията, хотел голям (който е забележителност на града!), малко малки улички и няколко парка-градини. Разходих се надлежно из центъра, след което отидохме с Албена до тях и след това бяха така мили и любезни да излезем да разгледаме града вечерта и да видя парламента целия осветен (като минахме отблизо , се видя, че тук таме има липсващи свещички хаха). (албум: Victoria)

На другия ден беше ред на прословутата Butcher garden и още една. Това беше и първия ми сблъсък с истинско ванкувърско-викторианско време, тоест дъxдец и облаци :) За щастие се оправи до обяд.

Най-голямата ми грижа до пристигането там беяе да не се развали едно филе Елена, което носих от Торонто и да не се счупи бурканът с лютеница.

След това, за да не ми е безинтересно, взех 2 бутилки местно вино за следващата спирка - Калгари.

И петък ранен следобед потеглих към летището с автобусче (то това летище малко на майната си и пътуваш ли пътуваш някъде из острова). Самолетчето - сладко и малко 50 местно и аз на последен ред....

Пътуване до западна Канада (Ванкувър)

След планирането на пътуването до западна Канада, дойде и ред на полета до Ванкувър. С невероятен късмет, апаратът ми спря да работи в самолета и ми се откри перспективата да нямам снимки от пътуването, поради което първата спирка след хотела беше магазин за електроника и покупка на нов фотоапарат.

Ванкувър - накратко, имах късмет с времето и не валя докато бях там (просто и аз бях късметлийка като милия братовчед :) )

Според доста пътеводители, висящият мост Капилано (Capilano bridge), както и една от планините (Grouse mountain) около Ванкувър са важна забележителност. Та потеглих смело към двете места (първо до моста със специален безплатен бус, после до планината с градския транспорт). От планината се виждаше някъде в далечината Ванкувър. (албум: CapilanoBridge § GrouseMountain)

След това отново с градския транспорт - обратно към Ванкувър. Останалото време отделих на разглеждане на центъра на Ванкувър, един от известните квартали и гледки от високата кула с поглед над града. (албум: Vancouver)

Следващич ден, предвид часовата разлика, денят започна в ранни зори. Определено една от основните забелевителности на града е Stanley Park и аквариума. В аквариума бях със стотици деца, но все пак успях да видя бебето белуга, делфините (в открити басейни) и вътрешните експозиции. (албум: Stanley park & Vancouver Aquarium).

Едно от разоюарованията беше китайския квартал - все пак 40% от населението на Ванкувър са азиатци и очакванията са китайския квартал да е много забалевителен и забавен, но уви... според някои приятели азиатци, най-добрият китайски квартал бил този на Торонто (поне нещо да различава Торонто в добър смисъл!).

Предвид факта, че Ванкувър е на Тихия океан и реално е от няколко части които са разделени отчаст от океана, ползването на морски автобуси/таксита е доста популярно - или се качвая на нещо като корабче / комета или минаваш по мостове. Та това е определено характерно. Също така заради зимната олимпиада 2010, има доста реконструкции по улиците и из града, и един от основните им проблеми са бездомните и наркоманите, които са доста често срещани и градската управа се чудила как да се справи с този проблем.

Колоездачи и бягащи и спортуващи - навсякъде... Градски живот - не много.. ако не си луд любител на природата, може да си загубен в града.

И двете вечери излизах с един приятел французин, който се премести там от Монреал, та видях и части на града, до които се ходи основно с кола или които са популярни сред местните :)

и така сутринта на ден №3 потеглих към Виктория - столицата на провинцията БК (British Columbia)...